И оркестърът да свири…

Време за четене: под 5 мин.
Противно на заглавието, тук няма да става дума за кръчмарски изяви (поредните). Макар и укорими, те не са най-големият ни проблем в случая.Има далеч по-важни събития свързани с Волен Сидеров в момента – най-вече преобразуването му в „консерватор“или поредната мимикрия, в която той е доста успешен. На този етап дори вече не може да се ядосаме, а сме впечатлени.

Другият герой в случая е Николай Бареков, който претърпя трансформация от водещ на сутрешен блок към разследващ журналист (нека не влизаме в тази полемика отново), евродепутат, фитнесмодел и последно и той – консерватор.

Някои от нас, предрекоха т.нар. консервативна вълна отдавна – още когато беше ясно, че либералният консенсуссе разпада. Очакваният резултат разбира се не закъсня – много хора се опитват да „яхнат“ консервативната вълна с цел тя да ги вкара в парламент или дори нещо повече.

Това също не е нещо ново, особено на нашите географски ширини, където най-гласовитите (но далеч не най-многобройните) представители на политически лагери още мислят, че остта ляво-дясно означава „С Русия – Против Русия“. Същите тези ширини, където ляволиберални формации са част от…дясното, дясноцентристката партия вдига данъците, а лявата партия е с най-голяма концентрация на милионери от глава на населението. Нека не забравяме и „явлението“ Марешки, който заложи на честността и сподели, че просто ще „раздава“ евтин бензин и лекарства.

Споменаването на „лимитиран капацитет“ неизбежно ни отвежда до едно друго явление – Николай Бареков, който за четири години постигна големи успехи като евродепутат – почти успя да направи международен скандал с Ислямска република Иран и започна кариера като фитнес инфлуенсър (само за горната част на тялото).

Но да се върнем към консерватизма – кои са неговите основни отличителни черти? Макар и многообразен и с много проявления във времето той винаги има три основни черти – неговата християнска основа, патриотичното почитане на традициите и институционалното гарантиране на собствеността и инициативата на гражданите.

Помислете си – дори при най-добронамерен сценарии – кои от тези принципи са олицетворявани от Волен Сидеров и Николай Бареков? От Бърк и Дьо Местр, през Бисмарк и МетернихРейгън и Тачър та до тях? Не мисля.

Нека не допускаме консерватизмът да бъде подменен от шарлатани, точно както либерализмът (в неговата класическа форма) беше подменен от всеядни хора без трудов стаж. В момента „либералите“ по света са леко културни марксисти, които всячески водят своя поход срещу семейството, традицията и нациите. В България от друга страна, те са новите коминтерновци, които са готови да се подчиняват на всичко, стига да „идва от Брюксел“ (или от някоя щедра фондация) точно както техните бащи и дядовци прокарваха всичко, което идваше от Москва. Сигурен съм, че Лок се гордее с всички тях.

Съжалявам, но няма да допуснем подобна клоунада да бъде българският консерватизъм.

Ако най-автентичното нещо в „автентичното дясно“ беше косата на един бивш министър на отбраната, нека не асоциираме българския консерватизъм с тези двамата.


Оригинална публикация

Снимка: Труд Онлайн

Създател на дясната платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Интересува се и пише активно за политика, маркетинг и технологии.

Share This