НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Интересни времена

Време за четене: 4 мин.

Поредна словесна престрелка, която има за цел по-скоро да постави противника в обяснителен режим, отколкото да разкрие нечие провинение или нарушение. Поначало предизвикана от съвсем умишленото споменаване на Иво Христов в интервюто (или по-скоро изявлението) на Борисов пред btv. (Символично или не – в Деня на влюбените).

Иво Христов (за колегите от една друга “медия” – става дума за съветника на президента, не за депутата от БСП) наистина е работил в несъществуващата вече Балкан българска телевизия, но това се случва в периода преди тя да стане собственост на Делян Пеевски, противно на твърденията на премиера. Такива са фактите.

Съвсем друга тема е защо и как въпросният (Христов, не Пеевски) е съветник на президента и едновременно с това няма достъп до класифицирана информация вече втора година.

Изказването на Борисов е несериозно, тъй като не един и двама негови министри, включително и финансовият министър Владислав Горанов, са обвинявани за връзки с Делян Пеевски.

По закон министър-председателят няма право да участва във фирми и компании, от което следва, че не би трябвало да има и бизнес интереси. Ако президентът Радев има данни за нарушения на това, следва да ги обяви публично, вместо да задава въпроси.

А защо двамата си прехвърлят депутата от ДПС като горещ картоф? Не става ли дума само за един успял млад мъж с бизнес, законотворец (напоследък), собственик само на няколко медии, трагичен герой, който “злите сили” очернят несправедливо от пуста злоба. Толкова ли е лошо да имаш нещо общо с такъв човек?
Или има нещо, което никой от действащите не смее да каже на глас… все още.

Защото единият е негов заложник, колкото и да се опитва (похвално, но късно) да се измъкне от хватката, а другият все пак беше избран благодарение на гласовете на ДПС.

Когато върховни представители на изпълнителната власт, каквито са министър-председателят и президента, сведат дебата си до обсъждане на евентуални връзки с един депутат, пък бил и той Делян Пеевски, можем да се усъмним в способността на двамата да заемат отговорните си позиции. Институциите като фундамент на държава са с рекордно ниски нива на доверие, което прави всяко тяхно действие нелегитимно в смисъла на действие от името на суверена. Докато последният не реши да промени това.

Което, разбира се, няма да се случи през истерични протести, колкото и да им се иска на навъртащите се наоколо партии на дъгата.

Политически PR

Разбира се, в статуквото нищо няма да бъде променено от поредния минискандал – в това, можете да сте сигурни.

Интересното е друго – защо и Борисов и Радев се държат като политици в предизборна кампания?

Все пак до парламентарните избори (на теория) има доста време, а правителството няма да падне… освен ако Борисов не поиска. Спасителният ход на премиера отдавна е ясен – той ще бъде кандидатура за президент. Въпросът е дали ще се изправи срещу Радев?

Настоящият президент очевидно подготвя почвата за собствена партия, като се стреми да взима гласове от основната опорна точка на анемично “автентично дясно”.

Политически проект на Румен Радев би имал интересен ефект и под някаква форма би сложил края на политическия аспект на прехода – защото би разцепил БСП. Процесът, който тече от няколко години стана особено интензивен през последните седмици. Разломът между старото и новото ляво е особено очевиден по линията ПЕС – Корнелия Нинова.

Подобно разцепление в никакъв случай не бива да бъде подценявано като сравнително неуспешните АБВ и “Движение 21”, които в голямата си част останаха маргинални проекти за бутикова аудитория. Потенциалът му в краткосрочен план е значителен, макар в дългосрочен да е обречен да забвение в миманса, като всяка партия без ясно позициониране (заедно с проекта на Слави Трифонов и съглашението около отломките на старото СДС).

От другата страна би стояла левицата около лидера на ПЕС – Сергей Станишев – левица по европейски, либерален образец, която вероятно ще приобщи голяма част ляволибералните партии или поне избиратели (Движение 21, Да, България). Все пак – единствените пъти, когато БСП е била успешна на избори е тогава, когато се е разграничавала от парадоксалния анахронизъм на късния соц (който лесно може да се определи като националсоциализъм)

Преформатирането на политическата система е неизбежно в глобалния процес на реиделогизация – и никоя от настоящите партии няма да оцелее в сегашния си вид.

Живеем е интересни времена

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!