За изненаданите “десни” и псевдоекспертите

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.51″][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.0.51″][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

В разрез с всички общоприети журналистически и публицистични норми, тази статия ще започне със самохвалба. На последните предсрочни парламентарни избори нейният автор съумя да спечели наглед твърде лесни, но въпреки това радушно приети облози, че нито една от политическите формации, претендиращи за вниманието на десния избирател, няма да успее да достигне четирипроцентовата изборна бариера и да попадне в парламента. Тук следва да отбележим, че експертизата на отсрещната страна в тези облози е далеч от политологията или социологията, тъй че написаното по-долу не се отнася за нея.

Въпреки, че подобен развой на събитията бе приет очевидно спокойно от мнозинството български избиратели, то той бе трудно, да не кажем невъзможно прогнозируем за анализатори и политолози, посветили академичния си и медиен живот в прогнозиране именно на подобен тип събития. Което ясно показва, тяхната невъзможност да анализират и прогнозират политическите процеси в страната. Те са експертите, но могат ли да се похвалят с експертност?

За да си обясним този феномен можем да се опрем на изследванията на канадско-американския психолог Филип Тетлок. В продължение на близо 20 години той наблюдава прогнозите на 284 експерти в областта на прогнозирането на политическите и икономически тенденции.

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid” saved_tabs=”all”]

Резултатите от изследването му са потресаващи – при заявяване на 80% убеденост за определени прогнози, успеваемостта на същите тези експерти е едва около 45%. Като цяло успеваемостта на техните (спокойно можем да ги наречем) отгатвания гравитира малко над 50%. Оказва се, че ако хвърлят монета за ези или тура, ще имат приблизително същия успех. На прима виста българските експерти не могат да се похвалят и с подобен резултат, но тъй като нямаме емпирични данни за подобно твърдение следва да се доверим на психолога.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

За да разширим спектъра на наблюдение, нека се дистанцираме от конкретния парламентарен вот, най-малкото заради “пищова”, който получават експертите политолози от колегите си социолози. Нека отправим поглед към други техни пророкувания, засягащи важни политически процеси в страната.

Безбройни са прогнозите за политическия крах на трикратно заемалия премиерския пост в страната Бойко Борисов. За близо 13 години активна политическа кариера обаче той така и не се осъществява, а оправданията за провалените прогнози стават все по-трудни, макар защитавани със същия плам, както през 2005 г. Горенаписаното далеч не изразява подкрепа към самия Борисов. Многобройните му политически грешки за този период водят до константно намаляване на политическото му влияние, но в нито един момент не можем да окачествим този процес като политически провал или крах.

Не по-малко на брой са пророкуванията за възхода на национализма в България. Въпросният възход се изчислява на спад от близо 80 000 гласа между пиковия период на партия Атака през 2009 г. и настоящия резултат на същата формация, този път в обединение с още две парламентарно представени политически сили. Във времена, когато европейските националисти мерят сили като равни с традиционните десни и леви партии, то българските им колеги губят гласове, макар и попаднали в управлението.

Друг момент на изненада в претендиращите за десни политически експерти бе подкрепата, която успя да генерира телевизионният водещ Слави Трифонов за неговия референдум за изборното законодателство. Без да коментираме самото допитване и резултатите от него, изборната активност в референдума се оказа шокираща за мнозинството от анализаторите, които едва след приключването му сметнаха за необходимо да дадат пространни коментари за отделните въпроси, народопсихологията на българина и възможните последици от тяхното практическо прилагане в законодателството.

Подобни примери могат да бъдат давани дълго време, но не това е целта на статията. Тук стигаме и до момента с “изненаданите” десни. Липсата на експертност в експертите, били те независими анализатори или действащи активисти в дадена формация, се оказва катастрофална за самите политически сили и очакванията на техните избиратели. Дотолкова, че те проявяват изненадваща приемственост към защитните тези на своите пътеводители-политолози и остават неподатливи към безпристрастен анализ на случилото се. Стига се дотам, че несъответствието между прогнози/очаквания и реалност водят до спонтанно отричане на демократическите процеси и дори обявяване на резултатите от вота за нелегитимни.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid” saved_tabs=”all”]

Изненаданите “десни” всъщност не са десни. Те са изненадани, тъй като не са успели да видят, че яростно подкрепяната от тях политическа формация, независимо коя е тя, се е отделила от дясната идеология, с което от своя страна е отблъснала неизненаданите избиратели.

На политическите експерти липсва експертиза. В противен случай те биха признали неспособността си да прогнозират непрогнозируеми процеси като възхода или падението на определени политически идеи. В този смисъл следва да им се напомни, че те са анализатори, а не прогностици, съответно би трябвало да анализират случващото се, а не да гадаят какво ще се случи.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

В заключение можем да се върнем към началото на статията и спечелените облози. Прогнозата в тях, макар и печеливша, далеч не може да бъде определена като експертна. По-скоро е лаишка и хазартна. Но както и самият Тетлок доказва, в областта на политическото прогнозиране лаиците и експертите имат еднаква тежест.

.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Михаил Кръстев
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев е икономист, публицист и анализатор. С дългогодишен опит и в журналистиката. Член на Съвета по икономически и публични политики към УНСС.