НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Кабинетните кърджалии ни пазят от конкуренция

Време за четене: 5 мин.

Поредното вредно решение на Комисията за защита на конкуренцията обогатява републиканския бюджет с 15 милиона лева, ограничава правата на потребителите и прави всичко друго, освен да защитава конкуренцията.

Спорът се върти около рекламна кампания на Метро, съдържаща послания като „Не сменяй вкуса, смени магазина. При нас италианската седмица е през цялата година. Метро. Имаме го.“ Заигравката с “тематичните седмици”, практикувани от различни вериги супермаркети, не се е харесала на Лидл и дружеството се е обърнало към КЗК с искане да се накаже Метро за “нелоялно предимство”.

Отвъд стандартното извъртане на фактите в становищата на Лидл и Метро, което е очаквано и разбираемо, решението на самата комисия страда от сериозни аргументационни недомислици и логически грешки. Ако прочетете всички 71 страници на решението, ще забележите, че никъде не е отречена верността на рекламата на Метро. Не е доказано по какъвто и да е адекватен начин, че Метро мами, заблуждава или манипулира потребителите. Според решението Метро дискредитира Лидл, като в рекламата посочва един факт – че целогодишно предлага група продукти, които при неконкретизирани конкуренти, се предлагат само в ограничен кратък срок от време. Опитвайки се да привлече потребители с тази иначе вярна информация, Метро някак успява недобросъвестно да създаде възможност за пренасочване на потребителите, както и да извлича нелоялно конкурентно предимство.

Можем да обобщим по следния начин бюрократичната логика – “Няма значение колко вярна е твоята реклама. Ако комисията-майка реши, че нещо е нелоялно, ще платиш скъпо”.

Живеем в тъжна действителност, където правото вече не е пътеводител за доброто и справедливото, а основание за безнаказано бюрократично разбойничество. Истината не е водеща за определянето на доброто и справедливото, поне не в умовете на кабинетните кърджалии. Нещо повече, в решението се говори за “внушения”към потребителите и се ползва реторика, третираща потребителя като малоумно едноклетъчно, което комисията-майка трябва да предпази от лоши реклами.

В рекламата по принцип няма нищо лошо – това е начин потребителите да бъдат информирани за съществуването на определен продукт или за промени в неговото предлагане. Няма логична причина да се ограничава реклама, която казва “Петър продава молив за 1 лв. При мен, Иван, можете да си купите същия молив за 80 ст.”. Няма нищо лошо и в това да се каже “Някои наши конкуренти продават италиански продукти в определена седмица. Ние предлагаме италиански продукти целогодишно”. Има ли лъжа или манипулация в тези твърдения? Вредят ли на някого, освен на самовлюбеното его на търговеца, предлагащ продуктите при по-лоши условия? Нима някой без сериозни мисловни отклонения може да твърди, че това е недобросъвестно, подвеждащо или нелоялно? Как точно да информираш потребителите за по-изгодни условия на пазаруване вреди на конкуренцията, било то и като косвено се идентифицира предлагащият по-лоши условия конкурент?

Не конкуренцията, а свободният избор на потребителите е най-важната характеристика на пазарното стопанство. В пазарното стопанство потребителят е цар. Той гласува с “да” или “не” за хиляди стоки и услуги всеки ден. Справедливо е да се наказват заблуждаващите и лъжливи реклами или практики, като например фалшивото надуване на цени преди пускане на “промоция”.


Случаят “Лидл срещу Метро” обаче не е такъв. КЗК пряко ограничава правото на потребителите лесно да бъдат информирани за наличието на определен тип стоки при един търговец, за сметка на друг. На практика комисията дава монопол на Лидл върху рекламирането с фокус върху “тематични срокове”. Такова решение е не само логическо безумие, но и няма никакво правно основание.

Подобни решения имат много по-сериозни невидими последствия, отколкото е глобата от 15 млн. лева. След едно такова решение вече много рекламодатели ще се въздържат от подобни и дори от по-консервативни рекламни кампании. Така работи доминото на бюрократичния диктат. В бъдеще потребителите ще могат да разчитат все по-малко и по-малко на рекламите като възможност за вземане на информирани решения. Рекламите все повече ще приличат на списъци с цени. Но подобни реклами имат изключително ограничена полезност. Далеч по-полезна е сравнителната реклама, която посочва предимствата на определен продукт или търговец, спрямо друг, стига това да отговаря на истината.

Цялата истерия покрай нелоялните търговски практики и защитата на конкуренцията се свежда до мокрите сънища на социалисти и бюрократи да контролират всяко действие на бизнеса. Бюрократите искат да решават вместо потребителите колко е конкурентен даден търговец. Резултатът е бюрократичен миш-маш, в който всички губят. Ако продавате по-евтино от конкурентите, могат да ви глобят за подбиване на цените. Ако продавате по-скъпо от конкурентите, могат да ви глобят за спекулация. Ако продавате на същата цена като конкурентите, могат да ви глобят вкупом за “картел”. Ако сте толкова добри, че нямате конкуренция, ще ви разделят бизнеса, защото е монопол. Самите закони са написани умишлено неясно и понятия като “нелоялна конкуренция” зависят повече от личното мнение на членовете на комисиите, отколкото от ясни и недвусмислени законови текстове.

Вредата от съществуването на подобни комисии се състои в непрестанното им усилие оправдаят собственото си безсмислено съществуване. Всяка организация се стреми да се развива и да се утвърждава като играч в системата. При държавните институции начинът да се развиват е един – като си издействат по-голям бюджет. Те оправдават този повишен бюджет като си измислят нови и нови нерешени “проблеми”. Съществуването на подобни недоносени институции е истинският проблем и той само ще се задълбочава.

Решението на КЗК е само симптом на рака, разяждащ Европейския съюз – пълзящ бюрократичен социализъм под прикритието на всякакви агенции, борещи се с въображаеми проблеми. Почти цялото наше законодателство в области като защитата на конкуренцията е преписано от европейски директиви и регламенти. КЗК плаче да бъде закрита, но не може. Не може, защото кабинетните кърджалии в Брюксел са решили да строят ЕСССР, като ограбват потребителите от свободата да избират и бизнеса от свободата да създава и да се конкурира.

Няма пречка малкото смислени спорове, които подобни комисии решават, да се върнат на съдилищата. Там са били и преди появата на бюрократичните тумори. Но да оставим комисия да решава кой как ще се конкурира е като да оставим съдията на мача да казва кой колко пъти ще ритне топката.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!