НОВО

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Време за четене: 3 мин.

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук.

Анкетата е проведена изцяло онлайн пред аудиторията на „Консерваторъ“.

Въпросът Как трябва да се определя финансирането на Българската национална телевизия? разделя нагласите почти по равно. Все пак мнението, че бюджета трябва да е фиксирана процентна ставка от държавния бюджет, а не да се гласува ежегодно или да се таксуват директно абонатите надделява с 39,22%.

Това би позволило обществената телевизия да е по-малко зависима от политическата конюнктура, тъй като при следващо гласуване не би било възможно да се „орежат“ парите, които се разпределят към БНТ и същевременно не би натоварило гражданите с нови данъци и такси.

Същевременно повечето граждани смятат, че обществената телевизия трябва да продължи да закупува  скъпоструващи събития като Световните първенства по футбол, дори това да е огромно перо в бюджета ѝ (63,28%). За филми и сериали собствена продукция на БНТ, анкетираните предпочитат да се учреди специален, допълнителен фонд извън обичайния бюджет (52,34%) и са на твърдо мнение, че такива продукции трябва да има.

Според попълните анкетата, мандатът на директора на БНТ трябва да остане четири години (с 67,45%) а не да се увеличи на 5 или 6 години.

От една страна това може да се приеме като безопасен избор, тъй като несправящ се със задълженията си директор не може да остане твърде дълго на поста си. От друга – БНТ е мастодонт и запознаването с него и административните тънкости при управлението му, често изисква поне година, за да се върши ефективна работа.

Няма и консенсусен отговор на въпроса как трябва да се избира самият ръководител на БНТ, като най-големи проценти отговарят – От работещите в БНТ 33,72%, От Парламента 27,91% и От СЕМ 24,42%.

Първият отговор е интересен, тъй като на въпроса Необходимо ли е намаление на персонала на БНТ? Се получава отговор, който влиза в конфликт – 62,26% са на мнение, че персоналът в БНТ трябва да бъде намален. Обществена тайна е, че кадровата политика на обществената телевизия е плачевна и че частните телевизии постигат далеч по-висока ефективност с по-малък персонал.

Конфликтът е породен от това, че който и да е генерален директор на БНТ, който прояви смелост да извърши необходимата реформа, ще бъде стигматизиран за огромен период от време и ще се сблъска с най-различен натиск от протести, медийна кампания и политически натиск. Едва ли може да се надява на втори мандат начело на БНТ.

Обществото е по-скоро доволно културната програма, нивото на плурализъм и професионализъм в предаванията на БНТ, като оценките варират между 3 и 4 (по петобалната система). Все пак повечето отговорили гледат програмата на БНТ около веднъж дневно и изключително БНТ1. Според потребителите най-важно за обществената телевизия е да отразява точно и безпристрастно събитията (51,56%) и да възпитава определени ценности (30,86%).

При най-популярните предавания ситуацията е по-интересна, но тук трябва да се вземе предвид и аудиторията, пред която е проведено изследването – обяснявайки огромния процент посочили като най-гледано предаване История.БГ 34,04%. След него се нареждат Панорама, Сутрешния блок, Референдум и Още от Деня. Третата обособена и специализирано тематична група, следва по популярност – това са Култура.БГ и Вяра и Общество с Горан Благоев.

Попълнилите анкетата очакват да видят повече публицистични, разследващи и актуални предавания и не се интересуват от риалити формати, чужди филми и сериали. Което доказва смисълът от обществена телевизия като цяло.

Графика: Надя Гилова

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!