Знам, че стои някак недовършено да говорим само за София, но се случи така, че наблюдавах събитията тук по-внимателно и не ми остана време да добия за другите места такава компетентност, която да ми позволи да ги коментирам. Но в София се развиха достатъчно интересни процеси, валидни за цялата страна и за националната политика.
Първи извод: Много хора отчаяно търсят някаква промяна
Каква точно и те не знаят и затова казваме “отчаяно”. Класирането на Мая Манолова за балотаж е израз именно на това търсене. Повече от очевидно е, че гласовете, които тя събра, не са ЗА нея, а ПРОТИВ Фандъкова и ГЕРБ, защото Манолова 1.) не предложи нищо ново и вдъхновяващо; 2.) показа изумителна некомпетентност по технологията на община и кмет; 3.) не си даде труда да разубеди никого, че участието ѝ на тези избори за нея не е нищо повече от кариерно стъпало и че ако стане кмет, след две години отново ще изостави “гражданите”, за да се пробва за президент, както ги изостави и като омбудсман. И въпреки всичко получи процентите си, които я изпратиха на балотаж. Отчасти на това отчаяно търсене на промяна се дължи и успехът на Борис Бонев.
Защо хората търсят промяна? Честно казано, не знам. Логично е промяна да се търси по две причини: когато съществуващото положение е станало нетърпимо или когато се е появил някакъв нов, вдъхновяващ проект. Смея да твърдя, че в София не е налице нито едно от двете. Напротив, всички написаха на знамето си “ПРОМЯНА”, но излязоха с еднакви програми и се обърнаха към едни и същи избиратели. Може би действат два други мотива: умората на управляващите, която ги прави плахи и безлични, и отегчението на избирателите, които не обичат някой да се застоява прекалено дълго на дадена позиция. Така или иначе поривът за промяна е факт и предстои да видим колко устойчив ще се окаже през следващите месеци и години.
Втори извод: Вече не сме сигурни коя е нашата левица
Андрей Райчев каза нещо, с което съм съгласен: на втори тур половината от избирателите на “Демократична България” ще отидат за гъби, а другата половина ще се раздели в съотношение 2:1 в полза на Йорданка Фандъкова. И това, мисля, ще се случи независимо от това дали лидерите им ще ги призоват за нещо и за какво. Нека прибавим още, че още на първи тур очакваната подкрепа за т. нар. “градска десница” се разпредели почти поравно между Борислав Игнатов и Борис Бонев.
Различното поведение на избирателите на “градската десница” и слабата им връзка с лидерите на коалицията “Демократична България”, която, нека си го кажем, си е типична “орел, рак и щука”, само дето понякога сякаш го забравяме, говори за липса на отговор на простия въпрос “Кой съм аз?”. Струва ми се, че ако т.нар. “градска десница” удари по масата и каже: аз съм новата левица!, това ще успокои както лидерите, така и онези избиратели, които знаят, че са леви (и често не го крият), но ги насилват да се чувстват някакви други, успокоявайки ги с незрели заклинания от рода на “няма ляво, няма дясно”. Впрочем мнозина “градски десни” се умориха да се правят на такива, каквито не са, и затова подкрепиха Борис Бонев и то в размер, който учуди и самия него.
Затова е време костовистите, ДаБГ и зелените да се съберат и да решат какво ще бъдат – новата българска левица, която ще изпрати БСП в центъра, или ще участват в преструктурирането и предефинирането на дясното пространство заедно с ГЕРБ и СДС. За съжаление, съвременната конюнктура дава основание и за двете. Каквото и да решат обаче, ще им олекне, ще ги отърве от параноята, агресивността и чувството за неповторимост. Разбира се, тези тежки слова се отнасят само за активистите и малка част маргинализирани следовници. Доста от избирателите на “Демократична България” се свестни десни хора, които не са забравили корените си в СДС и в онова ДСБ, което беше, преди да се превърне в сегашното. Ето защо вероятно тази част от “градската десница”, която не отиде при Мая Манолова или Борис Бонев, ще си остане в дясното пространство, независимо от сметките и кроежите на лидерите си.
Остава да кажем и няколко думи за ВМРО. Признавам, че очаквах Ангел Джамбазки да се класира трети, защото е ярка фигура, добър оратор и в говоренето си за столицата стоеше подчертано различно от всички останали. Но изглежда избирателите отчетоха две важни неща. Първо, за всички беше ясно, че ако не успее да стане кмет, Джамбазки общински съветник няма да бъде, а ще се върне в Европейския парламент. И тъй като вероятността да стане кмет винаги е била твърде нереалистична, за всички беше очевидно, че е извикан от Брюксел, за да бъде закачен като локомотив и да осигури на ВМРО по-дълга листа. При това положение интригата дори за най-ревностните му фенове катастрофално отслабна.
Друг фактор за разколебаните симпатии на софийските избиратели е цялостният образ на патриотите. За публиката, пък и по принцип, те все още се приемат като задруга между ВМРО, НФСБ и “Атака”. Макар всеки от лидерите да тръгна по свой път, образът на Обединените патриоти все още стои в някаква цялост в съзнанието на избирателите. И вижте лидерите им: Каракачанов страда от закономерен отлив на популярност като всеки министър във втората половина от мандата на правителството, особено преминал през сътресения като тези за изтребителите; Валери Симеонов допусна да изпадне от правителството след скандал, а после не направи нищо да възстанови политическия си образ – дори в нощта на изборите показа непознаване на процеса и нерешителност при формулирането на елементарни позиции; за Волен Сидеров е излишно да говорим. На този фон и при положение, че е тук временно, Джамбазки може би наистина заслужаваше резултата, който получи. Тъй че разни такива като мен, мислейки, че ще се окаже явление и ще се класира трети, са се заблуждавали.
Може би патриотичната идея също се нуждае от преформулиране – да стане повече политическа и по-малко народняшка. Ето една кауза, която може да помогне и на десницата да намери себе си. Една консервативно-патриотична десница, противопоставяща се на войнстващия глобализъм, би била симпатична всекиму.
Това са някои от изводите след първия тур на местните избори. С останалите ще ни запознаят медиите през следващите дни. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
