Огромният проблем на вътрешната ни политика – нито е вътрешна, нито е политика.
Не е вътрешна, защото единствената цел на българската политика е към кое посолство да се (пре)ориентираме и на кой бюрократ или автократ да угоди.
Не е политика, защото политически послания на практика липсват. Основната надпревара беше (и все още е) чий колониален администратор ще е по-добър.
Върховете на полета на българската политическа мисъл стигаше до обвинения “вие сте мафия” или “вие сте некадърни”. Максимумът е някое клише я за “евроатлантическата ориентация” (вечно под невероятна заплаха и алиби за всякакви безумия), я за мир (разбирай за русский мир).
В този смисъл изборите освен чести, станаха и безкрайно досадни.
По интересен, както обикновено, е денят след изборите.
Какви са (неизненадващите) резултати?
Вайкането около ниската избирателна активност, пропуска значимия фактор за него – на предните избори двете първи партии, които уж са непримирими врагове, се коалираха. Това е убийство за политиката. Всички други причини – умората, слънчевото време и т.н. може да са валидни, но учудващо, че никой не споменава слона в стаята. Защо е някак неудобно и не върши работа на нито един разказ.
На първо място ГЕРБ-СДС излязоха поизпрани от уж най-големите си врагове, нещо което беше ясно, че ще се случи, дори се забави с два парламентарни избора. Единствените изненадани бяха гласоподавателите на ПП-ДБ. След трагичното им представяне на изборите в София, победа на парламентарните беше от съдбоносно значение за партията. Същевременно поводите за радост се изчерпват с това, тъй като и те загубиха от безпринципната коалиция с ПП-ДБ, макар и далеч по-малко. Като брой гласове, дори с корекция спрямо активността, избирателите също намаляват. Сега следва обаче трудното (за него по-надолу).
ПП-ДБ постигнаха това, което всичките лица в коалицията искаха – тайният им фетиш към mafiqta и желанието им да са приятели с нея. Резултатът им не е изненадващ.
Kойто е очаквал повече – явно не е наясно, че да се коалираш с уж най-големия си враг, омразата към когото е единствената причина за съществуването ти, не е особено електорално привлекателна идея.
Който е очаквал по-малко, явно не е наясно как работи фанатизацията в демократическата общност – произвеждайки сектанти. Всъщност тук ниската избирателна активност им помогна, колкото и точно техните “лидери на мнение” да се опитват да ни убедят в обратното.
Възраждане / Величие умело използваха поредната тема, която активира специфичен електорат. Специфичен не (само) като в словосъчетанието “специални потребности”, а в смисъла на определена част от обществото, която е вечна жертва – на някакъв световен заговор, на някаква конспирацията, която ей точно тях е решила да направи декласирани неудачници. Предвид точно този електорат е почти сигурно, че резултатът на Величие в немалка степен се дължи на хора, които просто са объркали Възраждане и Величие. Все е с “В” един вид. Помним как 2001 г. без малко да влязат две НДСВ-та или феномена 15-15.
Като цяло двете партии ще изпълняват ролята на хартиен тигър, който да ни плаши, за да оправдае всякакви безпринципни коалиции.
ДПС отново си взе всичко, което поиска, но за този строй това е нормално. Под “този строй” се разбира “феодалният”. Тук трябва отново да се отбележи невероятния полет на правната мисъл в Демократична България, които освен, че наскоро промениха по конюнктурни причини Конституцията, с което се увериха, че вероятно никога няма да са участник в служебен кабинет, преди това премахнаха ограничението за секции в чужбина. С което проправиха път на ДПС към огромен ресурс. Нищо чудно, ако ДБ и техният невероятен екип от правни експерти с реален и сумарен трудов стаж от нула дни успеят случайно да се забранят като партия.
БСП бавно върви към забвение, макар да се стабилизираха частично до твърдото си ядро. Проблемът при тях е, че това ядро постепенно намалява по чисто биологични причини. Браво, Корнелия, браво г-жо Нинова, моля Ви, нека сте председател още дълго време и да завършите святото си дело!
ИТН успя дори да повиши влиянието си, което за тях беше въпрос на живот и смърт – при изпадане от парламента отиваха в историята. Иронията е, че сега дори може да са част от властта.
Солидарна България – единственото, което стана ясно пък тук е, че Ваня Григорова е “чудо за три дни”, чиято единствена функция на изборите в столицата беше като субект, който да послужи (неуспешно) да се накаже “Промяната”. Доказва и абсолютно нелепата кандидатура на ГЕРБ-СДС за кмет на София.
Синя България е комедия от грешки. Тук анализът може да бъде обект на цяла статия, тъй като СБ почти ме накараха да ида урните. Почти. Първият проблем е нелепият водач на листата за евроизборите, който би бил по-подходящ за някоя партия от тип Величие или за предавания по Канал 2001 с гадатели и вълшебната катерица Беатрис.
Вторият проблем е, че Москов, Лилков и компания не могат да се еманципират от генезиса си и колкото и да ни убеждават, че правят консервативна партия, всъщност за пореден път се опитват да правят Синята коалиция, Реформаторски блок или някакво подобно безумие с призивите си да се обединяват СДС и ДСБ.
Последният пирон в ковчега беше уникалното PR творение, да се твърдят, че при тях имало повече десебари отколкото в ДСБ.
Както се казва в Северозапада: “То ти е за фалбъ”.
Защо изборът всъщност предстои?
Защото към момента пред победителите на изборите има два избора.
Първият вариант е отново да се опита, простете за думата, “сглобка”, но този път не като “сглобка”, а като официална коалиция. Ползите от това биха били, че “топката” ще се прехвърли обратно в ПП-ДБ. Евентуална реализация пък би извадила на преден план картата “имунитет от протести”. Негативите са, че това тотално и вероятно безвъзвратно би отказало гласоподавателите от политиката. А тези, гласували за ГЕРБ-СДС, само и само да не е ПП-ДБ, както и обратното – със сигурност. Трагичните резултати на ПП-ДБ означават, че ще е необходима и (не)формална подкрепа от ДПС.
Вторият вариант (и желан, дори промотиран от ДПС) е правителство между ГЕРБ-СДС и ДПС. Негативите от това са очевидни – протестите ще започнат още на следващия ден. Въпросът е само дали така сформирано правителство би издържало на подобен натиск. Тук са налични и два подварианта – единият е внимателно поведение и определени компромиси с демократическата общност и вторият на тотална война с нея. И двата не предвещават светло бъдеще за страната.
А евроизборите?
По-интересните неща, реално влизат в секция “любопитно”. Редно е да отчетем и че нито един анализатор не изговаря това, че “Идентичност и демокрация” имат същия резултат без значителния принос на “Алтернатива за Германия”, която изгониха.
Другото е, че Макрон свика парламентарни избори след грандиозната загуба на европейските. У нас дори някой партиен лидер да хвърли оставка по случайност, най-много след това да я оттегли.
Като цяло в европарламента нещата са ясни – точно както прогнозирахме.
Каквото и да искате, за каквото и да сте гласували, пак ще бъде направена голяма коалиция между Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, Либералите и крайнолеви партии като Зелените.
Урсула фон дер Лайен вече заяви, че ще прави крепост срещу крайнодесните и крайнолевите. Предвид, че мейнстрийм медиите упорито отказват да използват “крайноляво” като термин и пропагандата се води срещу някакви имагинерни крайнодесни е ясно за кого говори.
Само и само да ни пазят от “много страшните”, уж “крайно” десни.
