[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_team_member _builder_version=”3.0.51″ name=”Володимир Гамза” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/07/gamza.png” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off”] Володимир Гамза e доцент е в Николаевския университет “В. Сухомлински”. Научните му интереси са в етнополитологията и българистиката. Извън университетът е неразривно свързан с България посредством дружество „Иван Вазов“. [/et_pb_team_member][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Първият ми събеседник в тази импровизирана рубрика е украинският гражданин с български корени Володимир Гамза. В този откровен и непринуден разговор може да научите повече за живота на българите в Украйна, тяхното отношение към България и техните надежди за бъдещето.
ИЦ: Здравейте!
ВГ: Здравейте! Аз представлявам дружество „Иван Вазов“ в микрорайона Терновка, който е старо българско село. В момента то влиза в град Николаев. За българите в Украйна има официална и неофициална цифра. Според последното преброяване на населението в Украйна около 200 000, обаче мисля, че тази цифра не е вярна. Най – голямата диаспора е в Одеска област, най – малко 200 000 само там живеят.
ИЦ: Това е доста голяма цифра според мен.
ВГ: Да. В град Николаев и Николаевския регион мисля, че повече от 10 000 живеят. Повече от 30 000 българи живеят в Запорожката област. Там има изцяло български села.
ИЦ: В Николаев да разбирам, че има повече от една българска организация?
ВГ: Има две дружества – едно дружество „Терновка“, кръстено на едноименното място и едно в центъра на града, което аз представлявам – „Иван Вазов“. Аз съм заместник-председател на дружеството.
ИЦ: С какво точно се занимава дружеството?
ВГ: То е насочено повече към културата, към образованието. Имаме неделно училище, което се посещава от около 80 деца. Те изучават български език, история и география на България. Имаме определена финансова подкрепа от МОН. Дружеството планира мероприятия повече с културна ориентация. В момента готвим чествания на 150 годишнитната от създаването на Южнославянския пансион на Тодор Минков. Мисля, че вече знаете за този пансион. Голяма част от българската интелигенция беше обучавана тук по времето на Възраждането. Сега планираме тържествата на 21 и 22 април. Поканихме българския посланик от Киев, българския консул от Одеса, чакаме да пристигне делегация от БАН, директор на научния архив, а също делегация от 20 ОУ «Тодор Минков» от София. Готвим международна научна конференция, паметник на Тодор Минков.
ИЦ: Имате ли подкрепа от България относно това събитие?
ВГ: Финансова – не. Имаме подкрепа само от българите, които живеят тук. Готвим една книга за Петър Абрашев възпитаник на Тодор Минков, който се обучава в Николаев и после става министър няколко пъти в България, написва книгата „Южнославянският пансион на Т. Н. Минков в Николаев. Спомени“. Този проект готвим заедно с учените от на БАН.
ИЦ: Искам да ви попитам дали по принцип получавате някаква материална и институционална подкрепа за Вашето дружество?
ВГ: Не, само за неделните училища. Нашите деца също имат възможност всяка година да посещават двуседмични курсове в София.
ИЦ: Това се поема от Вас или от България?
ВГ: По-голямата част от България и една част от нас.
ИЦ: Има ли възможност за децата след завършване на училището да получат българска диплома?
ВГ: Не, не е акредитирано училището, но готвим и деца за кандидатстване в българските ВУЗ-ове. През миналата година шест човека от Николаев кандидатстваха в България – Пловдив, София и Варна.
ИЦ: А българите в Украйна заплащат ли за своето обучение в България?
ВГ: Българската държава плаща обучението. От Украйна всяка година кандидатстват 150-200 човека. Има една неголяма част, която се обучава за собствена сметка в България.
ИЦ: Българска църква имате ли в Николаев?
ВГ: Не, само българска църква няма. В Терновка има една църква, „Успение Богородично“, построена от българите, само че в момента се служи на руски език.
ИЦ: Като цяло как украинците приемат българите в обществото. Чувствате ли се дискриминирани?
[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]
ВГ: Не. Българската диаспора в Николаев е като една интегрална част в обществото. По време на съветската власт имаше политика на русификация, нямаше възможност за създаване на дружества, училища и възраждане на културата. В момента имаме възможност. Има определени проблеми, повече характерни за одеските българи, защото те живеят компактно и при тях социалните проблеми понякога придобиват политическа сянка. Ние живеем разпръснато и се обединяваме само на културно ниво. При нас няма политически проблеми. Има много смесени бракове между българи и украинци, българи и руснаци. Аз също съм женен за украинка.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
ИЦ: С какво се занимават българите в Николаев?
ВГ: Няма никаква разлика между българите, украинците и руснаците. Ситуацията е много сложна. Преди независимотта на Украйна градът беше като голям корабостроителен център. В момента големите заводи затвориха и хората нямат възможност да се изхранват.
ИЦ: Предполагам, че безработицата в Николаев е много висока.
ВГ: Да. Голяма част от хората намират работа в Полша, Русия, Испания, Италия, дори в САЩ и Китай. А Вие с какво се занимавате?
ИЦ: Аз съм инженер. Завършил съм пътно строителство в УАСГ, София. В момента работя в Полша, в град Катовице.
ВГ: Съпругът на моята сестра също работи в Полша, в Олщин – шофьор.
ИЦ: Може би тук половината шофьори са украинци. Дори има шега, че ако украинците спрат да работят Варшава ще остане без градски транспорт. Аз също познавам украинци тук и от това, което чувам, разликата между Полша и Украйна е колосална в момента.
ВГ: Да, Полша отиде напред, Украйна спря развитието си и нещата са много сложни. Българите, като всички украинци се намират в много сложно положение.
ИЦ: Това е много интересно – къде стоят българите в конфликта?
ВГ: В големите градове като Николаев, който е около 500 000 жители, са повече ориентирани към Украйна, а тези българи, живеят в селата около Болград имат различни настроения, някои от тях имат симпатии към Русия. Затова няма политическа хомогенност между българите в Украйна. Това е моята гледна точка.
ИЦ: Имах такова очакване, че в големите градове българите са ориентирани към Украйна, а в селата към Русия. Политиците в Украйна опитват ли да Ви използват като разменна монета в този спор?
ВГ: Не усещам от една страна, от друга страна знам, че в Болградския, Измаилския, и още няколко други райони преди няколко месеца имаха проблеми с така наречената Бесарабска република. Мисля, че това е още един проект на Путин. Усеща се влиянието на Русия. В Николаев не усещаме видими опити за манипулация, макар това да не означава, че ги няма на латентно ниво.
ИЦ: При Вас не действа откровена руска пропаганда?
ВГ: Има една част. Както казват политолозите в Украйна живеят два народа – един съветски и един украински. Към съветския се отнасят и украинци, и руснаци, и българи.
ИЦ: Следите ли политическите процеси в България?
ВГ: Да. Имам връзки, възможности, познати. Знам, че ситуацията също е доста сложна. Всички очакваме резултатите от изборите в други ден. Надяваме се, че България ще остане интегрална част от обединена Европа, но повече ще си пази националните интереси. Друг избор няма. Мисля, че трябва да се засили българският национализъм.
ИЦ: Това е и моето мнение.
ВГ: При българите е разпространен нихилизма. Когато имам срещи с българи знам, че първият разговор ще бъде на тема как лошо се живее. Няма никакъв оптимизъм. Трябва оптимизъм, който да дава енергия на българите. Казвам им: „Господа, Вие за нас трябва да сте един нов Израел, за българите, които са откъснати повече от 200 години от родината.“ Мисля, че само нихилизмът пречи на развитието на България.
ИЦ: Днес точно имах разговор с шефа ми, че за да се изкорени комунистическото мислене и минало на една държава, трябва да минат 2-3 поколения без комунизъм.
ВГ: Възможно е. Аз също чета статии на българските политолизи, историци и виждам, че те подчертават, че Чехия, Унгария, Полша още 30 години преди падането на комунизма правят опити да го премахнат. България беше един доста верен сателит на Съветския съюз. Една пословица беше много популярна. На руски език звучи: „Курица не птица, България не заграница.“ Като една република на Съветския съюз.
ИЦ: То е имало предложение да станем 16-та социалистическа република.
ВГ: Нямаше обща граница. Това беше спасение за България.
ИЦ: Как се информирате за живота в България – само от електронни медии или от украински медии?
ВГ: В украинските медии изобщо не присъства. Само от български медии – abv.bg, dir.bg и т.н. Има в Украйна един вестник „Роден край“, чийто главен редактор е Дора Костова. Повече се пише за културните празници, мероприятия, които се провеждат в едно, друго, трето село. Един път се срещнах госпожа Дора Костова и я посъветвах да се включва във вестника информация за съвременните събития, с модернизирането, за проблемите на българската общност в Украйна и България. Тя ми отговори, че вестникът бил да се издава само за селските хора. “Това са спокойни хора и за тях е много интересно да се напише за техния живот, семейство и т.н.”
ИЦ: Може би се страхуват, че ако започнат да пишат политически теми, могат да им окажат политически натиск и да спрат вестника примерно.
ВГ: «Роден край» има дългогодишна история (излиза от 1989 г.) и има свои постоянни читатели. Редакцията традиционно публикува материали за бита, културата и историята на българите в Украйна. Разбира се, че това е важно. Обаче аз съм сигурен, че трябва да има поне още един общоукраински печатен вестник с интернет –версия, който да се фокусира върху социални, етнически и политическите въпроси. Да има материали посветени не само на живота на българската общност в Украйна, но и за България, за тенденциите на развитието, проблемите, модернизирането и т.н.
ИЦ: Преди имало ли е друг вестник или радио?
ВГ: Има българско радио и телевизия само в Одеса, защото основната част от българите живее в този регион.
ИЦ: Има ли в Украйна закон за българското малцинство?
ВГ: Само за българското малцинство няма закон, има за всички малцинства.
ИЦ: Т.е. нямате някакви специални привилегии или права.
ВГ: Като всичките – т.е. като унгарците, поляците, гърците. Украйна е полиетнична държава.
ИЦ: А има ли българска политическа партия както примерно е ДПС в България за турците?
ВГ: Българска партия няма. Има един депутат – Антон Кисе, който е председател на Асоциацията на българите в Украйна. Той е от Болградския район Одеска област. Понякога го смятат за латентен сепаратист.
ИЦ: Да разбирам, че той симпатизира на Русия?
ВГ: Мисля, че не толкова симпатизира на Русия колкото иска да се запазят българските общности в техните административни граници и в момента, когато се реформира управлението в Украйна, този български район да включва села, където има преобладаващо българско население. Мисля, че е ориентиран повече към българските интереси отколкото към руските.
ИЦ: Разбирам, че той изхожда от българоцентрична гледна точка, но какво ще стане при един „не дай Боже“ разпад на Украйна?
ВГ: Ние се надяваме, че това няма стане. Украйна ще оцелее.
ИЦ: И ние се надяваме.
ВГ: Знаете, че поляците мразят руснаците и в момента Украйна е като един щит. Ако руснаците превземат Украйна, следващата държава ще бъде Полша.
ИЦ: По принцип поляците не харесват и украинците. Имат стари дразги, но украинците според мен са добре приети. Оформя се и голяма тяхна общност последните години. Мисля, че са стотици хиляди.
ВГ: По официални данни над един милион.
ИЦ: Не бих се учудил. Лятото бях в Бялисток, който е най – големият град в Източна Полша. По улиците 50% от хората говориха украински или руски. Дори на централната автогара имаше много надписи на кирилица. В момента градът е станал двуезичен.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]
ВГ: Искам да Ви кажа, че тенденцията ще се засилва, защото Русия прие закон, който ограничава превеждането на парични средства от Русия в Украйна. Затова сега украинските гастербайтери преминават от Русия към Полша. Преди в Николаев само в един корабостроителен комплекс работиха около 60 000 човека. Имаше три завода. В момента са останали около 4-5 хил. души. Градът катастрофира и затова голяма част от корабостроителите работят в Гданск в момента.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
ИЦ: Гданск, Гдиня, Шченин са добре в това отношение. А има ли много хора, които искат да дойдат да работят в България?
ВГ: Има определена част. Например моят племеник се премести във Варна със семейството си преди 2 години. Знам, че от Терновка десетки семейства в момента се намират в България обаче както знаете заплатите в България не са особено високи. Средната заплата е около 400 евро, така ли е?
ИЦ: Да.
ВГ: Варна, Пловдив, София малко повече – около 500 – 600. Разбирате ли, няма смисъл за такива пари хората да се преселват от тук. В Полша съпругът на моята сестра печели около 1 000 евро. В България за 400 – 500 евро няма смисъл.
ИЦ: Тук съм напълно съгласен с Вас. Разликата между Полша и Украйна е огромна. Между България и Украйна не е чак толкова голяма.
ВГ: И при нас малко по малко има някакви инвестиции. В нашия беден град човек може да намери работа за 250 – 300 евро и затова няма смисъл за 100 евро повече да се премества в България.
ИЦ: Имате ли право на двойно гражданство в Украйна?
ВГ: Не , украинската конституция не предвижда двойно гражданство. Най – добрият вариант за българите в Украйна е „зелената“ карта като например картата на поляците. Дава се на украинци с полски корени. Ако има българска карта няма да има проблеми с пребиваването в България, намирането на работа и няма да има проблеми с двойното гражданство. Миналата година имах среща с Борис Вангелов – председател на на Държавната Агенция за Българите в Чужбина. Имахме разговор относно проблемите на българите в Украйна и също му предложих да лобира за приемането на закон за българска „зелена“ карта.
ИЦ: Българската „зелена“ карта в момента е предложение на „Нова република“. Лидерите им може би са изкопирали полската карта и искат да приложат същия модел в България. Според мен идеята е добра, а както и от Вас разбирам е добра.
ВГ: Има голямо количество хора с документи за български произход. Една част има българско гражданство, друга част не иска. Аз не искам да имам проблеми. Целият ми живот е свързан с Украйна. Както вече Ви казах съм преподавател в университета и имам интереси, свързани с България и затова искам да имам възможност да се намирам повече време там – не само 1-2 седмици. Не искам да имам проблеми с визи и т.н.
ИЦ: Да се надяваме, че повече политици ще узреят за така наречената „българска“ карта. Български политици идват ли в Украйна?
ВГ: Да. Росен Плевнелиев поддържаше българите в Украйна. Мисля че, Бойко Борисов е човек, който е концентриран върху други въпроси. Имам определени опасения относно позицията на новия български президент, защото неговата външна русофилия може да предизвиква напрежения между българите в Украйна. Надяваме се, че той ще обърне вниманието към съотечествениците в Украйна в контекста на европейския вектор.
ИЦ: Да Ви кажа честно много хора в България също се притесняват. Биха се притеснили много, ако след неделя(бел. авт. 26.03.2017 г.) БСП излъчи правителство.
ВГ: Надявам се, че честването на 150 години от Южнославянския пансион ще бъде една крачка българите да погледнат своите съотечественици в чужбина. Великата Кубратова България се намира в Украйна – неговото погребение е Мала Перещепина, Полтавска област. Ние поканихме представители от БАН, от Софийския университет, от училище «Тодор Минков». Искаме не само да празнуваме юбилея, но и да се запознаем по – близо, да има едни т.нар. лобисти в София. Ние не искаме парична подкрепа. Разбира се пари са необходими, но искаме да имаме политическа подкрепа. Мисля, че българите трябва да вземат пример от евреите. София да бъде един Йерусалим за българите, пръснати по света, прокудени от бащиния край и те да се обединяват в една здрава българска идея.
ИЦ: Това честване на коя дата ще бъде?
ВГ: 21-22 април. Предвижда се културна програма – разходка на полуострова с кораб, посещение на храма и читалището в Терновка, на българския музей и празничен концерт. Разходите на всички гости се поемат от дружеството. Подготвил съм няколко статии за българите по Северното Черноморие. Мисля, че проектът на Тодор Минков е недооценен – около десет бъдещи министри на България се учат тук, академици, професори, революционери, Алеко Константинов, Георги Стаматов и т.н.
ИЦ: Това е много важно. Аз за първи път чувам за това дружество.
ВГ: Голяма част от българския възрожденски елит се сформира тук. Това е едно уникално заведение. В интернет обаче има малко информация за него. Много се радвам, че се запознах с Вас! Пожевалам Ви лека вечер и се надявам занапред да работим заедно за възраждане на българската история и българите в Украйна.
ИЦ: И аз съм много щастлив, че се запознахме.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация в личен блог” button_url=”https://a1different6world2.wordpress.com/2017/05/22/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
