Историческата грамотност – най-голямата сила на свободния човек

“Който забравя историята, е обречен да я повтаря.”

Джордж Сантаяна

Няма факт, който да си остава факт, ако го лишиш от контекста, в който е валиден. Дори физичните закони, с които боравим, стават напълно различни според големината и скоростта на изследвания обект. Това е така, защото реалният свят е относителен – влак дълъг 100 метра е възможно да пропадне целият през дупка в мост, дълга 1 см, стига и влакът, и наблюдателят правещ измерванията, да се движат с еднаква, близка до светлинната скорост, спрямо моста.

За съжаление, няма да продължим да си говорим за наука, въпреки че в края на тази година мисията “Артемис”, наследник на “Аполо”, успя за пръв път от половин век да достигне лунна орбита с пилотируем апарат. Без хора на борда, но само засега.

Тръгнах отдалеч, просто за да кажа, че дори според природата няма факти без контекст и рамка.

За съжаление, твърде, твърде много хора в България се изявяват и анализират неща, без да взeмат това предвид. Правят опити за анализ на събитията, сравнявайки ги само със събития в рамките на собствения им живот и собствения им опит.

Икономическо свръхопростяване:

Когато в България се заговори за мащабно строителство, моментално всякакви икономически леви политици, влогъри, коментатори и т.н. започват обичайната тирада как парите за строителство вместо това могат и трябва да се дадат за социални плащания.

Как, обаче, се измерва пълният ефект в икономиката?

Строежът на небостъргача Бурж Халифа в Дубай, най-високата сграда в света, е струвал съвсем разумните дори за българските мащаби 1,5 милиарда щатски долара. Сещате ли се какви годишни приходи генерира той сега за инвеститорите си и за града си, при положение, че се превърна в една от най-известните сгради в света, редом с Айфеловата кула.

Сещате ли се как се е отразил на туризма на Дубай и с колко е повишил строителството и инвестициите в града? Е, едва ли някой знае точно с колко, но със сигурност в пъти повече от вложените в него 1,5 милиарда долара.

Ако вложим стотици милиони левове да възстановим изгубените най-красиви пасажи от сгради в центъра на София – както е направила Варшава, бас държа, че приходите дори само от туризъм с течение на времето биха оправдали инвестицията.

Да не говорим за приходите от подобрения имидж на България пред света (ако го направим качествено).

Даже – такава инвестиция ще се върне на държавата веднага, защото скъпите нови жилищни, търговски и офис пространства там ще бъдат купени от частни лица още “на зелено”.

Разбира се, ако някой каже това пред широка публика в България, ще звучи като психично болен. Наистина ли ще е “болезнен разход” построяването на голям и модерен национален стадион, ако той започне да приема финали на големи европейски турнири по футбол и лека атлетика? Наистина ли ще спечелим само от “няколко хиляди пияни туристи за една вечер”, а не и от огромната реклама, която ще прави на страната ни?

Наистина ли построяването на цялостна магистрала ще е твърде голям разход, ако то доведе в България N на брой големи чуждестранни инвеститори?

Това е дясно, амбициозно, инвестиционно ориентирано мислене, а не подкрепа за която и да било партия. И, иронично, създава повече пари за социални плащания…

“България се развива толкова по-бавно от Полша, Чехия, Словакия, Словения и т.н., само защото е България”. Този вид изказвания, пък, пренебрегват изключително важния фактор географско положение. Въпросните държави имат обща шенгенска граница с Германия, Австрия, Италия… Последните са изнесли цели сектори производства в непосредствените си източни съседи. По същия начин, от Балтийските държави най-развита е Естония, която поддържа и най-тесни връзки с Швеция и Финландия.

Ние не можем да се похвалим с нито един много богат “съсед”, да не говорим, че на границите ни с всички тях се чака с часове.

България е и една от малкото държави в Източния блок, в която частните земи са били национализирани и колективизирани в ТКЗС-та. Този факт също ни най-малко не е за подценяване.

Политическо свръхопростяване:

“Монархията ще ни оправи”, “Една президентска република би ни решила проблемите” – това няма никакъв смисъл, без да се знае кой конкретен човек ще заема поста, какви са личните му убеждения и качества и според чии виждания ще подхожда “правилно”.

Нашето общество е толкова дълбоко разединено, че при дебат между 7 политически опонента, привържениците и на 7-те могат да кажат, че техният кандидат се е представил най-добре, просто защото каквото е казал съвпада с убежденията им.

“Швейцарският модел с референдумите е най-добър!”. Може да се каже единствено, че е добър за Швейцария, защото очевидно страната се справя великолепно. В Швейцария, обаче, образованието на гражданите е швейцарско. Оттам и историческата и политическата им грамотност е – швейцарска. Колко точно е добре това – не знам, но нещо ми подсказва, че е добре.

Тезата ми е следната – попитайте достатъчно хора на улицата дали предпочитат да плащат за обяд 1.50 лева при заплата 100 лева или 15 лева, при заплата 1000 лева.

Ако 100% от тях отговорят „То е еднакво.“, значи държавата е готова за директна демокрация. Съдейки, обаче, по соцносталгични картинки в социалните ни мрежи, които косвено твърдят че не е едно и също и същевременно събират хиляди одобрителни споделяния – ситуацията не е такава.

Междувременно, престижната британска класация за университетите по света „Times Higher Education – World University Rankings 2023“ класира българските висши училища на места извън топ 1000, при положение че класира 3 африкански университета вътре в топ 1000 – от Гана, Замбия и Намибия.

Класацията не е за подценяване, тъй като е с традиции от 1971-ва година и оценява комплексно, на база брой научни цитирания, приходи от собствени разработки на съответното висше училище, както и имиджът му, определен чрез анкетиране на 40 000 учени по целия свят.

Историческо свръхопростяване:

Въобще, свръхопростеНи сме и ние като общество.

Хората сме надарени от природата с мозъци, които са отлични в това да търсят взаимовръзки. Между 1944-та и 1989-та година, обаче, у нас това човешко свойство е било смазвано. Иначе, нямаше още ноември 1944-та да убият чрез бой в милицията Райко Алексиев, задето си е позволил да направи карикатура, включваща Сталин. Нямаше и 1978-ма („случайно“ точно на рождения ден на Тодор Живков) наши агенти да убият Георги Марков чак в Лондон, задето си е позволил от там да разправя по радиото неща, различни от разправяните от тукашната комунистическа власт.

След прехода към демокрация, така и никой не ни научава обратно да мислим критично.

„България много добре се индустриализира през социализма“ – продължава да се изучава в родните училища и университети. Но какъв е контекстът? – Че това е според тогавашните пропагандни твърдения на властта.

Не и според разсекретените от агенцията по досиетата и други институции архивни документи. Те разкриват катастрофалните годишни финансови отчети и тайното скубане на коси на същата тогавашна власт.

Тук мисля да приключа с уводите и да ви предоставя преки примери защо е много полезно да познаваме историята извън рамките на нашия живот. Две бяха най-важните събития през последните две години – коронавирусът и войната на Русия в Украйна.

Нека открехнем завесите на историята преди втората половина на XX-ти век и да видим дали тя няма да ни каже неща за съвремието ни.

Пандемиите през ранния 20-ти век:

“100 000 дози ваксина са по път” – Архивни заглавия от чикагски вестник от 1918-та година, разкриващи стратегиите за справяне с испанския грип: проветряване на помещенията, арести за неносене на маска, ваксинация, ограничаване струпването на хора, селективно затваряне на бизнеси, вечерни часове и локдауни.

Пандемията от инфлуенца, или “испански грип”, протича от февруари 1918-та година до април 1920-та и засяга 500 милиона души по целия свят – около 1/3 от тогавашното население на Земята. Състои се от 4-5 вълни, които постепенно, в рамките на 2 години, утихват…

Войните на Русия през ранния 20-ти век:

В средата на август, 1920-та година, руската червена армия на Ленин е окупирала целия източен край на Полша и се намира едва на 30-на километра от столицата Варшава. Съюзници на болшевишка Русия са Беларуската социалистическа република и Украинската социалистическа република – новосъздадена от Русия в източна Украйна. На страната на Полша през 1920-та се бият свободната Украинска република и Латвия.

Фронтовата линия е изключително дълга – от северната до южната граница на младата полска държава, която само две години по-рано е станала независима от Руската империя. Практически по целия източен бряг на голямата река Вислa и нейните разклонения.
Но тогава полската армия осъществява мощна и неочаквана контраофанзива, която изтласква болшевишката армия толкова на изток, че последната склонява на спасителни за нея мирни преговори. Така е подписан победният за Полша договор от Рига, 1921-ва година. На изток Полша е разширена почти до Минск и далеч отвъд Лвов. Мечтата на Ленин за комунистически преврати във Варшава и Западна Европа не се осъществява.

Военните помощи през ранния 20-ти век:

Следва цитат от официалния сайт на полското правителство (www.gov.pl):

“Съединените Щати осигуряват на Полша военна и хуманитарна помощ. С искане на президента Томас Удроу Уилсън, САЩ осигурява на Полша военновременен заем от 176 милиона долара (или сегашни 2,62 милиарда долара, б.а.). Това прави възможно закупуването на, освен всичко друго, около 200 танка, 300 самолета, военно оборудване и храна за полската армия”. Край на цитата.

През юли 1920-та, британското правителство също подготвя военна помощ за Полша. Въобще, военните помощи в близкото и далечното минало не са никакъв прецедент, те са нормата за всеки, който познава историята.

“Давид срещу Голиат” – версия предишна:

Съветско-финландската война от 1939-та – 1940-та година представлява неуспешен опит за окупация на Финландия от страна на СССР. Финландската столица бива масирано бомбардирана и опожарявана от съветски самолети, а по огромната и източна граница се настанява над половин милионна руска войска (по множество оценки дори достигнала над 700 хиляди души). Тя е тежко въоръжена с няколко хиляди танка, оръдия и огромна флотилия от самолети. И тук, Москва воюва в съюз с прясно отцепен от нея мъничък район на Финландия, наречен Финландска демократична република, с инсталирано комунистическо проруско правителство.

Мъничката като население Финландия, обаче, провежда тотална мобилизация и сформира защитна армия от над 300 000 души. С помощта на новоизобретеното от финландците оръжие “коктейл Молотов”, както и с помощта на суровата зима, те успяват да унищожат почти всички участващи във войната съветски танкове, както и половината от личния състав на Сталиновата армия във Финландия. Скандинавската държава, също така, получава съществена военна помощ от съседна Швеция. В крайна сметка, след огромните загуби дори свръхамбициозният Сталин се отказва да превзема Финландия и да прави преврат в Хелзинки – пречупването на финландците и достигането до него се оказва невъзможно. Така войната завършва с Московския мирен договор, подписан от Молотов и Жданов, с който СССР придобива 11% от територията на Финландия, но Финландия остава независима държава.

Новите граници остават непроменени от 1940-та година насам и Русия никога повече не е опитвала нападение.

Военната риторика – дали е нещо ново:

На 4 май 1941 г. в германския Райхстаг, Хитлер хвърля вината за Втората световна война върху Запада, представяйки Германия като жертва, която се е видяла принудена да нападне Полша:

„За първи път се обърнах към вас при избухването на войната. Това бе моментът, когато, заради англо-френското съзаклятие против мира, пропаднаха всичките ми опити за едно иначе възможно споразумение с Полша. Най-безсъвестните хора на днешното време били решили, както сами признават сега, още в 1936 г. да опустошат и ако бъде възможно, да унищожат с нова кървава война германския Райх, който, в своето мирно строителство за издигане, им се виждаше много могъщ. Най-после те благополучно успяха да намерят в Полша държавата, която бе готова първа да изтегли меча си за техните цели и интереси”.

Хитлер дори заплашва света с мощни оръжия и взаимно унищожение:

„Казах, че Германия нищо не е искала и нищо не иска нито от Англия, нито от Франция, че продължаването на войната би било безумие и, че ако страшните модерни оръжия влязат в действие, големи райони ще бъдат разрушени. Предупредих, съзнавайки това, че от водене на война с тежка и далекобойна артилерия срещу места с гражданско население, резултатът ще бъде взаимно опустошение и за двете страни”.

Септември 2022-ра година, Путин, на речта си в Кремъл обвини САЩ, англосаксонските и европейските елити, че се опитват да унищожат Русия, защото се страхуват от нейното могъщество – възхода ѝ през последните години и за целта използват украинците. Той, на свой ред, също обвини Украйна – защо не цитираме Хитлер – че е извадила меча си срещу Русия в борба за чужди интереси.

Разбира се, Путин също заплаши света с всеобщо унищожение при използване на ядрено оръжие.

В Русия, а и в България, думите му срещнаха сериозно одобрение като “чиста истина”. Много хора бяха лесно убедени, че войната която той води е за “денацификация” и за “прочистване от фашисти” – също като тази на СССР срещу Нацистка Германия.

Отричането на военни престъпления в миналото:

Катинското клане от 1940-та г. е съветско военно престъпление – масово убийство на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци), взети като военнопленници след като Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гората край с. Катин, близо до Смоленск, под командването на Василий Блохин, главен комендант на съветската силова структура НКВД.

В годините след това отношенията между СССР и Нацистка Германия меко казано се влошават (Германия напада СССР) и през 1943-та година немците разкриват пред света масовите гробове. Те канят международна комисия за разследване на военни престъпления, в която участва и Царство България.

Цялото разследване е изключително противоречиво поради факта, че се води под контрола на Нацистка Германия. След 9-ти септември, нашият представител, доц. Марко Марков, дори се отказва от показанията си срещу СССР. Напълно ясно е какво твърди самият Съветски съюз – че престъплението изобщо не е било тяхно дело.

Чак през 1990-та година Михаил Горбачов и през 1992-ра година Борис Елцин признават, че СССР стои зад масовото убийство. Разсекретена е папка “Номер 1”, която е седяла в сейфа на всички съветски ръководители след Сталин.

От нея става ясно, че Лаврентий Берия е предложил на Сталин полските военнопленници намиращи се точно там да бъдат избити. На 26-ти ноември 2010-та година, руската Дума дори приема декларация, признаваща избиването на хилядите поляци от НКВД през 1940 г. В нея се казва, че пряк наредител е бил лично Сталин. Само месеци преди това, през април 2010-та година, Владимир Путин лично взема участие в почитането на жертвите, заедно с полския си колега Доналд Туск.

Днес много от хората в България биха ви се изсмяли на тази информация, въпреки че всички новини от 2010-та година са на един клик разстояние, включително архивните видеоемисии новини на съответните държави. Да виждаш, но да не вярваш заради убежденията си е много голям проблем в съвременна България и е пряко свързан с историческата неграмотност. А тя се дължи на съвсем нарочни пропуски в образователната ни система.

Военните помощи през 40-те години на XX век:

6) Ето още един такъв умишлен пропуск, който е всепризнат от световната историческа наука.

През Втората световна война, Сталин не прави, и не би могъл да прави, подобни на Хитлер речи от типа “ние сме сами срещу всички”.

Това съвсем не е така. Както стана ясно по-горе, в началото на войната СССР минимум “също толкова” напада Полша и дори на 22-ри септември 1939-та година прави съвместен победен парад заедно с немската армия на Хитлер в град Брест-Литовск.

“Абсолютно всичко за нашите съюзници”

Въпреки това, в разгара на войната, Великобритания и САЩ разглеждат СССР като основен съюзник в общата борба срещу едно зло, срещу един брутален окупатор. Те дори наричат Сталин галено “чичо Сталин” и през 1943-та си затварят очите за Катинското клане.

Западната помощ не се изчерпва само с битка с германците по другите флангове и “чичо Сталин”. Когато Хитлер напада СССР, Съединените щати покрепят Съветския съюз с най-мащабната военна помощ в историята на човечеството – небезизвестният “Ленд-лийз”. Всъщност, основният бенефициент по този план очаквано е Великобритания. Но СССР получава второто най-голямо “парче от пая” и то е меко казано внушително – 11,3 милиарда тогавашни, или близо 200 милиарда сегашни долара! Цялостната идея на ленд-лийза е безлихвен заем, като изгубената в битка техника не се заплаща. Като цяло, Москва връща много малка част от помощта.

А помощта включва умопомрачителните стотици хиляди камиони “Студебейкър-US6” за изпитващата свиреп недостиг на автомобилна техника Червена армия, както и почти такова количество джипове и мотоциклети. Също така, бронирана техника, самолети, оръдия, тонове храна, снаряди, радиостанции и др. “Студебейкърите” са се използвали за теглене на оръдия с калибър до 150 мм, за превозване на товари и личен състав. Освен това, на американските камиони са монтирали модификация на гвардейски реактивни миномети от типа “Катюша” – БМ-31-12, наречени от хората “Андрюша”.

И защо беше важно да знаем

Разследване на БТВ отпреди няколко години разкри, че най-популярната снимка от посрещането на Червената армия в София през 1944-та е фалшификат. На оригиналната снимка съветските войници се возят на американски джип Dodge WC-56.

Снимката по-долу пък е въпросният фалшификат, често публикуван и в учебниците преди 10-ти ноември 1989 г. Както се вижда, сцената е съвсем същата, но върху американския джип е насложен руски танк (даже два), а в ръцете на хората вляво са добавени лозунги на съвременен български правопис. Правопис, който исторически се появява чак година по-късно:

Разбира се, и в днешни дни руското посолство в България честити на българите “празника” 9-ти септември с фалшивата снимка. И, разбира се, много техни последователи се зарадваха на тази снимка безкритично.

На снимката виждаме транспарант върху Военния клуб, непосредствено след 9-ти септември 1944, показващ оригиналното отношение на ОФ и БКП към САЩ и Великобритания (Източник: „Стара София“).

Днес почитателите на БКП са убедени, че “българолюбивата” тогавашна власт няма как да не е застанала твърдо против жестоките англо-американски бомбардировки обезобразили София.

Една снимка не е достатъчна да убеди човек дълги години убеждаван иначе

Не щеш ли, обаче, тази есен официалният канал на Българската национална филмотека в YouTube качи “Отечествен Кино преглед 35” от 1945-та година.

В началото му, гласът зад кадър казва, че на 16-ти март 1945 г., се е провел първият конгрес на общия работнически професионален съюз, в който членуват 300 000 души. “На конгреса бяха пристигнали делегати от Съветския съюз, Нова Югославия и Румъния”. И на сцената на конгреса отново виждаме… знамената на САЩ и Великобритания:

Ето затова е важно да познаваме добре историята. В противен случай сме обречени отново и отново да попадаме в капана на едни и същи манипулатори.

В исторически неограмотена държава, различни части от населението лековерно ще попиват най-всякакви противоречащи си политически виждания. Вместо да е единно и да познава враговете си, населението ще е фрагментирано и разединено. Всякакви прилики с днешна България не са случайни.

Но нека не забравяме, че както Османската империя ни държи покорни чрез невежество (както всички империи държат народите покорни), така и винаги в един момент идва самоосъзнаването, а с него много бързо – свободата и просперитетът.