Изкуственият интелект и политиката

Политиката е изкуството да се управлява дадено общество и едновременно с това е и процесът на самоорганизацията на гражданите в него, за да постигат целите си. В политиката неизбежно се раждат и политиците, тоест хора, които това работят и които имат политическа власт да направляват съдбините на един или дори много народи.

Развитието на технологиите понякога дава много повече права и свободи за народите, но понякога те се превръщат в инструмент за налагане на все по-силна власт.

И нищо не представлява по-сериозен фактор в близко бъдеще от развитието на изкуствения интелект.

С откриването си, всяка технология, създадена от гениални хора, започва да бъде ползвана с оригиналното си предназначение, но схватливи и недотам гениални люде започват да ѝ намират други приложения.

Барутът, ползван в продължение на векове за забавление при изработката на фойерверки, бързо бива вложен във военното дело – и променя света. Имаме и примери за военни технологии, навлезли след това в цивилния свят и оказали огромно влияние – консервираната храна и двигателят с вътрешно горене.

Описвайки XXI век, фантастите от миналия век са били твърдо убедени, че технологиите ни ще напреднат значително. В романите им изобилстват тропите за летящите коли, роботите, пътуването и колонизирането на космоса, пълното овладяване на атомната енергия и ядрения синтез, генно модифициране, излекуване на всички болести, създаване на свръх хора и така нататък.

За наш срам, ние не сме постигнали почти нищо от това, а даже има все по-силни гласове срещу техническия прогрес, по квазирелигиозни подбуди.

Човечеството имаше пътнически самолети, пътуващи със свръхзвукова скорост, а сега има само нискотарифни авиолинии.

Човечеството прати хора на Луната шест пъти, но последният е бил през вече далечната 1972 г., а днес се радваме на непилотирана мисия. Роботи има в бита ни – прахосмукачки, косачки и миещи прозорци, но те са, нека си го кажем, посредствени и имат нужда от човешка намеса, за да свършат по-бавно и некачествено работата си от хората.

С други думи, в последните десетилетия техническият прогрес се е ограничил от големите мечти и се е пренасочил в дребните неща, в битовизмите, в създаването на дрънкулки за масова употреба, а големите научни разработки са малко и нарядко.

Едно поле на човешкото развитие обаче бележи възход – това на изкуствения интелект. Мислещите машини, които разбират не просто конкретна команда, но и смисъла зад нея, контекста, могат да разбират ирония и шеги, могат да създават музика и да рисуват картини.

О, да, това вече не е научна фантастика, а реалност. И е въпрос на време да бъде използван политически.

Изкуственият интелект в бита ни днес
Днес стотици и хиляди центрове разработват някакъв изкуствен интелект, като знанието в сферата нараства експоненциално.

През 2013 година Амазон Алекса бе пусната на пазара и бе безкрайно иновативен продукт, следящ в реално време какво се казва, разбиращ го (на определени езици) и способен да изпълнява някои команди, както и да управлява „умни“ електроуреди в дома ни – така наречения Internet of Things. През 2022 г. има клипове за начинаещи как да си напишем сами кода на Python за наш гласов асистент в рамките на 30 минути – като упражнение.

Амазон Алекса е пример за т.нар. слаб изкуствен интелект, заради ограничената си възможност да разбира какво му се казва. Конкурентите му – независимо дали създадени от Гугъл или от Иван след гледане на клип в YouTube, също не се различават много във възможностите си.

Но тук започват и притесненията ни – в нашия дом сме решили да си сложим умни уреди – хладилник, печка, пералня, сушилня, телевизор, климатик и да ги управляваме през гласов асистент. Може даже да сме направили и вратите да се отварят и затварят с гласови команди.

Подобен начин на живот се рекламира усилено като изисканото, красивото, правилното живеене, като нещо от бъдещето, нещо, което човек да иска.

А рискове има.
Най-простият е – щом е в интернет, някой някъде може да го хакне, било с користна цел, било просто защото може. Да трябва да инсталираш антивирус на хладилника, за да не ти се развали храната от намесата на шегаджия от другия край на света звучи абсурдно, но не е изключено. По-сериозни рискове има и за сигурността на жилището от опити на злонамерени лица да проникнат с цел кражба или други злонамерени действия.

Най-големият риск обаче е екзистенциален.

Хората, под въздействието на масираните реклами, сами, доброволно, слагат в дома си устройство, което ги разбира и записва.

О, да, компаниите твърдят, че подслушването, извинете, записването не е 24 часа в денонощието и че никога не биха го включили без вашето изрично разрешение – но аз лично се съмнявам в тяхната искреност.

Просто в компаниите работят хора и дори при най-добрите процеси за следене винаги ще има злоупотреби.

Злоупотреби, в този смисъл, означава някой служител да иска да се възползва противно на волята на корпорацията, разработила и поддържаща тази огромна технологична инфраструктура.

Ами ако самата компания иска да ви подслушва, записва и контролира чрез информацията? Ако ние сме ѝ дали пълен контрол над целия си бит?

Антиутопиите от миналия век предупреждават за някакво високотехнологично общество, в което масовото следене, тоталната пропаганда и контрола на властта са абсолютни, а съпротивата е на практика безсмислена.

Но подобни автократични и тиранични режими, виждаме от историята, рано или късно се сгромолясвят по икономически причини – просто централното планиране води до неефективност, който никой декрет на Партията или Лидера не могат да отменят.

Отделно, цялото това следене, записване, анализиране изисква поддръжката на огромен апарат от агенти – което е скъпо и особено времеемко.

Китайският пример
Какво правим обаче, ако вкараме пазарен принцип и реклама на мястото на централно вземаните решения и пропагандата?

Ако използваме новите технологии не само за добруването на човечеството, но и за неговото абсолютно и тотално подчиняване?

Звучи ви като сюжет на филм? По-лошо, това е реалността в днешен Китай. Отказали се от доктрината на правоверния марксизъм, китайските комунисти запазват цялата политическа власт, но либерализират икономиката.

Допускат чужди инвеститори, които строят заводи, в които работят китайски инженери и крадат ли, крадат ноухау, или занаят.

От наученото – и с голяма държавна помощ – се раждат нови икономически колоси, първоначално емулиращи западните технологии, но с времето развиващи и свои собствени.

Така днес Китай, благодарение на своя технологичен сектор, е водещата страна в разработката, производството, продажбата и поддръжката на 5G мрежите. В момента се работи и по следващото поколение – 6G, като отново китайските изследователи показват добри шансове първи да постигнат комерсиално приложение.

Китай също така произвежда всякаква електроника и държи огромна част от редкоземните елементи и метали, без които производството на високи технологии остава в сферата на мечтите. Китай не допуска западните компании свободно да навлизат на територията му и създава техни местни конкуренти.

Някои от тях, като приложението ТикТок, са изключително популярни и извън страната.

А, да, според Пекин, Тайван не е отделна държава, а провинция на Китай – а в Тайван се правят почти всички микрочипове в света. Ако сложи ръка и на Тайпе, Китай ще държи почти всички карти за технологичното развитие на света в близките години.

Китайската власт стъпва на странна идеология, практична смесица между европейските идеи за комунизъм и капитализъм и местното конфуцианство. Индивидът и гражданинът не са особено ценени сами по себе си, а много по-важен е колективът, нацията, идеологията. Имайки и цялата тази техническа и технологична инфраструктура, в Китай е наложена абсолютно кошмарна система за „социален кредит“.

Всяко действие на хората, онлайн и офлайн, се следи, записва и оценява. Добрите действия се поощряват, а лошите водят до доста неприятни последствия.

Влязъл си в грешния сайт или си споделил новина, която ККП не иска? Жалко, лихвата по ипотеката ти току-що се вдигна и не можеш да си купиш билет за влак или самолет.

Тази система за социален кредит се поддържа от стотици хиляди сътрудници на властта, следящи гражданите на Китай онлайн и офлайн – но все повече изкуственият интелект се намесва.

Вместо човек да трябва да преравя и прочита стотици и хиляди страници с текст в имейли и чат приложения, изкуственият интелект го прави много по-бързо, даже се самообучава, за да разбира все по-добре контекста на дадено изказване.

Изкуствен интелект се включва и при лицевото разпознаване от милионите камери, сложени на всяко значимо публично пространство, така че всяко едно движение да може да бъде проследено, независимо колко стотици часа видеозаписи трябва да бъдат изгледани.

Просто изкуственият интелект, с достатъчно изчислителна мощ, върши работата на стотици агенти.

Сами нахлузваме примката
Все по-голямото навлизане на умни уреди в домовете ни е безспорна тенденция, както е и притежанието на умни телефони, които също записват всяко едно наше движение и дума, събирайки тази информация в огромни бази данни.

И докато масовият потребител, който не е особено технически грамотен, бърза да се похвали с умната си пералня като символ на социален статус, инженерите и ИТ специалистите, които разбират как и защо това е направено държат домовете си максимално нискотехнологични – за всеки случай.

Децентрализацията на подобно масово събиране на информация, конкуренцията между огромните корпорации прави този процес все по-ефективен, като засрамва успехите на КГБ, ЦРУ, ДС и произволна друга тайна служба.

Крайната му цел е капиталистическа – да съберем максимално много информация, която да бъде продадена на рекламисти, които да направят възможно най-ефективната продажба. Но какво правим, ако тази информация бъде използвана и за политически цели?

През последните години видяхме как, в името на борбата с болест, дори в свободния западен свят, ценящ свободата на придвижване, свободата на изразяване и още куп свободи, бързо бе наложена все по-силна електронна диктатура.

Апликации, следящи дали някой излиза от дома си, ограничения в пътуванията, ограничения в онлайн дискусиите.

Изведнъж се оказа, че около нас неусетно се е издигнала инфраструктура, която при нужда може да бъде използвана за тотален контрол над масите и на тях да им бъде наложена каквато политика управляващите искат.

Най-силният пример за това бе протестът през юни 2022 г. на вложители в банка в град Джънджоу, Китай, при който апликациите на телефоните им изведнъж ги показаха като ковид-позитивни и те бяха прибрани от полицията… с танкове. Оспорването на очевидната злоупотреба нито им върна парите от банката, нито свободата.

Какво бъдеще ни чака?

Ние вече имаме опит как да се борим с централизирана власт, която следи всяко наше действие. Близките години срещу нас ще се изправи машина, която ще има все по-интелигентен изкуствен интелект, неподкупен, неспящ, неуморим, брутално интелигентен, който не може да бъде омилостивен, подкупен или заплашен.

Чудесният чиновник, който да следи за прегрешения на пролетариата.

Дали отговорът на тази децентрализирана антиутопия е гражданите да се въоръжат със сходни високотехнологични оръжия, започвайки да използват какви ли не препятствие пред следенето?

Или пък просто да се оттеглят, като амишите, към по-ниско технологично ниво на уредите си?

Допускам, че през близките няколко години това ще бъде голямата политическа битка, която ще се води с всички средства.