Няма нищо лошо в това да си бял

Дълбините на интернет са винаги върха на водещата в момента контра култура, а по ирония на съдбата модерният пънк е да поддържаш десни, консервативни и/или традиционалистки виждания. Това поставя голяма част от ползвателите на огромния анонимен форум 4chan, неговите подобни и множество други сайтове в опозиция на ширещите се в Европа и Америка крайно леви политически движения. Напоследък все по-често борбата на идеи се прехвърля от виртуалния към реалния свят, водейки до впечатляващи резултати. Скорошен пример за това са президентските избори в САЩ, довели до победата на Доналд Тръмп, последвалата печална история на холивудския актьор Шая Лабъф, чийто арт проект „He will not divide us” беше обект на сага, достойна за Холивуд. Това не трябва да учудва никого. Когато имаш хиляди потребители, умуващи как точно да изкарат от нерви пуританите на новия обществен ред, неизбежно е някой да го сполети блестяща идея, която незабавно да бъде споделена, разпространена и задействана. По този начин се заражда кампанията „Няма нищо лошо в това да си бял“ (It’s Okay to Be White). Основана е на няколко прости и лесно доказуеми принципи – модерното либерално ляво е лишено от чувство за хумор и такт, но за сметка на това е и първосигнално. Казано накратко – перфектната мишена за подобен тип номера. Основната цел на мероприятието е да бъде срината репутацията на големите медии и левите либерали пред масовата публика, като се демонстрира че имат явна неприязън към хора от европейски произход. Планът намира достатъчно одобрение и привърженици и резултатът не закъснява. На празника на Вси Светии, когато могат спокойно да се носят маски и костюми за камуфлаж, стотици плакати с надпис „Няма нищо лошо в това да си бял“ са разлепени по улиците и в университетски комплекси в САЩ, Канада и Англия. Реакцията е като по учебник – обвинения в расизъм, нацизъм и опити за скрит геноцид валят като дъжд. На много места дори започват полицейски разследвания за това кой е посмял да залепи плакат с такъв надпис. Тази истерия е както нелепа и смешна, така и тъжна и плашеща – все пак тези хора са между нас имат право на глас.

Какво прави цялата операция толкова успешна?

Водейки се от думите на Антоан дьо Сент-Екзюпери, съвършенството се постига не когато няма какво да се добави, а когато няма какво повече да се опрости. В това отношение посланието и изпълнението на “It’s Okay to Be White” са лингвистичен капан, изчистен и извисен до нивото на изкуство. Само пет думи, с едър шрифт, на чисто бял лист, без никакви логота, знаци, уеб адреси или друга идентификация, покриват всички важни елементи на добрата пропаганда. Посланието е просто и елементарно, което го прави лесно за разбиране и разпространение. Половинчасова лекция по икономика, обществени науки и история също би помогнала, но колко хора имат време и търпение за това? Същевременно посланието е безобидно и резонира с огромната част от обикновените граждани, които просто си гледат живота. И защо не? Нима изведнъж е станало нередно да си бял? Няма как тези думи да бъдат по някакъв приемлив начин изопачени като расистко послание, но това не спира атаките без каквато и да е аргументация. И тук идва вторият елемент на много добрата пропаганда – освен сред поддръжници, тя трябва да предизвиква бурна, агресивна и ирационална реакция сред противниците си.

Авторите на „Няма нищо лошо в това да си бял“ го постигат с почти измамна лекота. Десетки статии в местни вестници и големи международни медии водят до хиляди онлайн дискусии, които започват с простия въпрос – „Не разбирам къде е проблема?“ и завършват някъде по веригата с постулата, че ако не виждаш защо е лошо да си бял, значи си част от проблема. Хора с претенции за журналистически умения и липса надлежно съобщават, че всичко е нарочна кампания с цел провокация в статия със заглавие „Расистки плакати насаждат напрежение“. Иронията не остава незабелязана от читателите.
Казаното досега не означава, че нямаше адекватни действия за неутрализиране на кампанията и посланието, независимо дали се водят от добронамерени или недобронамерени подбуди. Правилен ход за всички несъгласни, беше просто да откажат да участват в тази игра на думи и да игнорират плакатите и стикерите. Без медиен шум, всичко щеше да утихне за 48 часа и нещата да продължат постарому, без никой да забележи. Това обаче изисква непостижимо ниво на организация и централизация, а също и малко здрав разум.

Алтернативно решение би било припознаване на кампанията от страна на крайното ляво. Превръщайки я в свой собствен пропаганден метод (т.н. agree and amplify), то би си спечелило немалко привърженици. Няколко публични изяви на одобрение, университетски катедри които вместо да обявят плакатите и посланието за расизъм, да предлагат мерки, дискусии и диалог за да няма бели студенти които се считат за дискриминирани и др. подобни. Вместо това се случва точно обратното.

Но дотук с кръга на шегата. Бурната реакция срещу плакатна кампания е неопровержимо доказателство, че сред модерните либерали и крайното ляво, а и не само там, има малцинство, което счита, че всъщност е нередно да си бял и държи високи постове в образователни институции и масови медии. В опит за оправдание, на самото понятие се приписват безумни допълнителни характеристики, „бял“ означава: вроден расизъм, исторически империализъм и варварщина и какви ли не други форми на първороден грях, който трябва да се носи цял живот. Тази вменена колективна вина не се влияе от векове, граници или етноси. Модерна Полша няма нищо общо с колониалната история на Англия или робовладелчеството в САЩ, но това не пречи да бъде поставяна наравно с тях когато се говори за „проблема с белите хора“. Воденето на такава политика е изключително опасно и погледнато през призмата на историята, може да има само един възможен завършек.

Какво следва в обозримото бъдеще? Медийният шум винаги размива реалните резултати и прави от мухата слон. Една малка плакатна кампания не е повод за нищо повече от анализ. В случая тя демонстрира слабо място в идеологията на крайното ляво в САЩ, Канада и Западна Европа, срещу която то няма адекватна защита.

Споделете:
Богдан Ланджев
Богдан Ланджев

Завършил магистратура по "Право" в УНСС. Хоноруван асистент и докторант в същия университет.