fbpx

НОВО

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Кабинетните кърджалии ни пазят от конкуренция

Време за четене: 5 мин.

Поредното вредно решение на Комисията за защита на конкуренцията обогатява републиканския бюджет с 15 милиона лева, ограничава правата на потребителите и прави всичко друго, освен да защитава конкуренцията.

Спорът се върти около рекламна кампания на Метро, съдържаща послания като „Не сменяй вкуса, смени магазина. При нас италианската седмица е през цялата година. Метро. Имаме го.“ Заигравката с “тематичните седмици”, практикувани от различни вериги супермаркети, не се е харесала на Лидл и дружеството се е обърнало към КЗК с искане да се накаже Метро за “нелоялно предимство”.

Отвъд стандартното извъртане на фактите в становищата на Лидл и Метро, което е очаквано и разбираемо, решението на самата комисия страда от сериозни аргументационни недомислици и логически грешки. Ако прочетете всички 71 страници на решението, ще забележите, че никъде не е отречена верността на рекламата на Метро. Не е доказано по какъвто и да е адекватен начин, че Метро мами, заблуждава или манипулира потребителите. Според решението Метро дискредитира Лидл, като в рекламата посочва един факт – че целогодишно предлага група продукти, които при неконкретизирани конкуренти, се предлагат само в ограничен кратък срок от време. Опитвайки се да привлече потребители с тази иначе вярна информация, Метро някак успява недобросъвестно да създаде възможност за пренасочване на потребителите, както и да извлича нелоялно конкурентно предимство.

Можем да обобщим по следния начин бюрократичната логика – “Няма значение колко вярна е твоята реклама. Ако комисията-майка реши, че нещо е нелоялно, ще платиш скъпо”.

Живеем в тъжна действителност, където правото вече не е пътеводител за доброто и справедливото, а основание за безнаказано бюрократично разбойничество. Истината не е водеща за определянето на доброто и справедливото, поне не в умовете на кабинетните кърджалии. Нещо повече, в решението се говори за “внушения”към потребителите и се ползва реторика, третираща потребителя като малоумно едноклетъчно, което комисията-майка трябва да предпази от лоши реклами.

В рекламата по принцип няма нищо лошо – това е начин потребителите да бъдат информирани за съществуването на определен продукт или за промени в неговото предлагане. Няма логична причина да се ограничава реклама, която казва “Петър продава молив за 1 лв. При мен, Иван, можете да си купите същия молив за 80 ст.”. Няма нищо лошо и в това да се каже “Някои наши конкуренти продават италиански продукти в определена седмица. Ние предлагаме италиански продукти целогодишно”. Има ли лъжа или манипулация в тези твърдения? Вредят ли на някого, освен на самовлюбеното его на търговеца, предлагащ продуктите при по-лоши условия? Нима някой без сериозни мисловни отклонения може да твърди, че това е недобросъвестно, подвеждащо или нелоялно? Как точно да информираш потребителите за по-изгодни условия на пазаруване вреди на конкуренцията, било то и като косвено се идентифицира предлагащият по-лоши условия конкурент?

Не конкуренцията, а свободният избор на потребителите е най-важната характеристика на пазарното стопанство. В пазарното стопанство потребителят е цар. Той гласува с “да” или “не” за хиляди стоки и услуги всеки ден. Справедливо е да се наказват заблуждаващите и лъжливи реклами или практики, като например фалшивото надуване на цени преди пускане на “промоция”.


Случаят “Лидл срещу Метро” обаче не е такъв. КЗК пряко ограничава правото на потребителите лесно да бъдат информирани за наличието на определен тип стоки при един търговец, за сметка на друг. На практика комисията дава монопол на Лидл върху рекламирането с фокус върху “тематични срокове”. Такова решение е не само логическо безумие, но и няма никакво правно основание.

Подобни решения имат много по-сериозни невидими последствия, отколкото е глобата от 15 млн. лева. След едно такова решение вече много рекламодатели ще се въздържат от подобни и дори от по-консервативни рекламни кампании. Така работи доминото на бюрократичния диктат. В бъдеще потребителите ще могат да разчитат все по-малко и по-малко на рекламите като възможност за вземане на информирани решения. Рекламите все повече ще приличат на списъци с цени. Но подобни реклами имат изключително ограничена полезност. Далеч по-полезна е сравнителната реклама, която посочва предимствата на определен продукт или търговец, спрямо друг, стига това да отговаря на истината.

Цялата истерия покрай нелоялните търговски практики и защитата на конкуренцията се свежда до мокрите сънища на социалисти и бюрократи да контролират всяко действие на бизнеса. Бюрократите искат да решават вместо потребителите колко е конкурентен даден търговец. Резултатът е бюрократичен миш-маш, в който всички губят. Ако продавате по-евтино от конкурентите, могат да ви глобят за подбиване на цените. Ако продавате по-скъпо от конкурентите, могат да ви глобят за спекулация. Ако продавате на същата цена като конкурентите, могат да ви глобят вкупом за “картел”. Ако сте толкова добри, че нямате конкуренция, ще ви разделят бизнеса, защото е монопол. Самите закони са написани умишлено неясно и понятия като “нелоялна конкуренция” зависят повече от личното мнение на членовете на комисиите, отколкото от ясни и недвусмислени законови текстове.

Вредата от съществуването на подобни комисии се състои в непрестанното им усилие оправдаят собственото си безсмислено съществуване. Всяка организация се стреми да се развива и да се утвърждава като играч в системата. При държавните институции начинът да се развиват е един – като си издействат по-голям бюджет. Те оправдават този повишен бюджет като си измислят нови и нови нерешени “проблеми”. Съществуването на подобни недоносени институции е истинският проблем и той само ще се задълбочава.

Решението на КЗК е само симптом на рака, разяждащ Европейския съюз – пълзящ бюрократичен социализъм под прикритието на всякакви агенции, борещи се с въображаеми проблеми. Почти цялото наше законодателство в области като защитата на конкуренцията е преписано от европейски директиви и регламенти. КЗК плаче да бъде закрита, но не може. Не може, защото кабинетните кърджалии в Брюксел са решили да строят ЕСССР, като ограбват потребителите от свободата да избират и бизнеса от свободата да създава и да се конкурира.

Няма пречка малкото смислени спорове, които подобни комисии решават, да се върнат на съдилищата. Там са били и преди появата на бюрократичните тумори. Но да оставим комисия да решава кой как ще се конкурира е като да оставим съдията на мача да казва кой колко пъти ще ритне топката.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ