fbpx

Жертвите на пътя и съдебната реформа

Пред нас като общество, и то от много години, стои един наистина болезнен проблем – войната по пътищата. 

В последните две седмици вниманието ни е приковано към войната в Украйна, което е напълно обяснимо. Необяснимо е обаче, че почти проспахме решението на Софийски градски съд, който осъди само на 9 години убиеца на Милен Цветков – Кристиан Николов, при поискани 15 от прокуратурата. Случайно или не, именно в разгара на случващото се в Украйна, СГС излезе с решение. Ще бъде приспаднато и времето, което Николов беше в ареста.

Това означава, че (евентуално) ще лежи по-малко от 8 г. Присъдата на първата инстанция може да бъде обжалвана пред Софийския апелативен съд, като се очаква това да направят и прокуратурата, и защитниците на обвиняемия.

След като чу присъдата, Кристиан Николов си тръгна от съдебната зала, придружаван от майка си и отказа какъвто и да е коментар. Снимка: Пламен Стоименов, ТРУД

Петчленният състав на Софийския градски съд не прие обвинителната теза, че дрогираният с 3 вида наркотици шофьор е действал при евентуален умисъл, като е съзнавал, че сяда зад волана в състояние, с което може да предизвика смъртта на други участници в пътното движение. При заключителните пледоарии основният въпрос по делото бе дали смъртта на журналиста е причинена умишлено или по непредпазливост, както се квалифицират почти 100% от пътно-транспортните произшествия у нас.

Войната по пътищата

Неизброими са ежедневните катастрофи, при които загиналите и тежко пострадалите са просто част от статистиката. За сгазените на пешеходни пътеки, като често това са деца, всеки предпочита да мълчи.

Фрапантните случаи, при които причинителят се измъква, и то след дълги мъки и ходене по съдилищата, което допълнително разбива и без това почернените близки на жертвите, са неизброими. Резултатът обикновено, всъщност ВИНАГИ е един и същ – нелепо леко наказание, временно отнемане на книжката на извършителя, понякога и условна присъда. Но дори и ефективна, след някоя и друга година, когато случаят бива тотално забравен, присъдата бива намалена поради добро поведение. Всяко чудо за три дни…

Някои от най-шокиращите случаи получиха по-голямо медийно отразяване, но това не промени съществено нищо. 12-годишната Валя (14 месеца присъда за убийцата, и то в затворническо общежитие), която бе блъсната на пешеходна пътека през 2011 г., след което почина, 4 годишният Паоло (убиецът беше осъден на 6 години, от които година си беше вкъщи, заради влошено здравословно състояние, а накрая беше предсрочно освободен след 4 години), пометен на пешеходна пътека през 2014, убитата на пешеходна пътека Ани на 18 години (3 години за убиеца, който избяга в чужбина, по-късно беше върнат, но се озова също в затворническо общежитие), 11 месечната Красимира (7 години за убиеца, като между другото това се счита за рекордна присъда, представете си; но не се съмнявайте, че и той ще бъде предсрочно освободен), 25 годишната Съни и 6 годишната Елена, пометени на спирка от пиян шофьор, ранил още 10 при инцидента (9 г. присъда в общежитие от открит тип, а при едно от излизанията си, отново е хванат пиян), 20 годишната Лора, пометена също на пешеходна пътека (убиецът получи 2 години), Дафина, Десислав, Мария, Петя… И още, и още, и още безброй прекършени в началото на живота си деца и млади хора. Често погребани в затворени ковчези, защото от невинните им усмивки е останал само споменът…

Срещу техните убийци, както и срещу себеподобните им на пътя, постановленията и актовете са буквално хиляди. На един понякога се падат по 5, 10, 50 акта. Буквално! И нищо, нищо… Просто ненужни хартии, трупащи се в някой архив, които не вълнуват никой. Дори и след като въпросните убият някой или няколко невинни на пътя.

Защо присъдите са ниски, често и условни?

От десетилетия статистиката ни отрежда първо място в Европа по брой загинали по пътищата, поради което е абсолютно необяснимо, че в съдебната ни практика се е бетонирало убеждението, че щом като последиците са настъпили като резултат от нарушаване правилата за движение при управление на МПС, то формата на вината непременно е непредпазливост. Истината е, че няма как шофьори, които сядат зад волана пияни или дрогирани, да не осъзнават обществено опасните последици, освен ако не са слабоумни. Както и такива, превръщащи пътя в състезателна писта.

Съдебните дела са безумно дълги, наказанията са символични, а шофьорите знаят, че дори буквално да убият 5 човека при ПТП, порочната практика е на тяхна страна. Някой ще каже – никакви присъди няма да спрат тези шофьори. Но няма да е прав, защото именно строгостта на закона е това, което може да спре някой, ако морал няма. Да не говорим, че за българина една от най-тежките санкции би била отнемане на автомобила му – но не за някакъв смешен срок след присъдата, а веднага след по-тежко нарушение.

Още през май 2020 г., предвид тревожния ръст на пътно – транспортните произшествия след употреба на алкохол и наркотици, главният прокурор сезира представителите на изпълнителната и законодателната власт с експертно предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в частта му за престъпленията по транспорта. 15 до 20 години затвор или доживотен затвор за причиняване умишлено на смърт на едно или повече лица, извършена по време на управление на автомобил от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 2 на 1000, както и при употреба на наркотици, при липса на съответна правоспособност и превишаване на скоростта на движение с над 50 км/час. Иван Гешев настоя в тези случаи, да се отнема и управляваното превозно средство в полза на държавата, независимо от собствеността му.

Какво обаче последва? Нищо… Същата година (2020), когато ГЕРБ и ВМРО (които предложиха шофьорите, употребили наркотични вещества, да работят в моргите, реанимациите и травматологиите, за да видят какво са причинили на жертвите си) също поискаха по-строги наказания за шофьори, употребили наркотици, Висшият адвокатски съвет (ВАдС) даже излезе със становище, в което с две думи се казваше, че ако наказанията за престъпленията на пътя бъдат завишени, съдилищата ще бъдат принудени да постановяват само ефективни присъди. Важното е, че има кой да брани правата на убийците на пътя.

Съдебната реформа

През последните години зад безсмисленото словосъчетание „съдебна реформа“ прозира едно единствено нещо – смяна на главния прокурор. А акцентът трябва да е върху тежкото и бавно правосъдие у нас. Непрекъснато, натрапчиво, ежеминутно се говори само за прокуратурата, никой не коментира, че съдът много по-спешно трябва да се реформира. Наказателният кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс също са безбожно остарели, съдебната система е тромава, липсва политическа воля да бъдат приложени (не измислени – никой не очаква да откриваме топлата вода) добри практики за оптимизиране на наказателния процес в България.

Адвокатите скачат като ужилени, че подобни промени биха ограничили правата на… обвиняемите. Жертвите кучета ги яли! Те са просто статистика…

Кога, а дали въобще някога ще имаме, ако не сурови, адекватни наказания за убийците по пътя? Кога ще има реална реформа, засягаща наистина болезнен и първостепенен по важност въпрос, а не просто повтаряне до безкрайност на мантри, които затвърждават безумието.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Виктория Георгиева
Виктория Георгиева е изучавала телевизионна журналистика, а в момента i "Религията в Европа" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Стажувала е в спортната редакция на БНТ и е писала за печатни медии. Две години е била член на Студентския съвет към СУ. В момента работи като специалист маркетинг и реклама във водеща българска компания. Интересува се от политика и история.