Изневерите на Юнкер

Време за четене: под 5 мин.

В своята четвърта и последна реч за състоянието на Европейския съюз, преди да отстъпи поста на председател на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер заяви отново, че Европа е любовта на живота му.

И цитира Жан-Пол Сартр, чиято любов на живота е била Симон дьо Бовоар.

Само че ако човек обича нещо, не му изневерява. А в рамките на мандата си като ръководител на Еврокомисията, Юнкер има достатъчно поводи да бъде гузен спрямо Европейския съюз. Да си го кажем направо: Юнкер не бе на нивото на европейския проект. Европа заслужаваше нещо по-добро.

В съвременния свят политическите процеси се движат от лидери. Важни са физиономиите. Физиономиите в политиката са като банкоматите за хората, пред които те се лепят. Добри или лоши, САЩ, Русия и Китай си имат своите политически физиономии в лицето на Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин.

На този фон, ЕС стоеше като тяло без физиономия или като физиономия без черти. Европейците сме като разбягали се портфейли от аварирал банкомат. Европа бе безлика и се превърна в арена на чужди битки. Липсата на каквито и да е визионерски или лидерски качества у председателя на Еврокомисията бяха просто симптом на този процес на изтъняваща Европа.

Изтъняващата Европа е формула на китайските стоки, американското шоу и руските номера. Всички те вкупом превръщат Стария континент в по-малко Европа, минусова Европа, Европа на опаки. Тотална де-европеизация.

Нещата за ЕС станаха още по-срамежливи, когато дефицитът на присъствие и физиономия бе съчетана с липсата на идейност. Пред погледа на Жан-Клод Юнкер ЕС не спря да се търкаля след обстоятелствата, вместо да се опита да ги формира.

Какво направи ЕС например, за да реши протяжните във времето проблеми, свързани с миграцията и бежанските потоци? Едва преди няколко месеца, години след като проблемът бе избуял, Европейският съвет излезе с някои компромисни решения (засилване на контрола на външните граници и доброволното създаване на центрове за бежанци).

Но това бяха половинчати и със сигурност закъснели мерки. Ефектът от тях е като този на калпавата качулка след обилния дъжд.

А ако има нещо, което ще надживее мигрантския поток, то това е разговорът за необходимата реформа в Дъблинското споразумение, който разговор се превърна в една от най-масажираните със зъби дъвки.

Единственото смислено изключение на политика на ЕС спрямо мигрантския поток бе сключеното с Република Турция споразумение за бежанците.

Същото буксуване на ЕС се видя и спрямо руската агресия срещу Украйна. Когато тя се случи, дуото Ангела Меркел – Франсоа Оланд намекна на САЩ, че това е европейски проблем и като такъв той ще бъде решен от Европа. Затова може би и до днес Минските споразумения не се нищо повече от салфетка, която и Украйна, и Русия използват според нуждите си, докато Крим продължава да бъде окупиран заедно с част от Източна Украйна.

Но казусът с Украйна просто изобличи недъгавата политиката на ЕС спрямо Русия. От една страна, Брюксел наложи санкции на Москва. От друга, Берлин строи „Северен поток 2“. Това е все едно да биеш някого през деня, а през нощта да му причиняваш потна любов. Резултатът от подобно отношение не може да бъде друг, освен половинчат и амбивалентен.

По отношение на тези две основни европейски кризи от близките години – мигрантската и украинската – ЕС изглеждаше като скован от ишиас.

Толкова голяма вина за бездействието и неадекватността на ЕС не може да се побере само от един човек. Затова тук Жан-Клод Юнкер, без да изчерпва адресатите на критичност, е припознат само като един от многото.

А при положение, че Европа бе кръстосвана от нелегална миграция и атакувана от новичока на руската пропаганда, чиновническата олигархия на ЕС избра да намери врага там, където той не е: във Вишеградската четворка и в европейския национализъм.

Но европейският национализъм може да бъде пригоден. Един път, като полезната бактерия, която трябва да се приема, за да се възстанови балансът на организма. В случая на Европа, националистическите бактерии са необходими, за да се пребори либералната инфекция. Втори път, национализмът може да е полезен като презервативите – при определени обстоятелства се прибягва до предпазната гума, за да се намали щетата. В случая на Европа щетите са интернационалният сексуален пролетариат и експанзията на политическия ислям.

Това че Курц, Качински и Орбан не се побират в либералния калъп на чиновническата върхушка на ЕС, не означава, че тези лидери са по-малко европейци. Евентуалното стартиране на наказателна процедура срещу Унгария в рамките на ЕС няма по никакъв начин да санкционира и преустанови легитимните настроения, които са характерни не само за унгарците, но и за редица народи в Европа.

А да сложиш знак на равенство между Полша, Унгария и Австрия, от една страна, и Русия, от друга, би било проява не просто на политическа злоупотреба, но и на откровено невежество. Ако на Владимир Путин му пукаше за Европа, то той нямаше да подклажда мигрантските потоци с безразборните си бомбардировки над Сирия.

Но през последните над четири години, когато ЕС имаше нужда от него, Жан-Клод Юнкер не си беше вкъщи.

И каквито и да е цитати от онзи френски похотливец, Жан-Пол Сартр, няма да компенсират изневерите, които председателят на Еврокомисията причини на Европа, любовта на живота му.

За разлика от Симон дьо Бовоар, Европа няма да си затваря очите.

Оригинална публикация

Мартин Табаков е председател на Института за дясна политика. Бивш съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи Даниел Митов.

Share This