НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин. Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Избори за самочувствието на Източна Европа

Време за четене: 4 мин.

Миналата година Виктор Орбан обяви, че битката на европейските избори ще бъде между елита на 68-ма година срещу децата на 89-а. Действително, либерално-консервативният разлом в Европа е донякъде и поколенчески сблъсък. Юнкер е представител точно на поколението на 68-ма, което подкара Европа по крайно либералния път на безграничната имиграция, еднополовите бракове и мултикултурализма. Това поколение е взело Европа от велики мъже като Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер и я е обърнало с главата надолу. Юнкер е просто последната голяма издънка на това поколение, затова при него са изострени и увеличени всички негови недостатъци, подобно на карикатура. Той е трагичен образ на остарял хипар, който неохотно е сложил костюм, защото вече не му отива да ходи облечен бунтарски, обаче в същото време не е достатъчно зрял, за да се справя с живота.

Бащите на Европа, мъжете които са основали Общностите в началото – мъже като Аденауер, Шуман, Спинели и дьо Гол, които са лежали в арести, били са разпитвани и претърсвани от гестаповци, водели са правителства в изгнание и изобщо са знаели какво означава политиката и че „истината не се отстоява, а се излежава“ – те днес не биха разпознали Меркел, Макрон и още по-малко Юнкер за свои наследници и продължители. Те биха намерили себе си много повече в Орбан и Качински например, които са закоравели борци срещу Съветите и комунистическия режим, ветерани от улични боеве с милицията и нелегални сбирки. Днешните ни брюкселски елити, отгледани в мирни времена, изнежени от удобствата на икономическия напредък и уникалния шанс да могат да се занимават с политика без да залагат главата си за това, не могат да продължат делото на основателите на ЕС.

Юнкеровото поколение окончателно се провали в последния мандат на Европейския парламент. Сравнете Европа през 2014-а и сега. Загубили сме Великобритания, а на мястото на шестдесет милиона британци сме приели шест милиона неевропейци. Британците си тръгват, африканците идват. Това е равносметката от мандата на Юнкер, това е реалното състояние на изграждането на Обединена Европа.

В същата реч Орбан каза, че срещу това престаряло, закостеняло и арогантно поколение, ние противопоставяме поколението на 89-а. Това е поколението на хората, които ценят свободата на националната държава, защото помнят нейното потискане в Източния блок. Ако досега ни се казваше, че държавите от Източна Европа са „втората скорост“ на ЕС, че те са изостаналите и невежите, че те носят комунистическото наследство като воденичен камък около врата си и затова трябва само да слушат и да следват развитите демократични страни; то сега Унгария и Полша преобръщат това клише и връщат самочувствието на източноевропейските народи. Нашето тоталитарно наследство не само не ни прави по-невежи и по-негодни за Европа, ами тъкмо обратното, то ни прави по-чувствителни към заплахите за нашата свобода, именно защото сме по-изстрадали от западняците.

Когато днес Манфред Вебер, кандидатът за президент на Комисията, обявява че иска да създаде „Агенция за защита на демокрацията“ и европейски механизъм за надзор на върховенството на закона, оглавен от „панел с независими експерти“, които да преценяват кой спазва европейските ценности и кой – не, тогава нашите събратя на запад може би наивно и по детски вярват, че това е добрият, свободен, демократичен път. Но ние, изстрадалите комунизма, веднага наостряме уши, когато чуем за независими експерти, политкомисари, агенции за демокрацията, агенции за фалшивите новини и пр. Ние знаем, че това е пътят към тоталната пропаганда и тоталния контрол. Ако има днес европейци, които са способни да защитят целостта на Европа и свободата на европейските народи, то те идват от изток.

Всички обвинения към Източна Европа, как тя била антиевропейска, лесно могат да бъдат оборени от числата. Всички социологически проучвания сочат, че жителите на Унгария и Полша (а и на България) имат най-широк и здрав консенсус около членството в Европейския съюз. Повече отколкото има в западноевропейските страни. Конюнктурата да се приравняват бежанците и джендър изследванията на „европейски ценности“ и „върховенство на правото“ все повече издиша. Явно не е едно и също. Явно можеш да бъдеш европеец и по друг начин и в друг Европейски съюз.

Мина времето, когато се стараехме да станем част от Европа. Трябва да разберем, че днес ние сме истинската Европа и че Европа е в опасност. В опасност е заради онези, които се хвалят като „проевропейци“ и „еврофедералисти“, а всъщност отричат и подменят истинската същност – християнска и национална – на нашия континент. Няма да ги познаете по имената, защото имената днес са лъжливи. Но хората от Източна Европа най-добре знаем как лозунги, съкращения и етикети като „народна“ и „демократична“ могат да крият зад себе си тъкмо обратното.

Не дали я искаме, а каква я искаме

Ясно е, че тези избори не са за дигитализацията, найлоновите торбички и ватовете на прахосмукачките, както ни внушават кандидатите на статуквото, често без самите те да си вярват. Ясно е, че тези избори са за нещо много по-важно, каквото е идентичността на Европа – етническа, културна и религиозна. Не дали я искаме, а каква я искаме. Аз бих си позволил да добавя и един малко дискутиран аспект. Освен всички друго, европейските избори през 2019 г. са избори за самочувствието и самоутвърждаването на Източна Европа. Максимата „Да станем равни с другите европейски народи“ днес придобива съвсем нов смисъл, но е също толкова вярна.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!