НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Няма ли кой да я смени?

Време за четене: 6 мин.

В „Ехо-Камера“ се публикуват материали, с които редакционният екип на „Мисъл“ не е напълно съгласен или идват от левия политически спектър. Защото все пак вярваме, че затварянето в дигитален балон е вредно за трезвата преценка.

До следващите редовни парламентарни избори в Германия остават точно 13 седмици. Всички социологически проучвания показват растяща преднина за водения от Меркел ХДС.

Трябва да признаем, че 2016 г. беше доста тежка година, особено за социологията, която пропусна абсолютно всички значими събития – от референдума в Обединеното кралство, през триумфа на Тръмп, до референдума на Ренци и т.н., и т.н. Но колкото и предпазливо човек да подхожда към социологията, по-скоро този път изненади не се очертават. Паралелите с 2005 г., когато един вдъхновяващ и хиперактивен Герхард Шрьодер успя да стопи над 20% разлика между социалдемократите и консерваторите, изглеждат твърде пожелателни.

И тук се поставят редица интересни въпроси – да започнем с най-любопитния за автора на настоящата статия: Колко броя победи и години начело на една държава (в която все пак се провеждат избори) е необходимо да изкара един политик, че случайността, която много по-често е обяснението на даден феномен (по Талеб), да се превърне в умение и закономерност? Ангела Меркел е по пътя на четвърта поредна изборна победа, изравнявайки се по политическо дълголетие със своя ментор, вече покойния Хелмут Кол.

Няма как да не се запитаме – на какво се дължи нейният успех? Липса на алтернатива, немощ на опонентите? Гениални управленчески решения, безпогрешност на предложените мерки? Както повече неща в света, отговорът е комплексен, такива са и причините за успеха на Меркел.

 

На първо място – тя не е безпогрешна. Най-пресният пример за лоши решения, от които и се наложи да се отметне дори, е “поканата” към бежанците, считана от мнозина за катализатор на голямата бежанска вълна. Днес рейтингът й е на нивата отпреди това изказване. Германците обичат признатите грешки и умеят да прощават. Освен това харесват познатото, сигурността.

След повече от 13 години на власт тя е от големите майстори на народопсихологията на немците. Свидетелство за това е, че успя да си върне одобрението без заиграване с популизма в нито един момент, без никаква смяна на поведенческия си курс и реторика. И то в един момент, в който в целия свят популизмът се радва на възход. Точно в Германия това е освежаващо, особено след кратък преглед на историята на 20-ти век. Да, германците са високо образована и интелигентна нация. Но именно такава са и през 1933 г. Тогава 80% от световните научни публикации са на немски език.

Очевидно интелектът тогава не се явява пречка пред популизма и фанатизма… Днес Германия е пристан на здравия разум. Това разбира се е и исторически обусловено, тъй като немците все още носят тежък комплекс от Втората световна война и въпреки очевидната си икономическа мощ в Европа се свенят от всякакви открити патриотични екстровертности. Изключително видимо е това при отношението им към войската им (Bundeswehr) – най-голямата икономика в ЕС е с най-компактна армия, да се изкажем максимално евфемистично. За отсъствието на нездрав популизъм в Германия, близки на Меркел виждат нейната роля и маниер на правене на политика като определяща. Ангела Меркел изцяло е формирала по свои архетип начина, по който се вземат политически решенията – без емоция, без прибързване, след внимателен анализ и изслушване на контратезите.

Бивши и настоящи членове на изпълнителната власт й признават невероятното чувство за баланс между различните центробежни сили. Вероятно 8 години в “голяма” коалиция спомагат за тези умения. Но дори и най-силният лидер в голяма степен е и продукт на времето си.

В този смисъл, на канцлера, който и да е той, му е значително по-лесно, когато страната му е в цялостен подем. Някогашният “болен човек на Европа” Германия е в много добра кондиция, особено икономически. Чак до laissez-faire не са се извисили, но в Германия политиката е това, каквото трявба да бъде навсякъде – функция на добре функциониращата икономика.

Избавянето от дългогодишния застой, обаче, не ми е лесно да призная като десен човек, идва по времето на Герхард Шрьодер, който, както е известно, е от левите редици. Тук парадоксът е, че немските леви понякога са по-десни от десните си български колеги, но това е друга тема.

Истината е, че неговата Agenda 2010 полага основите на съвременната икономическа мощ на Германия, реформирайки пенсионната и социална система, понижавайки Lohnstückkosten (приблизителен превод – трудови разходи за произведена единица), което де факто е причината за сегашната конкурентоспособност на немската икономика, иновационния бум, комфортна безработица под 3 милиона, и позитивно търговско салдо, като споменаваме само най-съществените.

 

Изложеното горе за пореден път доказва, че реформистите винаги заплащат висока цена, тъй като трудът им обикновено дава ефект, едва след време, много често когато реформиращият вече е в политическата история.

“Добрата” новина за него е, че е павирал пътя за тези след тях (обикновено от дотогавашната опозиция) и именно те се кичат с успехите на проведените непопулярни мерки. От такива съображения или пък съвсем други, по българските географски ширини, решителни реформи рязко се избягват. Но да се върнем към Меркел и предстоящото.

Освен икономическия възход и стабилността (тук стабилност е по-скоро прогрес, за разлика от други страници по на югоизток, където е синоним на застой), причина за нейния успех е и немощта на опонентите. Самият факт, че на конгреса на социалдемократите Шрьодер бе впрегнат да бъде моторът на вдъхновението, а не гонещият канцлерството Мартин Шулц, е твърде показателен. В речта си “Герд”, както дружески го наричат, признава, че не е чел програмата изцяло.

Авторът на настоящата статия също, но само от първите 15 страници става ясно – предизборната програма на социалдемократите поставя повече въпроси, отколкото да дава отговори. Визията за пенсионна реформа е с хоризонт до 2030 г.

Най-малкото защото тогава пари окончателно свършват. Не без значение за несгодите на политическите опоненти на канцлерът е и явлението “голяма коалиция”. Осем от дванадесетте засега години управление на Меркел, социалдемократите прекарват като неин коалиционен партньор. Това очевидно отнема възможността на социалдемократите да се дефинират алтернатива на ХДС, както и да посочат убедително другиго за малкото неща, които в Германия не са наред.

Гарнирано с дългогодишната липса на лидерство и убедителна и харизматична фигура, която да ги поведе, е ясно защо Меркел е безалтернативна. Тя буквално е. Затова и прави предизборна кампания, без да прави предизборна кампания.

Тя просто е канцлерът. В действие. И никой да не подлага това на съмнение.

*Заглавието е на редакцията

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!