fbpx

НОВО

Макрон срещу Ердоган на геополитическата арена

Влошаването на отношенията между Турция и Франция не е моментен неврологичен спазъм. Напротив, напрежението между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон е последователно и структурно. Публичната реторика, с която всеки един от двамата държавни глави деградира другия, е само...

Макрон и ислямизмът (между ереста и безбожието)

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят...

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Какво има на политическата сергия у нас?

Време за четене: 6 мин.

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект – емоциите се контролират по-лесно от разума, а компактни групи от хора се лашкат в една или друга посока от манипулиращите общественото мнение кукловоди. Обективно погледнато, в икономически план визиите на съществуващите партии и идеите на лидерите на появяващите се такива – са меко казано общи и неясни.

ГЕРБ. След толкова години във властта самодоволството и самонадеяността се е настанила удобно в партията. Спешната нужда от идеологизация е видима – лидерът колкото и да е изявен, е просто човек, а само значими идеи – правилни или грешни – сплотяват трайно обособени групи от хора. Непотизъм (шуробаджанащина), корупционни скандали, липса на вярност към структурите на част от членовете, отсъствие на „полифония“ от по-консервативни или десни гласове, джендър неутралност по линия на ЕНП, електорална умора – предизвикателствата не са едно и две. Откровеният популизъм като създаването на държавна петролна компания, например, хвърля дебела сянка над някои добри неща: ниският дълг и данъци са стожерите на десния профил на партията, но с отвързване на кесията покрай ковид-кризата и залагането на висок дългов таван – ситуацията рязко може да се промени. Опитът на Борисов в критични ситуации, диалогът с Турция в светлината на мигрантската угроза, доброто му позициониране в ЕС и влизането в чакалнята на еврото, умереният тон към Русия и напредакът по енергийно-икономическия вектор – Белене, Турски поток, – и то в баланс с интересите на САЩ в региона. Това са козовете, които обаче стават все по-трудни за пласиране, а електоратът се свива видимо.

БСП. Макар и с нов-стар лидер столетницата си остава във финансов колапс, а съмненията за нечестни вътрешни избори висят като Дамоклев меч над претенциите за оправяне на демокрацията в страната. Дали са най-демократичната партия или битката за кокала е най-драматична е трудно да се определи, но е факт е, че БСП е партия-партия и има истинска вътрешна динамика и битка. Нинова е силен лидер, но и твърде недиалогична, а оттам липса на перспектива пред ляво обединение и сближаване с европейската левица. Левицата винаги е либерална, а консервативният подход на лидерката u тук, макар и адекватен в България, ограничава партията демографски и по линия на привличане на млади членове. БСП получи още от същото – невъзможност да излъчи кандидат за президент или за кмет, безпринципни коалиции с „десни“ партии, пропуснати възможности като тази на евроизборите, когато ГЕРБ бяха в чист нокдаун.

В партията се утвърди един средняшки манталитет, което е странно с оглед на добрата структура и идеологическата отдаденост на членовете u. Парадоксално, но грешките на прекия конкурент днес правят БСП потенциален мотор на българското управление – отговорност далеч над възможностите u.

ДПС е структура, сраснала с властта и дълбоката държава, незаобиколима, с огромно влияние. Използва проблемите на етническите малцинства, които представя, за да консолидира електората си – електорат, който обаче става все по-взискателен. Вече не става само въпрос за пари или държавен пост – тези хора имат близки, работещи и изкарващи добри пари в чужбина. Стават взискателни. Те искат бъдеще, детски градини, образование, реални условия. И виждат, че дори нарочно тези благини ги няма. Схемата „мозъчен център-корпоративно-оперативен център-медии-политика“ работи безотказно, но и консолидира компактни групи от хора, изграждащи политико-електоралния си облик и послания изцяло в противовес на движението.

Патриотите. Те бяха де факто засенчени от коалиционните си партньори, но и на власт няма как да си антисистемен – изначално силната изходна точка на говоренето им. Направиха смислени в културен аспект неща – парираха Истанбулска конвенция и Закона за социални услуги, написаха Стратегия за интеграция на малцинствата с добри идеи, лобират за повече законова свобода при защита на дома и собствеността на гражданите. Бяха контрапункт на ДПС на няколко пъти. В същото време се пуснаха по нанадолнището на икономическия протекционизъм и вредно-безполезните идеи като връщане на наборна служба. Дали ще влязат в следващият Парламент – предстои да видим.

Президентът Радев успя да се наложи като другият център на властта и алтернатива на мнозинството. Смел по характер, с висока лична дисциплина и осанка на лидер, Радев успя да яхне общественото недоволство, ставайки лицето на недоволството. Той обаче се изправи срещу държавността, влизайки в конфликт с изпълнителна, законодателна и съдебна власт – едновременно. Наруши Конституцията неколкократно, като призова за насилие и настрои българи срещу българи. Редовно призовава за оставки, което също е вън от правомощията и функцията му по Конституция. В дъното на тези актове прозира намерение за промяна към Президентска република, което означава и огромна концентрация на власт в един-единствен човек. В мига обаче, в който реално „посегне“ към реалната политика – ореолът на неопетнеността, ще изчезне начаса.

Слави Трифонов. Това, че е шоумен, а не политик е най-плиткоумната критика срещу Трифонов, особено на фона на Зеленски, Пепе Грило, а навремето дори Рейгън. Засега бяга от изграждане на ясен профил, а като платформа няма нищо конкретно. Това засега е актив, който рязко ще се прекласифицира в пасив в мига, в който трябва да се прави коалиция. Защото, ако имаше профил – щеше поне да е ясно какво ще прави, дори на принципна основа. Например отношението му към ДПС. Липсата на яснота означава разочарование, а тези, които сега го подкрепят, може да се обърнат срещу него. Залогът е екипът, който ще събере и дали ще търси да изгради истинска програма, базирана на идеологическа идентичност, или ще мимикрира в родното политическо шоу.

Демократична България – големият победител от протестите досега. Формацията е една е малкото модерни, използваща ударно социални мрежи и алтернативни канали. Лидерите на партията са ветерани от предходния кабинет на Борисов, а заигравката на местните избори с БСП показва възможна бъдеща коалиция. Ако ли не – трябва да се каже ясно, защото математически остава ГЕРБ, а това ще накара много хора да се почувстват излъгани. Ляволибералният профил на формацията се засилва и от присъствието на зелените, а Демократична България се очертава като ракетата им носител в Парламента. Депутатски места, министерски кресла – зелените ще могат да влияят пряко на стопанския живот страната, което неизбежно е много негативен знак по линия на бизнес среда, растеж и прогрес. И тук схемата „мозъчен център-корпоративно-оперативен център-медии-политика“ е налице и вече бере плодове.

Мая Манолова. Невероятно енергична и борбена, Манолова свиреше умело на най-тънките струните на демагогията, къпейки се в народна любов докато беше омбудсман. Лява популистка, искаща ту да става президент, ту лидер на БСП, ту кмет, а сега вероятно играе за премиер, не зная. На моменти груба и избухлива – тя буквално сама пропиля огромните си шансове за пробив на местните избори поради липса на етика и обраност.

Цветан Цветанов е силен организатор, но при наличие и на силен имиджов играч какъвто бе особено в началото Борисов. Влизането в Парламента на „Републиканци за България“, разбира се, към момента звучи като химера. Единственият идеологически аспект е силната русофобска нишка, която обаче не е достатъчен мотиватор. Структурно Цветанов дърпа хора от ГЕРБ, но това има пречистващ ефект за партията, защото реално я очиства от хора на бившият втори. Парадоксално, но макар с наранено его и срещу ГЕРБ, Цветанов по-скоро ще къса гласове на ДБ, тоест десебари, мразещи Русия, но несъгласни да пристават на зелените и на партията наследница на БКП.

СДС, Възраждане, АБВ – те залагат на столетния кливидж у нас русофоби-русофили, а голямата битка е да влязат или в Парламента, или в орбита на някоя от двете големи партии – в противен случай политическото им битие виси на косъм или си е чисто вегетиране.

На българския политически ландшафт се заформя сериозен ляв фронт, с нестабилен център и политическа криза, допълваща икономическата и социални такива. Липсата на автентичен дясно-консервативен проект е слабост, оставяща една значима част от българите непредставени, а дебата за идеите у нас – осакатен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ