fbpx

НОВО

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Няма ли кой да я смени?

Време за четене: 6 мин.

В „Ехо-Камера“ се публикуват материали, с които редакционният екип на „Мисъл“ не е напълно съгласен или идват от левия политически спектър. Защото все пак вярваме, че затварянето в дигитален балон е вредно за трезвата преценка.

До следващите редовни парламентарни избори в Германия остават точно 13 седмици. Всички социологически проучвания показват растяща преднина за водения от Меркел ХДС.

Трябва да признаем, че 2016 г. беше доста тежка година, особено за социологията, която пропусна абсолютно всички значими събития – от референдума в Обединеното кралство, през триумфа на Тръмп, до референдума на Ренци и т.н., и т.н. Но колкото и предпазливо човек да подхожда към социологията, по-скоро този път изненади не се очертават. Паралелите с 2005 г., когато един вдъхновяващ и хиперактивен Герхард Шрьодер успя да стопи над 20% разлика между социалдемократите и консерваторите, изглеждат твърде пожелателни.

И тук се поставят редица интересни въпроси – да започнем с най-любопитния за автора на настоящата статия: Колко броя победи и години начело на една държава (в която все пак се провеждат избори) е необходимо да изкара един политик, че случайността, която много по-често е обяснението на даден феномен (по Талеб), да се превърне в умение и закономерност? Ангела Меркел е по пътя на четвърта поредна изборна победа, изравнявайки се по политическо дълголетие със своя ментор, вече покойния Хелмут Кол.

Няма как да не се запитаме – на какво се дължи нейният успех? Липса на алтернатива, немощ на опонентите? Гениални управленчески решения, безпогрешност на предложените мерки? Както повече неща в света, отговорът е комплексен, такива са и причините за успеха на Меркел.

 

На първо място – тя не е безпогрешна. Най-пресният пример за лоши решения, от които и се наложи да се отметне дори, е “поканата” към бежанците, считана от мнозина за катализатор на голямата бежанска вълна. Днес рейтингът й е на нивата отпреди това изказване. Германците обичат признатите грешки и умеят да прощават. Освен това харесват познатото, сигурността.

След повече от 13 години на власт тя е от големите майстори на народопсихологията на немците. Свидетелство за това е, че успя да си върне одобрението без заиграване с популизма в нито един момент, без никаква смяна на поведенческия си курс и реторика. И то в един момент, в който в целия свят популизмът се радва на възход. Точно в Германия това е освежаващо, особено след кратък преглед на историята на 20-ти век. Да, германците са високо образована и интелигентна нация. Но именно такава са и през 1933 г. Тогава 80% от световните научни публикации са на немски език.

Очевидно интелектът тогава не се явява пречка пред популизма и фанатизма… Днес Германия е пристан на здравия разум. Това разбира се е и исторически обусловено, тъй като немците все още носят тежък комплекс от Втората световна война и въпреки очевидната си икономическа мощ в Европа се свенят от всякакви открити патриотични екстровертности. Изключително видимо е това при отношението им към войската им (Bundeswehr) – най-голямата икономика в ЕС е с най-компактна армия, да се изкажем максимално евфемистично. За отсъствието на нездрав популизъм в Германия, близки на Меркел виждат нейната роля и маниер на правене на политика като определяща. Ангела Меркел изцяло е формирала по свои архетип начина, по който се вземат политически решенията – без емоция, без прибързване, след внимателен анализ и изслушване на контратезите.

Бивши и настоящи членове на изпълнителната власт й признават невероятното чувство за баланс между различните центробежни сили. Вероятно 8 години в “голяма” коалиция спомагат за тези умения. Но дори и най-силният лидер в голяма степен е и продукт на времето си.

В този смисъл, на канцлера, който и да е той, му е значително по-лесно, когато страната му е в цялостен подем. Някогашният “болен човек на Европа” Германия е в много добра кондиция, особено икономически. Чак до laissez-faire не са се извисили, но в Германия политиката е това, каквото трявба да бъде навсякъде – функция на добре функциониращата икономика.

Избавянето от дългогодишния застой, обаче, не ми е лесно да призная като десен човек, идва по времето на Герхард Шрьодер, който, както е известно, е от левите редици. Тук парадоксът е, че немските леви понякога са по-десни от десните си български колеги, но това е друга тема.

Истината е, че неговата Agenda 2010 полага основите на съвременната икономическа мощ на Германия, реформирайки пенсионната и социална система, понижавайки Lohnstückkosten (приблизителен превод – трудови разходи за произведена единица), което де факто е причината за сегашната конкурентоспособност на немската икономика, иновационния бум, комфортна безработица под 3 милиона, и позитивно търговско салдо, като споменаваме само най-съществените.

 

Изложеното горе за пореден път доказва, че реформистите винаги заплащат висока цена, тъй като трудът им обикновено дава ефект, едва след време, много често когато реформиращият вече е в политическата история.

“Добрата” новина за него е, че е павирал пътя за тези след тях (обикновено от дотогавашната опозиция) и именно те се кичат с успехите на проведените непопулярни мерки. От такива съображения или пък съвсем други, по българските географски ширини, решителни реформи рязко се избягват. Но да се върнем към Меркел и предстоящото.

Освен икономическия възход и стабилността (тук стабилност е по-скоро прогрес, за разлика от други страници по на югоизток, където е синоним на застой), причина за нейния успех е и немощта на опонентите. Самият факт, че на конгреса на социалдемократите Шрьодер бе впрегнат да бъде моторът на вдъхновението, а не гонещият канцлерството Мартин Шулц, е твърде показателен. В речта си “Герд”, както дружески го наричат, признава, че не е чел програмата изцяло.

Авторът на настоящата статия също, но само от първите 15 страници става ясно – предизборната програма на социалдемократите поставя повече въпроси, отколкото да дава отговори. Визията за пенсионна реформа е с хоризонт до 2030 г.

Най-малкото защото тогава пари окончателно свършват. Не без значение за несгодите на политическите опоненти на канцлерът е и явлението “голяма коалиция”. Осем от дванадесетте засега години управление на Меркел, социалдемократите прекарват като неин коалиционен партньор. Това очевидно отнема възможността на социалдемократите да се дефинират алтернатива на ХДС, както и да посочат убедително другиго за малкото неща, които в Германия не са наред.

Гарнирано с дългогодишната липса на лидерство и убедителна и харизматична фигура, която да ги поведе, е ясно защо Меркел е безалтернативна. Тя буквално е. Затова и прави предизборна кампания, без да прави предизборна кампания.

Тя просто е канцлерът. В действие. И никой да не подлага това на съмнение.

*Заглавието е на редакцията

Споделете чрез

Предишен

Следващ