Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук.
Анкетата е проведена изцяло онлайн пред аудиторията на „Консерваторъ“.
Въпросът Как трябва да се определя финансирането на Българската национална телевизия? разделя нагласите почти по равно. Все пак мнението, че бюджета трябва да е фиксирана процентна ставка от държавния бюджет, а не да се гласува ежегодно или да се таксуват директно абонатите надделява с 39,22%.
Това би позволило обществената телевизия да е по-малко зависима от политическата конюнктура, тъй като при следващо гласуване не би било възможно да се „орежат“ парите, които се разпределят към БНТ и същевременно не би натоварило гражданите с нови данъци и такси.
Същевременно повечето граждани смятат, че обществената телевизия трябва да продължи да закупува скъпоструващи събития като Световните първенства по футбол, дори това да е огромно перо в бюджета ѝ (63,28%). За филми и сериали собствена продукция на БНТ, анкетираните предпочитат да се учреди специален, допълнителен фонд извън обичайния бюджет (52,34%) и са на твърдо мнение, че такива продукции трябва да има.
Според попълните анкетата, мандатът на директора на БНТ трябва да остане четири години (с 67,45%) а не да се увеличи на 5 или 6 години.
От една страна това може да се приеме като безопасен избор, тъй като несправящ се със задълженията си директор не може да остане твърде дълго на поста си. От друга – БНТ е мастодонт и запознаването с него и административните тънкости при управлението му, често изисква поне година, за да се върши ефективна работа.
Няма и консенсусен отговор на въпроса как трябва да се избира самият ръководител на БНТ, като най-големи проценти отговарят – От работещите в БНТ 33,72%, От Парламента 27,91% и От СЕМ 24,42%.
Първият отговор е интересен, тъй като на въпроса Необходимо ли е намаление на персонала на БНТ? Се получава отговор, който влиза в конфликт – 62,26% са на мнение, че персоналът в БНТ трябва да бъде намален. Обществена тайна е, че кадровата политика на обществената телевизия е плачевна и че частните телевизии постигат далеч по-висока ефективност с по-малък персонал.
Конфликтът е породен от това, че който и да е генерален директор на БНТ, който прояви смелост да извърши необходимата реформа, ще бъде стигматизиран за огромен период от време и ще се сблъска с най-различен натиск от протести, медийна кампания и политически натиск. Едва ли може да се надява на втори мандат начело на БНТ.
Обществото е по-скоро доволно културната програма, нивото на плурализъм и професионализъм в предаванията на БНТ, като оценките варират между 3 и 4 (по петобалната система). Все пак повечето отговорили гледат програмата на БНТ около веднъж дневно и изключително БНТ1. Според потребителите най-важно за обществената телевизия е да отразява точно и безпристрастно събитията (51,56%) и да възпитава определени ценности (30,86%).
При най-популярните предавания ситуацията е по-интересна, но тук трябва да се вземе предвид и аудиторията, пред която е проведено изследването – обяснявайки огромния процент посочили като най-гледано предаване История.БГ 34,04%. След него се нареждат Панорама, Сутрешния блок, Референдум и Още от Деня. Третата обособена и специализирано тематична група, следва по популярност – това са Култура.БГ и Вяра и Общество с Горан Благоев.
Попълнилите анкетата очакват да видят повече публицистични, разследващи и актуални предавания и не се интересуват от риалити формати, чужди филми и сериали. Което доказва смисълът от обществена телевизия като цяло.
Графика: Надя Гилова
