fbpx

НОВО

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Изгубени в соцпревода

Време за четене: 3 мин.

Има фундаментално неразбиране в обществото какво означава “споделена икономика”, което умело се експлоатира от страна на законодателя за прокарване на закони в интерес на определен бизнес (Умишлено не използвам думата лобистки, тъй като лобизъм не е лоша дума. В момента малкият и среден бизнес в България имат нужда точно от лобизъм, за да се опазят от нормативния произвол).

Като за начало думата “споделено” се приема като синоним на безвъзмездно. Споделеното пътуване не следвало да генерира печалба, твърди законодателят и това се харчи сред избирателите. Елементарна проверка в тълковния речник на българския език показва, че това е невярно. “Споделено”, синоним на, “делено” и “разделено” означава точно това – разделяне, в случая със споделената икономика – разделяне на актив.

Активът в споделеното пътуване е автомобилът, свободните места в него и времето на шофьора. Тъй като не живеем в комуна или производните ѝ режими, нормално е да имаме право да разделяме актива си както намерим за добре, включително и срещу заплащане. За целта не бива да имаме нужда от лицензионни или регистрационни режими, тъй като не развиваме бизнес, а споделяме актив. Активът може да бъде автомобил, апартамент, умение или познание. Ако някой наш съсед е програмист, но по изключение има уменията на страхотен автомонтьор, то той следва да е способен да споделя това си умение с нас когато реши, включително и срещу заплащане. Ако професионалният ни автомонтьор по изключение е и програмист, то той може да ни помогне с проблем в съответната сфера, споделяйки познание, включително и срещу заплащане. Не можем да очакваме, че тези хора ще се лицензират или регистрират в съответния бранш, защото са решили да споделят уменията си веднъж, два пъти или няколко пъти месечно.

Тук стигаме и до моментът с AirBNB имотите, които са част от споделената икономика. Както вече обяснихме, имаме актив, в случая апартамент, който не използваме пълноценно или иначе казано, не живеем в него постоянно. Решили сме да “споделим” този свой актив срещу заплащане, но не желаем да го отдадем дългосрочно под наем, по една или друга причина. На Запад масово се отдават AirBNB имоти, в които през останалото време живее собственикът им. В София също има такива случаи. Няма нужда да регистрираме апартаментът си като хотел, тъй като той не е такъв. Няма смисъл да събираме подписите на половината собственици на имоти в сградата с питане дали можем да развиваме търговска дейност, тъй като не го правим. Получаването на пари срещу споделяне на актив не е задължително търговска дейност – нещо, което трябва да бъде осъзнато масово от българските граждани, за да не бъдат манипулирани от законодателя.

Тук е моментът да споменем и платформи като Couchsurfing, които са част от споделената икономика, но не генерират печалба. В тях отново имаме актив – свободна стая, диван или дори надуваемо легло, което споделяме както решим.

И на финал – Споделената икономика е глобален феномен. Опитите на българския законодател да го блокира е като опитите за създаване на затворени мрежи, които да конкурират Интернет. Четете този текст посредством достъпа си до глобалната мрежа, така както България не може да остане извън глобалната споделена икономика, независимо какво запишат в нормативните си документи “група народни представители”. Нещо повече – нямаме интерес да останем извън тази глобална тенденция. Очаква се споделената икономика да възлиза на над 335 млрд. долара през 2025 г., в сравнение с едва 15 млрд. долара през 2014 г. Тези пари, особено в AirBNB секторът, се вливат в реалната икономика на България и допринасят всички ние да живеем по-добре. С получените от настанилия се в апартамента му човек, собственикът на този имот ще си купи храна, дрехи, ще вечеря в някой ресторант или ще закара колата си в сервиз. Същото се отнася за всеки сектор на споделената икономика. И не, фискът не бива ощетен, не че това е най-важното в случая. Защото рано или късно държавата получава своето, дали чрез имотен данък, данък върху доходите, ДДС или акциз. Проблемът е, когато няма икономика, от която да го получи.

Споделете чрез

Предишен

Следващ