fbpx

НОВО

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Как пандемията и извънредното положение повлияха на икономиката и какви мерки бяха взети?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев, както и авторът в платформата Кристиян Анадолиев, гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Вижте пълното...

Коронавирусът в Южна Америка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на "Военен телевизионен канал". Тема на разговора бе случващото се в Южна Америка. Вижте пълното видео:...

Ало, ало! Говори Си Дзинпин

След преодоляването на кризата с Covid-19 светът ще бъде различен. Този постковид (post-covid) свят ще бъде по-малко глобален и повече регионален. Това е така понеже в него все повече кислород и пространство ще използва Китай, посредством т.нар. модел на...

Назад към военната служба!

Време за четене: 6 мин.

Това не е юнашка носталгия по  150–хилядната  БНА от късния соц, а водещо заглавие на немския „Die Welt” от миналата седмица. Уви, начинът по който Русия анексира Крим и продължава провокациите в Източна Украйна връща все повече аналитици към тревожната тема за отбранителните способности на Европа.

Заедно с илюзията за окончателна победа на своя икономически и политически модел, през 90-те години Западът стана жертва на още една, може би по-опасна заблуда – че времето на военното противопоставяне е минало, а тероризмът е единствената заплаха пред сигурността. Водени от тази нагласа, през последните 20 години почти всички страни от ЕС и НАТО преустановиха традиционната всеобща военна повинност и изцяло я замениха със значително по-малка, но високотехнологична професионална армия. Армиите от професионални войници на трудов договор вече са стандарт в западния свят. Те се доказаха, като успешни в поредица военни интервенции – от двете Иракски войни, през Афганистан и Косово. Високотехнологичните професионални части са изключително ефективни в ролята на експедиционен корпус за справяне с технологично изостанали армии в третия свят. Помним как Иракската национална гвардия беше буквално изличена за няколко седмици от силите на международната коалиция. Професионалната армия с мощна подкрепа от въздуха е отлична ударна сила.

Но как би се справила малката армия  с отбраната на голяма територия Има ли днес Европа военен потенциал, достатъчен да осуети нахлуване от страна на злонамерен съсед? Това никой не знае. Последната „класическа” териториална война приключи преди 70 години.

Владимир Путин попари представата за Европа като неуязвима земя на мир и стабилност и идеята, че войните на бъдещето са далечни конфликти в третия свят, които ще гледаме по телевизията. Историята за пореден път учи несхватливите си ученици, че липсата на военен потенциал само насърчава агресора. Судетите, а после и Чехия през 1938-39, Кувейт през 1990, Грузия 2008…

Строгите санкции срещу Русия няма да направят балтийските държави по-защитени. За Молдова и Украйна да не говорим. Европа не може да им помогне, защото и липсва собствен военен капацитет. Това е парадокс, защото общият военен бюджет на страните от ЕС е повече от три пъти по-голям от този на Русия. За териториална отбрана обаче, модерното въоръжение и добре обучените части са задължително, но недостатъчно условия. Трябва численост, която да може да се развърне в територията, да формира фронтова линия, зад нея втора, зад нея тил… А това означава мъже с пушки. Ако искате да сте модерни и полит. коректни, може и жени с пушки. Но с книги и фейсбук не става. Трябва жива сила.

Какъв е смисълът, след като и без това сме много по-малки от Русия или Турция? –  ще попита някой неотслужил. Да се броим и да смятаме кой ще оцелее накрая би било мислимо, ако говорим за тотална война, като отминалите две световни или за атомен апокалипсис.  В локалните конфликти много по-важно е понятието „възпираща сила” –съпротива, достатъчна да нанесе на агресора такива жертви, че агресията му да бъде неизгодна. Примери: малка Финландия срещу СССР през Втората световна война и малък Израел спрямо всичките си съседи през 60-те години.

Как се постига това? В съвременния свят постоянното поддържане на голяма дрънкаща оръжие армия е двойно икономически непосилно. Първо като разходи за армията и втори път, като БВП от които лишаваш икономиката, докато стотици хиляди мъже в разцвета на силите си набиват крак, вместо да печелят и да плащат данъци. Никой не иска това. Едно от възможните решения е двустепенен модел, при който освен професионалната високотехнологична армия има и мобилизационна армия за териториална отбрана. Тази струкура  не е нова. Националната гвардия в САЩ и въоръжените сили на Швейцария са най-известните примери. В България за национална гвардия се заговори още през 90-те години, когато се подготвяше преминаването от наборна към договорна армия. Имаше няколко проекта, като за основен може да се посочи разработката на майор.о.р. Манол Тенчев. Моделът съчетава съсредоточаване на военния бюджет в професионалната армия, но и всеобщо базово военно обучение на мъжкото население до степен да е годно да борави с щатно оръжие и да изпълнява общи тактически и охранителни задачи. Това базово обучение не следва  да се превръща в бреме за наборните военнослужещи и не бива да се изражда в ангарията, позната от социализма. В американската армия например, базовото военно обучение трае 45 дни- смята се за достатъчно, преди изпращане на фронта. Не става въпрос за клишето някой тепърва да става мъж, а за това мъжът да е способен да защити страната си. След преминаване на базово обучение и полагане на клетва, гражданинът се зачислява в резерва и веднъж на няколко години преминава през едноседмичен опреснителен курс.  Този модел позволява при добри мобилизационни планове, страната за броени часове да мобилизира значителна военна сила, която да насити с присъствие територията и да се противопостави на потенциален агресор. Възможностите за реакция в случаи на природни бедствия или хуманитарни кризи също са много по-големи, ако част от населението е обучено на дисциплина и съгласувани действия в извънредни ситуации.

Прословутият член 5 от Атлантическия договор предвижда съдействие от страна на НАТО, но той в никакъв случай не отменя задължението всяка държава – членка да поддържа отбранителна способност и да поеме основната грижа за своята защита. Уви, в България това не е така, страната ни няма мобилизационен план, системата на военния запас дори да съществува формално, със сигурност е във вид на прашна картотека от соца. Военните поделения бяха закрити и ликвидирани, а няколкото бази на днешната армия са изцяло в Южна България. Ако утре група облечени в зелени дрехи без обозначителни знаци хора се появят от Север, чак до Стара планина няма да срещнат нито един (нула) български войник. Това е безотговорно. Без да навлизаме в детайли, съседите на България далеч не са най-предвидимите и политически стабилни и комфортът на централноевропейските страни за нас е илюзорен.

Пацифистите, левичарите и либералите се противопоставят на военната служба, като нарушаваща вездесъщия рахатлък на индивида. Но армията не е просто инструмент за война, а преди всичко за нейното предотвратяване. Възниква въпросът дали този пацифизъм не e всъщност циничен и безотговорен егоизъм, който поставя цялото общество в риск?  Не рискуват ли онези, които изковаха от мечовете си плугове, да бъдат принудени да орат с тях земята на онези, които си запазиха мечовете?

Поведението на Владимир Путин постави Запада в условията на ново противопоставяне. Срещу нас стои  голяма ядрена сила с традиции във военната агресия. Задължително е да свалим розовите очила, които наивно си сложихме след падането на Берлинската стена. За няколко седмици НАТО си възвърна смисъла на военнен блок. Северноатлантическият договор вече не е лист хартия с красиви думи, не е просто политически съюз, а военна машина за защита на сигурността и живота на стотици милиони хора. Налага се бързо да преразгледаме възгледи, които смятахме за минало. Задължителната военна служба е сред спомените, които напират да излязат от килера. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ