fbpx

НОВО

Наредба-18 и COVID-19 промениха 2020

Преди година Наредба-18 беше най-коментираната тема в онлайн средите и сред бизнес обществото в България. С нея се създаде цял един виртуален хейт спрямо управляващите за неадекватността на мерките, които в първообраза си имаха за цел намаляване на сивата икономика,...

Емил Георгиев: Да не губим автономността си (интервю)

Време за четене: 10 мин. Време за четене: 10 мин. Задавам шест въпроса, търсейки душевна рецепта срещу Covid-19.
Отговаря: Emil Georgiev, психолог и психотерапевт.

Споделете чрез

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Коронакризата – от подценяването до паниката

Коронавирусът "Консерваторъ" публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19 Подценяването Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в...

Корпоративен социализъм: Държавата спасява не вас, а инвеститорите и мениджърите

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги,...

Коронавирусът в Германия от първо лице

Когато четете този текст, броят на потвърдените случаи на коронавирус в Германия ще е прехвърлил 100 хиляди души. През последните седмици мнозина отбелязаха, че Германия има много ниска смъртност на фона на останалите държави - тя варираше между 0,2% и 0,4%. Това вече...

Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма?

Георги Коритаров потърси за разговор по телефона Теодор Димокенчев. Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма? Какви ще са измеренията на икономическата криза? Вижте пълното...

Емил Вълков в Студио Xъ за образованието по време на криза

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в Студио Xъ по 7/8 ТВ за образованието по време на криза

Никола Бушняков в “Имате Думата” за кризата като възможност

В днешното предаване ще видите интервю с Никола Бушняков, редактор в платформата "Консерваторъ” за кризата като възможност. И още: директни включвания на зрители на тема "Доволни ли сте от мерките, предприети от правителството"? Повече във видеото....

Теодор Димокенчев в Студио Xъ за мерките за съхраняване на икономиката

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев в Студио Xъ за 20-те мерки за съхраняване на българската икономика...

Изгубени в соцпревода

Време за четене: 3 мин.

Има фундаментално неразбиране в обществото какво означава “споделена икономика”, което умело се експлоатира от страна на законодателя за прокарване на закони в интерес на определен бизнес (Умишлено не използвам думата лобистки, тъй като лобизъм не е лоша дума. В момента малкият и среден бизнес в България имат нужда точно от лобизъм, за да се опазят от нормативния произвол).

Като за начало думата “споделено” се приема като синоним на безвъзмездно. Споделеното пътуване не следвало да генерира печалба, твърди законодателят и това се харчи сред избирателите. Елементарна проверка в тълковния речник на българския език показва, че това е невярно. “Споделено”, синоним на, “делено” и “разделено” означава точно това – разделяне, в случая със споделената икономика – разделяне на актив.

Активът в споделеното пътуване е автомобилът, свободните места в него и времето на шофьора. Тъй като не живеем в комуна или производните ѝ режими, нормално е да имаме право да разделяме актива си както намерим за добре, включително и срещу заплащане. За целта не бива да имаме нужда от лицензионни или регистрационни режими, тъй като не развиваме бизнес, а споделяме актив. Активът може да бъде автомобил, апартамент, умение или познание. Ако някой наш съсед е програмист, но по изключение има уменията на страхотен автомонтьор, то той следва да е способен да споделя това си умение с нас когато реши, включително и срещу заплащане. Ако професионалният ни автомонтьор по изключение е и програмист, то той може да ни помогне с проблем в съответната сфера, споделяйки познание, включително и срещу заплащане. Не можем да очакваме, че тези хора ще се лицензират или регистрират в съответния бранш, защото са решили да споделят уменията си веднъж, два пъти или няколко пъти месечно.

Тук стигаме и до моментът с AirBNB имотите, които са част от споделената икономика. Както вече обяснихме, имаме актив, в случая апартамент, който не използваме пълноценно или иначе казано, не живеем в него постоянно. Решили сме да “споделим” този свой актив срещу заплащане, но не желаем да го отдадем дългосрочно под наем, по една или друга причина. На Запад масово се отдават AirBNB имоти, в които през останалото време живее собственикът им. В София също има такива случаи. Няма нужда да регистрираме апартаментът си като хотел, тъй като той не е такъв. Няма смисъл да събираме подписите на половината собственици на имоти в сградата с питане дали можем да развиваме търговска дейност, тъй като не го правим. Получаването на пари срещу споделяне на актив не е задължително търговска дейност – нещо, което трябва да бъде осъзнато масово от българските граждани, за да не бъдат манипулирани от законодателя.

Тук е моментът да споменем и платформи като Couchsurfing, които са част от споделената икономика, но не генерират печалба. В тях отново имаме актив – свободна стая, диван или дори надуваемо легло, което споделяме както решим.

И на финал – Споделената икономика е глобален феномен. Опитите на българския законодател да го блокира е като опитите за създаване на затворени мрежи, които да конкурират Интернет. Четете този текст посредством достъпа си до глобалната мрежа, така както България не може да остане извън глобалната споделена икономика, независимо какво запишат в нормативните си документи “група народни представители”. Нещо повече – нямаме интерес да останем извън тази глобална тенденция. Очаква се споделената икономика да възлиза на над 335 млрд. долара през 2025 г., в сравнение с едва 15 млрд. долара през 2014 г. Тези пари, особено в AirBNB секторът, се вливат в реалната икономика на България и допринасят всички ние да живеем по-добре. С получените от настанилия се в апартамента му човек, собственикът на този имот ще си купи храна, дрехи, ще вечеря в някой ресторант или ще закара колата си в сервиз. Същото се отнася за всеки сектор на споделената икономика. И не, фискът не бива ощетен, не че това е най-важното в случая. Защото рано или късно държавата получава своето, дали чрез имотен данък, данък върху доходите, ДДС или акциз. Проблемът е, когато няма икономика, от която да го получи.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!