fbpx

Изключете левия мигач

Време за четене: 5 мин.

Времената се променят и ние се променяме с тях, уж бил казал Овидий. Светът олевява и ние олевяваме с него. Каква хубава, каква нормална страна бяхме, а и още сме! Какви човешки кръчми, какви масови прояви на здрав разум, граничещ с изтънчен цинизъм! Какъв благороден скепсис към изблиците на прогресивно оглупяващата цивилизация! Обаче и тук, в България, макар и по-бавно заради уютната ни балканска изостаналост, се просмуква идиотщината на века.

От тази година България има ляво управление.

Не че някога изобщо е било кой знае колко дясно и като казвам „някога“, тръгвам още  от потната конница на Аспарух, но сега вече е официално – ляв президент, ляво (по собствените му признания) парламентарно мнозинство. Ще имаме даже и ляво правителство, уникално с това, че ще съчетае в нерушима сплав класическото ляво (БСП), модерното ляво (ПППП и ДБ) и вулгарния популизъм на Слави и неговия оркестър. Това е българското ляво в неговата цялост и абсолютна представителност.

Недейте! Недейте да завивате наляво! Не можем да си го позволим. Могат да си го позволят само изключително богати общества, които имат какво да пилеят, без да мислят за след това. Но дори и за тях идва „след това“, вярно, не толкова бързо, колкото ще дойде за нас.

Червени икономисти обикалят телевизиите (напр. Боян Дуранкев) и разправят как умните и развити страни имат големи дългове, благодарение на които неселенията им живеят охолно. Разправят как нашата задлъжнялост е срамно малка и как фискалната дисциплина е зло. Задно с това упорито се говори, че една от първите мерки на новото правителство ще бъде да тегли още няколко милиарда заем и да покачи дефицита до неприлични висоти. Представям си олющен панелен блок. На осмия етаж живее семейство Ганеви и до гарсониерата им се стига посредством набъздяващ на урина асансьор, в който някой гордо е стопил копчетата със запалка. Г-жа Ганева работи като чистачка в някакво министерство, а г-н Ганев е на социални помощи. На първо число г-жа Ганева взима заплата и с г-н Ганев празнуват. Изпиват я до трето число. На четвърто число г-н Ганев си получава помощите. Празнуват. До шесто число са ги изпили. На седмо число г-жа Ганева взима заем от познати. Празнуват. На девето число г-н Ганев взима заем от роднини. Празнуват. На единайсето, петнайсето и двайсето число отново взимат заеми. На дванайсето, шестнайсето и двайсет и първо отново празнуват. От двайсет и трето до края на месеца гладуват, протестират, бият се и не си говорят. Е, на този олющен панелен блок ли трябва да заприлича България? Защото с политики на увеличаване на дефицита уж с цел стимулиране на потреблението и с всички останали левичарски заблуди и бълнувания рано или късно ще заприлича на това. Много по-рано от Франция или Германия. Вече ни се е случвало. Тези олющени панелни блокове откъде ги знаем? Те не са се самозародили.

Защо едно правителство тегли заеми, за да ги открадне ли? Това също, но има и друг, по-благороден посвоему мотив. Ако в късната есен едно правителство, дето още не знае на кой свят е, тегли голям заем, то очевидно с него иска да смекчи идващата зима, защото иначе, малко преди да пукне пролет и кокичетата да покажат малките си бели главички от преспите, ще го бият с камъни. Още Евангелието учи, че между „Осанна!“ и „Разпни го!“ няма дори и цяла седмица. Днешните любимци на „суверена“, ако не си изиграят правилно картите, утре ще се крият по ъглите от народната „любов“. А те едва ли ще ги изиграят правилно, защото май не са съвсем наясно с правилата на играта, а дори и да са наясно, то не я играят по своя воля. Затова в гладни и студени дни трябва да намерят отнякъде хляб да го разхвърлят на плебса. Плебсът се държи доволен с хляб и зрелища. У нас зрелищата са безплатни, но за хляба трябва да се теглят заеми. Защо, прочее, вместо електричество не изнасяме зрелища? И двете ги имаме в изобилие, само дето електричеството не е безплатно. Нека икономистите помислят.

Това, което ни се случва, е гадно, този ляв завой. Някои го виждат, други ще го видят скоро. И ще вият като при Луканов и Виденов. За безумния завой има три причини – една външна и две вътрешни.

Външната е общото олевяване на човечеството. След дълъг период на безметежие и охолство човек олевява. Дано не е олевял дотолкова, че единственият начин да се върне в коловозите на нормалността да е нещо от рода на WW2. То не бяха права, то не бяха свободи, то не бе толерантност и мулти-култи… Личният ресурс намалява, публичният ресурс се увеличава и го управляват мазни партийци с лицемерна грижа за народа. Но светът е достатъчно хубав, за да посмее някой да се откаже от него – няма война, няма глад, има кредити и молове. Хората направиха света толкова хубав, че чак не го заслужават.

Едната вътрешна причина е жаждата за промяна. Така е то – от време на време се появява желание за промяна, защото всичко омръзва. ГЕРБ бяха на власт прекалено дълго и мнозина свързват личното си неудовлетворение с официалния виновник, с този, който в крайна сметка би трябвало да понесе отговорността. Добре е винаги да има външен субект, който да е виновен за всичко. И винаги ще има. Все едно кой. Министрите на Виденов, дето през 1996 за малко не ги линчуваха след т.нар. „Виденова зима“, днес са в първите редици на „промяната“. Но кой ще помни и ще мисли за такива работи!

Другата вътрешна причина за българския ляв завой е лакомията за все повече благополучие и безметежие; щастието ни се полага; който иска да ни го отнеме извършва атентат против човешките ни права. Скромността е мъртва, смирението се среща по-рядко, от албиносите. Вижте, че все още отказваме да признаем прехода за приключил. Кога ще свърши прехода, когато от чешмата потече ракия и Кока-Кола? Когато всички станат милионери? Но тогава с кого ще се мерят, пред кого ще се надуват. Пък и веднъж вече бяхме всички милионери.

Видя се истинският профил на електората – преобладаващо ляв. Тоест хора, които чакат някой да ги оправи. Дори когато пълнеха площадите със сини знамена против комунистите, дори когато мечтаеха за частна собственост и капитализъм, дори когато се тълпяха зад Иван Костов да свалят Виденов, дори тогава чакаха някой да ги оправи. Дори и тогава на практика бяха леви и все още са. Те и сега си мислят, че ще ги оправи някой от Канада. Канада е вълшебно място. Помните ли какво пееха клуб НЛО: „Ех, Канада! Ех, Канада! Ще продам червената си лада“.

Лявото най-сетне победи официално. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, но това надали има някакво значение.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ