fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Време за четене: 3 мин.

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук.

Анкетата е проведена изцяло онлайн пред аудиторията на „Консерваторъ“.

Въпросът Как трябва да се определя финансирането на Българската национална телевизия? разделя нагласите почти по равно. Все пак мнението, че бюджета трябва да е фиксирана процентна ставка от държавния бюджет, а не да се гласува ежегодно или да се таксуват директно абонатите надделява с 39,22%.

Това би позволило обществената телевизия да е по-малко зависима от политическата конюнктура, тъй като при следващо гласуване не би било възможно да се „орежат“ парите, които се разпределят към БНТ и същевременно не би натоварило гражданите с нови данъци и такси.

Същевременно повечето граждани смятат, че обществената телевизия трябва да продължи да закупува  скъпоструващи събития като Световните първенства по футбол, дори това да е огромно перо в бюджета ѝ (63,28%). За филми и сериали собствена продукция на БНТ, анкетираните предпочитат да се учреди специален, допълнителен фонд извън обичайния бюджет (52,34%) и са на твърдо мнение, че такива продукции трябва да има.

Според попълните анкетата, мандатът на директора на БНТ трябва да остане четири години (с 67,45%) а не да се увеличи на 5 или 6 години.

От една страна това може да се приеме като безопасен избор, тъй като несправящ се със задълженията си директор не може да остане твърде дълго на поста си. От друга – БНТ е мастодонт и запознаването с него и административните тънкости при управлението му, често изисква поне година, за да се върши ефективна работа.

Няма и консенсусен отговор на въпроса как трябва да се избира самият ръководител на БНТ, като най-големи проценти отговарят – От работещите в БНТ 33,72%, От Парламента 27,91% и От СЕМ 24,42%.

Първият отговор е интересен, тъй като на въпроса Необходимо ли е намаление на персонала на БНТ? Се получава отговор, който влиза в конфликт – 62,26% са на мнение, че персоналът в БНТ трябва да бъде намален. Обществена тайна е, че кадровата политика на обществената телевизия е плачевна и че частните телевизии постигат далеч по-висока ефективност с по-малък персонал.

Конфликтът е породен от това, че който и да е генерален директор на БНТ, който прояви смелост да извърши необходимата реформа, ще бъде стигматизиран за огромен период от време и ще се сблъска с най-различен натиск от протести, медийна кампания и политически натиск. Едва ли може да се надява на втори мандат начело на БНТ.

Обществото е по-скоро доволно културната програма, нивото на плурализъм и професионализъм в предаванията на БНТ, като оценките варират между 3 и 4 (по петобалната система). Все пак повечето отговорили гледат програмата на БНТ около веднъж дневно и изключително БНТ1. Според потребителите най-важно за обществената телевизия е да отразява точно и безпристрастно събитията (51,56%) и да възпитава определени ценности (30,86%).

При най-популярните предавания ситуацията е по-интересна, но тук трябва да се вземе предвид и аудиторията, пред която е проведено изследването – обяснявайки огромния процент посочили като най-гледано предаване История.БГ 34,04%. След него се нареждат Панорама, Сутрешния блок, Референдум и Още от Деня. Третата обособена и специализирано тематична група, следва по популярност – това са Култура.БГ и Вяра и Общество с Горан Благоев.

Попълнилите анкетата очакват да видят повече публицистични, разследващи и актуални предавания и не се интересуват от риалити формати, чужди филми и сериали. Което доказва смисълът от обществена телевизия като цяло.

Графика: Надя Гилова

Споделете чрез

Предишен

Следващ