НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Време за четене: 3 мин.

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук.

Анкетата е проведена изцяло онлайн пред аудиторията на „Консерваторъ“.

Въпросът Как трябва да се определя финансирането на Българската национална телевизия? разделя нагласите почти по равно. Все пак мнението, че бюджета трябва да е фиксирана процентна ставка от държавния бюджет, а не да се гласува ежегодно или да се таксуват директно абонатите надделява с 39,22%.

Това би позволило обществената телевизия да е по-малко зависима от политическата конюнктура, тъй като при следващо гласуване не би било възможно да се „орежат“ парите, които се разпределят към БНТ и същевременно не би натоварило гражданите с нови данъци и такси.

Същевременно повечето граждани смятат, че обществената телевизия трябва да продължи да закупува  скъпоструващи събития като Световните първенства по футбол, дори това да е огромно перо в бюджета ѝ (63,28%). За филми и сериали собствена продукция на БНТ, анкетираните предпочитат да се учреди специален, допълнителен фонд извън обичайния бюджет (52,34%) и са на твърдо мнение, че такива продукции трябва да има.

Според попълните анкетата, мандатът на директора на БНТ трябва да остане четири години (с 67,45%) а не да се увеличи на 5 или 6 години.

От една страна това може да се приеме като безопасен избор, тъй като несправящ се със задълженията си директор не може да остане твърде дълго на поста си. От друга – БНТ е мастодонт и запознаването с него и административните тънкости при управлението му, често изисква поне година, за да се върши ефективна работа.

Няма и консенсусен отговор на въпроса как трябва да се избира самият ръководител на БНТ, като най-големи проценти отговарят – От работещите в БНТ 33,72%, От Парламента 27,91% и От СЕМ 24,42%.

Първият отговор е интересен, тъй като на въпроса Необходимо ли е намаление на персонала на БНТ? Се получава отговор, който влиза в конфликт – 62,26% са на мнение, че персоналът в БНТ трябва да бъде намален. Обществена тайна е, че кадровата политика на обществената телевизия е плачевна и че частните телевизии постигат далеч по-висока ефективност с по-малък персонал.

Конфликтът е породен от това, че който и да е генерален директор на БНТ, който прояви смелост да извърши необходимата реформа, ще бъде стигматизиран за огромен период от време и ще се сблъска с най-различен натиск от протести, медийна кампания и политически натиск. Едва ли може да се надява на втори мандат начело на БНТ.

Обществото е по-скоро доволно културната програма, нивото на плурализъм и професионализъм в предаванията на БНТ, като оценките варират между 3 и 4 (по петобалната система). Все пак повечето отговорили гледат програмата на БНТ около веднъж дневно и изключително БНТ1. Според потребителите най-важно за обществената телевизия е да отразява точно и безпристрастно събитията (51,56%) и да възпитава определени ценности (30,86%).

При най-популярните предавания ситуацията е по-интересна, но тук трябва да се вземе предвид и аудиторията, пред която е проведено изследването – обяснявайки огромния процент посочили като най-гледано предаване История.БГ 34,04%. След него се нареждат Панорама, Сутрешния блок, Референдум и Още от Деня. Третата обособена и специализирано тематична група, следва по популярност – това са Култура.БГ и Вяра и Общество с Горан Благоев.

Попълнилите анкетата очакват да видят повече публицистични, разследващи и актуални предавания и не се интересуват от риалити формати, чужди филми и сериали. Което доказва смисълът от обществена телевизия като цяло.

Графика: Надя Гилова

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!