НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Кабинетните кърджалии ни пазят от конкуренция

Време за четене: 5 мин.

Поредното вредно решение на Комисията за защита на конкуренцията обогатява републиканския бюджет с 15 милиона лева, ограничава правата на потребителите и прави всичко друго, освен да защитава конкуренцията.

Спорът се върти около рекламна кампания на Метро, съдържаща послания като „Не сменяй вкуса, смени магазина. При нас италианската седмица е през цялата година. Метро. Имаме го.“ Заигравката с “тематичните седмици”, практикувани от различни вериги супермаркети, не се е харесала на Лидл и дружеството се е обърнало към КЗК с искане да се накаже Метро за “нелоялно предимство”.

Отвъд стандартното извъртане на фактите в становищата на Лидл и Метро, което е очаквано и разбираемо, решението на самата комисия страда от сериозни аргументационни недомислици и логически грешки. Ако прочетете всички 71 страници на решението, ще забележите, че никъде не е отречена верността на рекламата на Метро. Не е доказано по какъвто и да е адекватен начин, че Метро мами, заблуждава или манипулира потребителите. Според решението Метро дискредитира Лидл, като в рекламата посочва един факт – че целогодишно предлага група продукти, които при неконкретизирани конкуренти, се предлагат само в ограничен кратък срок от време. Опитвайки се да привлече потребители с тази иначе вярна информация, Метро някак успява недобросъвестно да създаде възможност за пренасочване на потребителите, както и да извлича нелоялно конкурентно предимство.

Можем да обобщим по следния начин бюрократичната логика – “Няма значение колко вярна е твоята реклама. Ако комисията-майка реши, че нещо е нелоялно, ще платиш скъпо”.

Живеем в тъжна действителност, където правото вече не е пътеводител за доброто и справедливото, а основание за безнаказано бюрократично разбойничество. Истината не е водеща за определянето на доброто и справедливото, поне не в умовете на кабинетните кърджалии. Нещо повече, в решението се говори за “внушения”към потребителите и се ползва реторика, третираща потребителя като малоумно едноклетъчно, което комисията-майка трябва да предпази от лоши реклами.

В рекламата по принцип няма нищо лошо – това е начин потребителите да бъдат информирани за съществуването на определен продукт или за промени в неговото предлагане. Няма логична причина да се ограничава реклама, която казва “Петър продава молив за 1 лв. При мен, Иван, можете да си купите същия молив за 80 ст.”. Няма нищо лошо и в това да се каже “Някои наши конкуренти продават италиански продукти в определена седмица. Ние предлагаме италиански продукти целогодишно”. Има ли лъжа или манипулация в тези твърдения? Вредят ли на някого, освен на самовлюбеното его на търговеца, предлагащ продуктите при по-лоши условия? Нима някой без сериозни мисловни отклонения може да твърди, че това е недобросъвестно, подвеждащо или нелоялно? Как точно да информираш потребителите за по-изгодни условия на пазаруване вреди на конкуренцията, било то и като косвено се идентифицира предлагащият по-лоши условия конкурент?

Не конкуренцията, а свободният избор на потребителите е най-важната характеристика на пазарното стопанство. В пазарното стопанство потребителят е цар. Той гласува с “да” или “не” за хиляди стоки и услуги всеки ден. Справедливо е да се наказват заблуждаващите и лъжливи реклами или практики, като например фалшивото надуване на цени преди пускане на “промоция”.


Случаят “Лидл срещу Метро” обаче не е такъв. КЗК пряко ограничава правото на потребителите лесно да бъдат информирани за наличието на определен тип стоки при един търговец, за сметка на друг. На практика комисията дава монопол на Лидл върху рекламирането с фокус върху “тематични срокове”. Такова решение е не само логическо безумие, но и няма никакво правно основание.

Подобни решения имат много по-сериозни невидими последствия, отколкото е глобата от 15 млн. лева. След едно такова решение вече много рекламодатели ще се въздържат от подобни и дори от по-консервативни рекламни кампании. Така работи доминото на бюрократичния диктат. В бъдеще потребителите ще могат да разчитат все по-малко и по-малко на рекламите като възможност за вземане на информирани решения. Рекламите все повече ще приличат на списъци с цени. Но подобни реклами имат изключително ограничена полезност. Далеч по-полезна е сравнителната реклама, която посочва предимствата на определен продукт или търговец, спрямо друг, стига това да отговаря на истината.

Цялата истерия покрай нелоялните търговски практики и защитата на конкуренцията се свежда до мокрите сънища на социалисти и бюрократи да контролират всяко действие на бизнеса. Бюрократите искат да решават вместо потребителите колко е конкурентен даден търговец. Резултатът е бюрократичен миш-маш, в който всички губят. Ако продавате по-евтино от конкурентите, могат да ви глобят за подбиване на цените. Ако продавате по-скъпо от конкурентите, могат да ви глобят за спекулация. Ако продавате на същата цена като конкурентите, могат да ви глобят вкупом за “картел”. Ако сте толкова добри, че нямате конкуренция, ще ви разделят бизнеса, защото е монопол. Самите закони са написани умишлено неясно и понятия като “нелоялна конкуренция” зависят повече от личното мнение на членовете на комисиите, отколкото от ясни и недвусмислени законови текстове.

Вредата от съществуването на подобни комисии се състои в непрестанното им усилие оправдаят собственото си безсмислено съществуване. Всяка организация се стреми да се развива и да се утвърждава като играч в системата. При държавните институции начинът да се развиват е един – като си издействат по-голям бюджет. Те оправдават този повишен бюджет като си измислят нови и нови нерешени “проблеми”. Съществуването на подобни недоносени институции е истинският проблем и той само ще се задълбочава.

Решението на КЗК е само симптом на рака, разяждащ Европейския съюз – пълзящ бюрократичен социализъм под прикритието на всякакви агенции, борещи се с въображаеми проблеми. Почти цялото наше законодателство в области като защитата на конкуренцията е преписано от европейски директиви и регламенти. КЗК плаче да бъде закрита, но не може. Не може, защото кабинетните кърджалии в Брюксел са решили да строят ЕСССР, като ограбват потребителите от свободата да избират и бизнеса от свободата да създава и да се конкурира.

Няма пречка малкото смислени спорове, които подобни комисии решават, да се върнат на съдилищата. Там са били и преди появата на бюрократичните тумори. Но да оставим комисия да решава кой как ще се конкурира е като да оставим съдията на мача да казва кой колко пъти ще ритне топката.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!