fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Изгубени в соцпревода

Време за четене: 3 мин.

Има фундаментално неразбиране в обществото какво означава “споделена икономика”, което умело се експлоатира от страна на законодателя за прокарване на закони в интерес на определен бизнес (Умишлено не използвам думата лобистки, тъй като лобизъм не е лоша дума. В момента малкият и среден бизнес в България имат нужда точно от лобизъм, за да се опазят от нормативния произвол).

Като за начало думата “споделено” се приема като синоним на безвъзмездно. Споделеното пътуване не следвало да генерира печалба, твърди законодателят и това се харчи сред избирателите. Елементарна проверка в тълковния речник на българския език показва, че това е невярно. “Споделено”, синоним на, “делено” и “разделено” означава точно това – разделяне, в случая със споделената икономика – разделяне на актив.

Активът в споделеното пътуване е автомобилът, свободните места в него и времето на шофьора. Тъй като не живеем в комуна или производните ѝ режими, нормално е да имаме право да разделяме актива си както намерим за добре, включително и срещу заплащане. За целта не бива да имаме нужда от лицензионни или регистрационни режими, тъй като не развиваме бизнес, а споделяме актив. Активът може да бъде автомобил, апартамент, умение или познание. Ако някой наш съсед е програмист, но по изключение има уменията на страхотен автомонтьор, то той следва да е способен да споделя това си умение с нас когато реши, включително и срещу заплащане. Ако професионалният ни автомонтьор по изключение е и програмист, то той може да ни помогне с проблем в съответната сфера, споделяйки познание, включително и срещу заплащане. Не можем да очакваме, че тези хора ще се лицензират или регистрират в съответния бранш, защото са решили да споделят уменията си веднъж, два пъти или няколко пъти месечно.

Тук стигаме и до моментът с AirBNB имотите, които са част от споделената икономика. Както вече обяснихме, имаме актив, в случая апартамент, който не използваме пълноценно или иначе казано, не живеем в него постоянно. Решили сме да “споделим” този свой актив срещу заплащане, но не желаем да го отдадем дългосрочно под наем, по една или друга причина. На Запад масово се отдават AirBNB имоти, в които през останалото време живее собственикът им. В София също има такива случаи. Няма нужда да регистрираме апартаментът си като хотел, тъй като той не е такъв. Няма смисъл да събираме подписите на половината собственици на имоти в сградата с питане дали можем да развиваме търговска дейност, тъй като не го правим. Получаването на пари срещу споделяне на актив не е задължително търговска дейност – нещо, което трябва да бъде осъзнато масово от българските граждани, за да не бъдат манипулирани от законодателя.

Тук е моментът да споменем и платформи като Couchsurfing, които са част от споделената икономика, но не генерират печалба. В тях отново имаме актив – свободна стая, диван или дори надуваемо легло, което споделяме както решим.

И на финал – Споделената икономика е глобален феномен. Опитите на българския законодател да го блокира е като опитите за създаване на затворени мрежи, които да конкурират Интернет. Четете този текст посредством достъпа си до глобалната мрежа, така както България не може да остане извън глобалната споделена икономика, независимо какво запишат в нормативните си документи “група народни представители”. Нещо повече – нямаме интерес да останем извън тази глобална тенденция. Очаква се споделената икономика да възлиза на над 335 млрд. долара през 2025 г., в сравнение с едва 15 млрд. долара през 2014 г. Тези пари, особено в AirBNB секторът, се вливат в реалната икономика на България и допринасят всички ние да живеем по-добре. С получените от настанилия се в апартамента му човек, собственикът на този имот ще си купи храна, дрехи, ще вечеря в някой ресторант или ще закара колата си в сервиз. Същото се отнася за всеки сектор на споделената икономика. И не, фискът не бива ощетен, не че това е най-важното в случая. Защото рано или късно държавата получава своето, дали чрез имотен данък, данък върху доходите, ДДС или акциз. Проблемът е, когато няма икономика, от която да го получи.

Споделете чрез

Предишен

Следващ