fbpx

Инфлацията – враг пред портата

Време за четене: 5 мин.

“Скритият” инфлационен данък вече коси наред: инфлация от 3 на сто за юли на годишна основа у нас. Индексът на потребителски цени обаче само маркира тенденцията. Всяка домакиня или баща на семейство има свой собствен “индекс” в зависимост от личните и семейните нужди. А там реалността дори е още по-неприятна – за гориво за автомобила днес плащаме 25 на сто повече от година назад. Рязко се стопяват “грамажът” на едни или други стоки в магазините – в случаите, в които производителят се колебае дали потребителят ще поощри вдигане на крайната цена, вследствие на оскъпяване на цялата производствена верига.

Цената за електроенергия на родния бизнес е два пъти над средната за миналата година. И немалка вина за това има оскъпяването на газа и суровините. Или иначе казано: обезценката на парите спрямо реалните стоки и услуги. Можем да си обясним ръста в цената на суровините с подема от ниската база след отварянето, с нуждата от повече енергоносители и суровини за производство глобално; с увеличеното търсене на “черно злато” от Китай (които ужким държат под контрол вируса); или поради малкото предлагане от страна на ОПЕК, да речем. Петролът вече е в подножието на 70 долара, като затвори на 49 долара за барел предходната година.

Голямата причина за ценовия скок обаче е другаде и тя се състои в обстоятелството, че т. нар. инфлация е “паричен феномен”. В отговор на пандемията Федералният резерв в САЩ изригна безпрецедентно и разду баланса си до пръсване. От началото на здравната криза ФЕД създаде нова “парична база” (основата на паричното предлагане), в размер на над 6 трилиона долара. А делът на активите на щатската централна банка от икономиката на САЩ от 15% излетя на 30 на сто. Другите централни банки се равняват по ФЕД и за да не се оскъпят валутите им, удряйки износа и растежа – същото дават газ в състезанието по нанадолнището. Еврото, например, отслабна спрямо американските пари, което прави европейците моментно дори по-ощетени от инфлационите процеси. ЕЦБ наскоро излезе с нов план за паричната политика, като “таванът” от 2 на сто инфлация вече е по-скоро цел и норма. “Ново” оказа се, няма нищо. Печатане до дупка. А повечето долари в обращение вдигат цените на стоковите пазари, в които е деноминирана борсовата търговия – нефт, газ, редки метали, горива. И всички цени там логично се изстреляха.

Инфлацията е глобален феномен, дирижиран от централните банки по света, които създават и наливат трилиони от собствената си валута.

Претекстът – облекчаване на кредита за фирмите и евтино финансиране за правителствата с цел бързо излизане от кризата. Истината: огромните задължения, натрупани от всички тези правителства по време на пандемията, които трябва да се стопят по някакъв начин. Инфлацията е “скришна” на фона на болезненото политически вдигане на данъците, да речем. А средните правителствени задължения за “развитите” западни икономики минават стоте процента от БВП, като за страни като Италия и Франция положението изглежда меко казано стряскащо. И излязло извън контрол. Инфлацията е най-опасното стопанско явление, защото обърква предприемачите и техните изчисления. Създава се илюзия за просперитет, “хартиени печалби” и ръстове на доходите, които всъщност в един момент се оказват чисто фиктивни. Реалната лихва е отрицателна – лихвата по депозитите е чувствително под инфлацията – и това създава нужда от пренасочване на спестявания към по-рискови активи, за сметка на най-ликвидната стока – кеша. Доброто старо спестяване под матрака не е опция – или се участва на финансовите пазари, където да търси по добър доход, или се губи покупателна сила. Въпросът е, че инвестирането на пазарите изисква специфичен тип познания, които не всеки притежава. А вече е и твърде е твърде несигурно, заради нековенционалната парична политика на централните банкери глобално. Да добавим, че търсенето на доход и инвестирането, съдържащи риск, са съвсем различни като потребност от “търсенето на кеш”, което по дефиниция е пари тук и сега, за спешни и непредвидени нужди.

Икономическата система е тотално объркана, така както са объркани стимулите на икономическите актьори. Антиутопичната среда, която централните банкери създадоха, размиха добрите практики и релативизираха понятията – появи се дори явлението отрицателна доходност, при което кредиторът плаща повече, отколкото получава в замяна, при това съвсем съзнателно и доброволно. Просто, за да запази главницата и капитала. Преглъща дори и растящата инфлация, само и само да пласира парите си в сигурен финансов инструмент като немски държавни ценни книги, да кажем.

Средносрочно обаче ниските лихви няма да оцелеят, защото финансовите посредници ще започнат все по-отчетливо да калкулират инфлационната компонента в цената на кредита си. Това е важно за хора, вземащи ипотечен заем и планиращи въз основа на ниските лихвени равнища в момента. В САЩ инфлационните очаквания се разминаха с 2-3 процентни пункта, тоест никой не бе очаквал такива високи стойности – 5,4 на сто за юли и август. Малко хора на финансовите пазари днес изобщо някога са работили в такава инфлационна среда. Общо взето, навлизаме в позабравени, макар и добре познати от стопанската история води.

Инфлацията винаги започва със създаване на парична маса, минава през финансовите пазари и активи и в краен стадий избива в крайните потребителски цени.

Междувременно е объркала куп сигнали и създала големи поразии в производствената структура, широко известни като инвестиционни балони – имотни, финансови, в реалната икономика.

В условията на борда у нас инфлацията влиза през дефицита на правителството, когато е покриван с външен дълг (поради което расте и паричната база), или през износа. Надутите пенсии и заплати в държавния сектор и програмите за бизнеса впръскват паричната инжекция в икономиката ни, което води и до по-високи инфлационни нива, надграждащи глобалните причини за явлението. И до номинален ръст на събираемостта в хазната, изразен в повишени приходи от потребление и ДДС. Най-трудното в такава ситуация е да се запази изкараната с пот на чело и спестената с лишения реална покупателна сила.

Имотите традиционно компенсират инфлацията, но са сложни за управление като собственост и слабо ликвидни – ако ви трябват пари веднага, има проблем. Инвестиционното злато също парира инфлационните попълзновения на централните банкери, но колебанията в цените, съхранението и ликвидността (обръщане в кеш без големи загуби), също са предизвикателство. Акциите и други финансови инструменти дългосрочно също компенсират инфлацията, но и те като имотите могат да бъдат тежко ударени от евентуално криза (в чиято основа са грешките, направени в проинфлационна среда). Със сигурност мъдрият съвет за това да не се слагат всички яйца в една кошница тук важи с пълна сила. Големият залог дългосрочно обаче е да спре подигравката с парите на гражданите. Политическите заигравки със стойността на парите трябва да бъдат прекратени чрез неманипулирани и стабилни валути. Залогът действително е образованието и осъзнатостта на широките граждански маси, които да разберат, че икономиката като наука е “тяхна” и касае живота и правата над частната им собственост пряко. 


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ