[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Или защо пак ще получим още от същото, неспособни да се учим от опита си
[/et_pb_text][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Ремонтът на бул. Дондуков в София се превръща в поредния нагледен пример за грешен подход на общинската администрация и липса на адекватна преценка на отношенията й с гражданите и неправителствените организации.
Ако трябва да сме честни, не можем да не похвалим активността на Столичната община, проектантите, заместник-кмета по транспорт Евгени Крусев, главния архитект Здравко Здравков и други, които имаха желание да променят начина на взимане на решения за предстоящи инвестиции и ремонти. Проведоха се няколко анкети, поне половин дузина обществени обсъждания, беше осигурена възможност да се подават становища – налице имахме опит за прозрачност и диалог.
Стигна се до момент, в който дори имахме и постигнато съгласие: най-добре булевардът да се изпълни със смесена настилка – павета по трамвайните релси (като акцент върху историческия облик на центъра) и асфалт по автомобилните ленти. Подобно решение гарантираше единен облик на целия булевард – продължаване на паважа по релсите и в участъка от бул. Васил Левски до ул. Кракра (където преди ремонта имаше само асфалт), съвременно висококачествено еластично решение за релсовия път, за поставяне на бетонни трамвайни ограничители, изграждане на спиркови перони и тротоарни уширения, както и велоалея.
Все необходими и доказано работещи нововъведения по булеварда, които щяха значително да улеснят трафика, да повишат скоростта и привлекателността на обществения транспорт, както и да решат веднъж завинаги проблема с шума от трафика и вибрациите, които постоянно се усещат в околните сгради от преминаващите трамваи. Постигнатият с общите усилия на администрацията, неправителствения сектор и гражданите проект щеше да направи булеварда красив, функционален и приятен за преминаване, но най-важното – значително да повиши безопасността за всички участници в движението.
И тогава се появи една група граждани с различно мнение. Гласовита група, която под претекст за експертност зачеркна всичко това, в името на едно единствено нещо – запазването на паважната настилка, на всяка цена.
Павето ни отне… качественото развитие на града
Обществената поръчка за бул. Дондуков е обявена преди три години – на 04-ти юли 2014 г. , а договорът с победителя – фирма „Трейс Груп Холд“ АД, е подписан на 16-ти март 2015 г. за 7,291 млн. лв с ДДС и срок за изпълнение 75 календарни дни.
В проекта за ремонт от 2008 г. е била предвидена асфалтова настилка като впоследствие, по предложение на проектантите за обособяване на трамвайното трасе, се предвиждат павета по релсовия път. През 2015 г., екипът на ОП „София – проект“ проектира и вариант с изцяло паважна настилка, но не се съобразява с изискванията на Общия устройствен план (ОУП) на Столична община, според който по булеварда трябва да има велоалея.
Именно заради това, през 2016 и 2017 г. в анкетите и обществените обсъждания Столична община определя като най-подходящ проекта за смесена настилка, за да може да има велоалея и визуална обособеност на трамвайното трасе – тъй като булевардът се ползва от всички.
Междувременно, на 03.10.2014 г. директорът на НИНКН прави мотивирано предложение за предоставяне на статут на недвижима културна ценност на керамичните и гранитните паважи на София, положени преди 1944 г. Процедурата е приключила още в края на март 2015 г., но заповедта се появява чак през декември 2016 г., подписана от сегашния министър на културата Боил Банов, заместващ тогавашния министър – Вежди Рашидов.
[/et_pb_text][et_pb_image _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/07/boil-banov.jpg” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ saved_tabs=”all” background_layout=”light” text_orientation=”center” border_style=”solid”]
Боил Банов
Източник: Дарик
[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Обявяването на заповедта не трогва нито администрацията, нито политическото ръководство на Столичната община, независимо, че заварва няколко ремонта на улици с паважна настилка – бул. Дондуков, бул. Прага, ул. Монтевидео, бул. Джеймс Баучер и други по-малки. Хроничната пасивност на Столичната община е добре дошла за гражданите-защитници на паветата, убеждаващи я да загуби поредната битка за създаване на съвременна, качествена градска среда. Налични павета за бул. Дондуков има, но ще се наложи закупуването и на допълнителни количества. За да се наредят качествено пък трябва под целия булевард да се излее бетонова основа. Пари за това не са калкулирани. В резултат разходите за други части от проекта се свиват, а оттам – качеството пада.
Елегия за Дондуков
В предходната ни статия за ремонта на бул. Дондуков развенчахме “митовете“ относно паважната настилка, защитавана сляпо и емоционално, вместо с аргументи. Столичната община обаче не успя да заеме ясна позиция, в интерес на дългосрочното развитие на града, а просто се предаде пред обществения шум, вдиган от няколко човека. Ето и сравнителната таблица между комбинираната и паважната настилка:
ВАРИАНТ САМО ПАВАЖ |
ВАРИАНТ КОМБИНИРАН |
|
---|---|---|
Велоалея | ||
Трамвайни ограничители | ||
Острови за спирките | ||
Лента за паркиране | ||
Острови и тротоарни уширения | ||
Шумово и прахово замърсяване | ||
Запечатване на почвата |
Релсов път
На схемата долу се вижда сравнение между това, което бе показано и обещано на последното обществено обсъждане, и това, което реално ще се изпълни. Разликата в скрепленията е очевидна. По проект се предвиждаха съвременни еластични скрепления, но ще бъдат монтирани по-евтини твърди скрепления, което ще повиши нивото на шум и вибрации. Вижда се и значителната разлика в дебелината на еластичната околорелсова виброизолационна система. Реализираната ще бъде над 2 пъти по-тънка от това, което беше показано на общественото обсъждане и няма да обгръща изцяло релсата. При такава виброизолация качеството на изолиране на вибрационния шум ще се влоши само след година-две и сградите покрай трасето ще започнат отново да чуват и усещат кога преминава трамвай по булеварда още от 04:40ч сутринта.
[/et_pb_text][et_pb_image _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/07/grafika-1.png” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Ще получим релсов път, неразличим от този на ул. Кракра, ул. Козлодуй или пл. Руски паметник, които вече сме показвали – старата, „доказала се у нас“ технология, която всички европейски производители на системи за полагане на релсов път категорично отхвърлят.
Трамвайни ограничители
[/et_pb_text][et_pb_image _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/07/grafika-2.jpg” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Въпреки че този толкова необходим компонент беше заложен в представените на обществените обсъждания проекти, в окончателния вариант той липсва. С това, трамвайните ограничители няма да бъдат реализирани и всички ползи от включването им в проекта ще бъдат пропуснати, а всички негативи, които трамвайният транспорт търпи и сега, ще останат. Остава недоумението защо лично г-жа Йорданка Фандъкова в свой статус от 8-ми юни твърди, че са възложени доработки на проекта, които да включват трамвайни ограничители, но днес това обещание е забравено и се говори само и единствено за велоалеята.
[/et_pb_text][et_pb_image _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/07/fanduk.png” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Спиркови перони
Подобно обещание чухме и за спирковите перони, но и те няма да бъдат реализирани. В резултат, пътниците ще продължават да са в конфликт с автомобилното движение, а хората в неравностойно положение ще срещат непреодолими пречки при качването и слизането от трамваите. Отново пример за това, как безопасността на всички участници в движението беше жертвана, защото две институции не могат да седнат и да се разберат кое в крайна сметка е истински приоритет и кое емоционални въжделения.
[/et_pb_text][et_pb_image _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/07/peroni.jpg” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
В свое интервю от 08-ми юни г-жа Фандъкова потвърждава и написаното в своя статус, че надежда за реализацията на спиркови острови и трамвайни ограничители има. Но до момента обещаното допълнително проектиране и реализиране не е започнало, въпреки че ремонтът отдавна е в разгара си. Допълнително усложнение идва и от факта, че ремонтът на булеварда има гаранция и нарушаването на настилката без съгласието на фирмата-изпълнител ще доведе до нейното частично или пълно отпадане.
Велоалея
Както се разбра, велоалея все пак ще бъде реализирана от южната страна на булеварда върху пътното платно. От публикации по медиите стана ясно, че тя ще бъде изградена от „новопроизведена паважна настилка с гладка повърхност“. Радостно е все пак, че поне велоалеята не е отпаднала от проекта, но имаме големи съмнения, че строителят ще съумее да нареди тази паважна настилка равно. Павираните велоалеи в Европа са по-скоро изключение, отколкото правило, но където ги има, се обръща специално внимание на качеството им – нещо, което едва ли ще се случи.
Разделителни острови, тротоарни уширения, подземни кофи за боклук, ретро градско обзавеждане…
И дума не може да става. Няма пари! Всичкият ресурс за тях ще бъде използван за изливане на бетонова основа под паветата, купуването на нови такива за велоалеята и нареждането им: процес далеч по-скъп от асфалтирането… Иначе и те трябваше да се реализират с допълнително възлагане в процеса на строителство. Дали обаче някой в общината помни този ангажимент?
[/et_pb_text][et_pb_image _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/07/grafika-3.jpg” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Та, така… Ще си имаме нов по-исторически Дондуков. С релсов път, направен по исторически незадоволителна технология, с исторически архаично ниво на безопасност за участниците в движението, с историческа велоалея, но и с исторически запазени павета… А любопитното е, че все още никой не е виждал проекта, по който вече започна ремонтът на булеварда. Затова и настояваме той да бъде публикуван, тъй като става дума за милиони левове публични средства изливани в поредния необмислен и неустойчив ремонт в столицата.
Благодарим за театъра „Дондуков“ на Министерство на културата и на г-н Боил Банов – за ролята му на палач; на г-н Евгени Крусев – за бързото изоставяне на подкрепата за добрия проект; на арх. Здравко Здравков – за несъстоялия се Експертен съвет, с който можеше да се избегне провала; на несменяемата от 2006 г. Ирина Савина – заместник-кмет на Столична община с ресор “Инвестиции и строителство”, която не се появи нито веднъж да защити проекта за комбиниран вариант, въпреки че е в нейния ресор; на г-н Веселин Кирев от ГИОРТ, че се научи да прави разлика между термитни и електродъгови заварки, но не и между балансиран качествен проект и такъв, който удовлетворява само него; на г-жа Росина Станиславова от ГРОС към район “Красно село” – за неподплатените с доказателства обвинения и клевети по адрес на всички инакомислещи; на знайни и незнайни архитектки и архитекти в следпенсионна възраст, които не спряха да заблуждават гражданите на София.
Но най-вече благодарим на администрацията на Столичната община и на г-жа Фандъкова, че проспаха пореден шанс да свършат нещо като хората и ни сервираха още от същото, въпреки, че на изборите обещаваха друго.
Да ни е честит ремонтът на Дондуков, макар и с 9 годишно закъснение!
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация в Спаси София” button_url=”http://spasisofia.org/bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2.html” url_new_window=”off” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.0.47″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_team_member admin_label=”l.talev” _builder_version=”3.0.69″ name=”Виктор Чаушев” position=”автор на оригиналната публикация” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/07/chaushev.jpeg” saved_tabs=”all”]
[/et_pb_team_member][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]