Забелязвате ли как се модернизират разделителните линии в политиката, как еволюират и се видоизменят кливиджите? Първоначално хората се деляха на леви и десни, на просоциалистически и прокапиталистически. После стана модерно да се делят на либерали и консерватори, което мнозина разбраха като глобалисти и националисти, при все че не е съвсем същото, и това продължи някъде докъм последните европейски избори. Днес сякаш фронтът е започнал да минава между подкрепящите ЛГБТ и джендър идеологиите и онези, които са безразлични или отрицателно настроени към тях. Първите са модерни, прогресивни, толерантни и цивилизовани (добри), а вторите – назадничави, мразещи, некултурни и агресивни (лоши), макар по показателя агресивност често в сравнение с първите да са по-скоро апатични.
Тази нова разделителна линия сияе особено ярко в последните събития. Заради нея се стигна дотам, че в момента ЛГБТ интригата е по-интересна от предизборната кампания в нашата клета, но горда Родина. Затова ѝ обръщаме и повече внимание. Защото във втория случай (кампанията) не очакваме нищо различно или ново, докато в първия (ЛГБТ кливиджа) става дума за еволюционен етап в глобален мащаб.
Унгария, знаете, прокара законови промени (все още невлезли в сила), които забраняват “показването и промотирането на хомосексуалността” на непълнолетни в училища, чрез филми или реклами. Забележете, че законът не се простира върху възрастни хомосексуалисти и не накърнява правото им да бъдат каквито им хрумне. Въпреки това Европа, яхнала своя многоцветен велосипед, се надигна така, както не се е надигала и срещу Омаядския халифат. Многоцветната Европа каза:
“Уважавайте ЛГБТ общността или напуснете съюза!”
Бре! Кога общността за въглища и стомана, кога общият пазар успя да се превърне в клуб за подкрепа на хомосексуалистите? Уважението към ЛГБТ общността (доколкото това е някаква естествена общност) ли е вече критерий за членство в ЕС? Ако е така, казвайте ги навреме тези работи…
“Става въпрос за нашите ценности, за това, което отстояваме”, казал Марк Рюте в петък вечер. “Що се отнася до моето мнение по този закон – допълнил още при друг случай, – Унгария няма повече какво да прави в ЕС, но не мога да решавам сам. Има още 26 държави”. Той бил призовал Орбан да последва примера на Великобритания и да инициира процедура за напускане на Евросъюза в съответствие с чл. 50 от Договора за ЕС, в случай, че Унгария не възнамерява да спазва европейските ценности (както правилно отбеляза доц. Емилия Дворянова от НБУ: “…разбирам, че демонстрирането и насърчаването на хомосексуалността сред деца под 18 години е европейска ценност“). Тоест икономическият, културен и демографски потенциал на Унгария е нищо в сравнение с нежеланието ѝ да се разпространява ЛГБТ пропаганда сред децата. Рюте е протестант, повлиян идеологически от Робърт Каро – американски журналист и биограф от полско-еврейски произход. В позицията на Рюте личи една тревожна тенденция: недоизказаното усещане за двата вида европейци, при които едните хранят другите (премиерът на Швеция Стефан Льовен казал по този въпрос: “На шведските граждани им е писнало парите, които те внасят в бюджета на ЕС да се използват за финансиране на страни, които не се придържат към основните принципи на Съюза“), следователно богатите държави имат повече право да определят политиката на съюза. То не че не е така, ама не е прилично да се натяква. И не звучи ли малко по-дискриминационно от въображаемия тормоз спрямо ЛГБТ?
Дори в момента, докато работя върху този текст, си пиша с един познат – българин, кардиолог в Германия, – който самоотвержено превежда мои текстове и се мъчи да ги лансира в германски издателства. Отказаха му от няколко места, накрая негов приятел (издател) се смилил и му обяснил, че “почти няма шанс, да се намери немски издател, който да се наеме с публикуването на “възгледи” от “отритнати” от съвременните европейски ценности държави като Унгария, Полша и България“. Поне да знаем, че сме отритнати и защо.
Темата за унгарското образователно законодателство е избухнала в скандал по време на среща на върха на ЕС в Брюксел. Лидерите на половината страни-членки – Германия, Франция, Белгия, Люксембург, Нидерландия, Ирландия, Дания, Финландия, Испания и Швеция, а по-късно и още няколко държави (България, слава Богу, не е сред тях) – подписали декларация срещу приетия в Унгария закон. Декларацията била инициирана от премиера на Люксембург Ксавие Бетел, който от 2015 се радва на щастлив брак със съпруга си Готие Дестне. “Ти прекрачи червената линия”, бил казал той на мъжествения и по маджарски грубоват Орбан и заявил още, че “това не е тази Европа, в която би искал да живее”. Дано по широкия свят има и други Европи!
Как реагираха останалите? Някои си забодоха на петлицата знаменце с цветовете на дъгата като например белгийският премиер Александер Де Крo. Урсула фон дер Лайен рече, че е срамота. Германският министър по европейските въпроси Михаел Рот каза, че унгарският закон противоречи на европейските ценности: “Европейският съюз не е предимно единен пазар или валутен съюз. Ние сме общност на ценностите, тези ценности ни обвързват всички”. Но кой определя кои са тези ценности, след като очевидно християнството вече не е сред тях? Умът ми не го побира кога хомосексуалността стана официална общоевропейска ценност, заради която се издигат призиви за остракирането на цели държави! Как изобщо някакъв вид сексуалност, все едно каква, дори и срамежливо-мисионерска през чаршаф с дупка, може да бъде универсална цивилизационна ценност!
“Не трябва да има абсолютно никакво съмнение, че малцинствата, както и сексуалните малцинства, трябва да бъдат третирани с уважение“, казват. Първо, всяко малцинство, щом е малцинство, е някакво отклонение от нормата, било в положителна, било в отрицателна посока. Много умните са малцинство, както и много тъпите (виж, средно тъпите са смазващо мнозинство). Не можеш да се отнасяш към нещо с уважение, само защото е малцинство. Албиносите са малцинство и ако ги уважаваме, то не е защото са албиноси. Педофилите-канибали сигурно също са малцинство. Второ, не е проява на неуважение към дадено малцинство да не допускаш да пропагандира малцинствената си идеология в националната образователна система. Дали в началните училища на Съединените щати – тази всепризната люлка на свободата и демокрацията, тази родина на толерантността, Me Too и BLM – дали там се пропагандират убежденията на амишите – едно от иначе най-кротките и безобидни малцинства? Торпилирана ли е в американското училище свободата?
Натегачеството се движи като снежна буца по нанадолнище. Тъй като в момента тече европейско по футбол (или поне така се говори, защото аз все още не съм проверил лично), решили да осветят някакъв стадион, където щяла да играе Унгария, в цветовете на дъгата, види се, за да натрият мутрата на унгарците и да им покажат, че ЛГБТ са повече от патриархалните киселяци. УЕФА обаче не разрешила, защото спортът не бива да се използва за политически цели, с което всички признаха, че целите на ЛГБТ са политически. Въпреки това прогресивната общественост не се сдържала да вее цветовете на дъгата по стадиони и площади. Такива байраци спуснали и от общината в Мюнхен. Засега май все още не са спуснати от Апостолическия дворец във Ватикана.
Но оставете всичко това и ми помогнете да се ориентирам. Коя е жертвата, кой е ощетеният от унгарския закон? Децата ли? Гейовете ли? Децата, задето са лишени от ценна информация, или НПО, които не могат да си изпълнят проектите, вероятно вече финансирани? Ако са децата, то те са лишени от изучаване и на много други неща. Например струнната теория. Защо ги лишават от струнната теория, защо ги дискриминират? А и ЛГБТ областта наука ли е, учебен предмет ли е или реклама и пропаганда, насаждане на нов и различен мироглед в невинни умове?
Истинските жертви на унгарското законодателство не са нито децата, нито гейовете, а НПО, които са поели ангажимента (и вероятно вече са усвоили аванса) да пропагандират сред децата ЛГБТ “ценностите” и джендър идеологията, която от доста време се мъчат да превърнат в легитимна “наука”.
Всъщност къде е страшното? Страшното е, че това е битка за нормализиране на своеволието и абсолютния релативизъм (знам, че прилича на оксиморон). Че става дума за хомосексуалисти е подробност, частен случай, можеше да става дума и за правата на кентаври и русалки, все едно. Целта е да се приеме за нормално, че всеки може да се чувства дотолкова свободен, че да определя сам даже и природната си същност. Забележете обаче, че никой не бива поощряван да се чувства дотолкова свободен, че например сам да си определя размера на данъците. Или сам да решава дали да носи маска или не. Или да нарича негрите негри и циганите цигани, въпреки че негрите и циганите нямат нищо против, поне не и докато някой не им каже, че ги обиждат и че от това могат да се изкарат пари. Не, тези свободи не са разрешени.
И понеже, както казахме в началото, ЛГБТ проблемът става все по-натрапчив, добре е да чуем и позициите на нашите партии по него, преди да идем да гласуваме (100% машинно!) за тях. На някои български партии, впрочем, отношението по ЛГБТ темата вече го знаем. И така, скъпи български партии (скъпи, не защото ви е голяма субсидията, а защото ви обичаме), според вас ЛГБТ пропагандата, релативирането на природната същност на човека пред деца под 18 години европейска ценност ли е? Очаквам отговорите ви в рамките на оставащата предизборна кампания, ако искате да ме видите в ролята на машинист в избирателната секция. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
