НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Какво ни казват президентските избори в Украйна

Време за четене: 4 мин.

На 21 април в Украйна ще се проведе балотаж на президентските избори. Един срещу друг се изправят фаворитът Владимир Зеленский (спечелил със солидна преднина първия тур) и настоящият президент на страната Петро Порошенко. Статуквото получава сериозно предизвикателство и претендентът сякаш е на път да детронира досегашния държавен глава.

Зеленский е изключително популярна фигура в Украйна, но популярна като комик, а не като политик. Кандидат-президентът е известен преди всичко с участието си в телевизионния сериал “Слуга на народа”, където играе ролята на въображаемия украински президент Голобородко и “раздава правосъдие” на политическата класа. Няма никакъв политически опит, предизборната му програма е “неясна”, а политическата му ориентация – “неразличима” (според анализ на Foreign Policy Research). По обясними причини избягва пряк дебат с опонентите си и почти не дава интервюта. Признава, че няма опит, но има сили да управлява, както и желание да се научи в движение. Ползва се с подкрепата на украинския олигарх Игор Коломойски (включително неограничено ефирно време в собствения му телевизионен канал “1+1”), който е в лоши отношения с настоящия президент Порошенко.

Обществената подкрепа за Зеленский идва основно от млади избиратели (до 40-годишна възраст), мнозина от които недоволстват от недостатъчно бързите реформи и ширещата се корупция. Нагласите сред тези социални групи са, че само човек, който е чужд на системата, може да я промени към по-добро. Комикът се котира добре и сред рускоговорящите избиратели в източните и югоизточните региони, които по принцип са по-трудни за привличане.

В рамките на своя мандат Петро Порошенко успя в немалка степен да извади страната от руската геополитическа орбита и да й зададе европейска перспектива. Това му носи подкрепа сред избирателите на средна възраст, най-вече в западните региони, които по традиция са преобладаващо антируски и проевропейски настроени. Несправянето с основни предизвикателства като корпуцията, конфликта с проруските сепаратисти в Донбас и нуждата от догонване на “западния” стандарт обаче му носят негативи.

По отношение на борбата с корупцията, Transparency International отчита прогрес (през 2018г. Украйна е класирана на 120-о място в света при 142-о през 2014 г.), но проблемът остава изключително сериозен. Т.нар. “републики” в Донецка и Луганска област още са извън контрола на Киев, а евентуалното връщане на Крим е мираж. По отношение на икономиката, макар кризата от 2013-14 г. да е преодоляна, стандартът остава твърде нисък, като средната месечна заплата е в рамките на 300 евро.

В известен смисъл Украйна, 5 години след Киевския “Майдан”, напомня на България 4 години след “януариските протести” от началото на 1997 г. – стабилизирана и с трасиран път към Обединена Европа, но сякаш хората не са доволни от темпа на развитие и искат нещата да се случат по-бързо, даже… магически бързо. И докато у нас смяната на управлението през 2001 г. не прекъсна нито икономическия ни възход, нито присъединяването ни към НАТО и ЕС, то в Украйна днес това изобщо не е сигурно, ако Зеленский спечели и балотажа. Най-малкото, той вече обяви, че ще предизвика референдум относно НАТО, което си е крачка назад, тъй като стремежът към присъединяване вече е записан в Конституцията.

Това обаче не превръща Владимир Зеленский автоматично в проруски кандидат. Той просто изглежда, че не знае какво иска, но за сметка на това знае как да го постигне. А това го превръща в типичен представител на феномена “антисистемен играч”, който изплува на повърхността благодарение на протестен вот. Нещо като българския държавен глава Румен Радев, който се озова в Президентството малко случайно, благодарение иновативни решения както на издигналата го БСП, така и на ГЕРБ. И който, докато “влиза в час”, се превръща в заложник на обкръжаващите го съветници (официални и неофициални). Можем да прогнозираме, че и Зеленский рискува да се окаже в подобна ситуация, а властта да се окаже в ръцете на “сив кардинал” (Коломойски).

На балотажа очевидно се изправят популизма срещу прагматизма. С явно надмощие на първото. И тази битка заплашва да постави европейския път на Украйна под сериозна въпросителна. Което би било жалко, защото именно украинци бяха първите, които воюваха и загиваха под синьото знаме с 12 звезди (по време на “Майдана”).

В същото време обаче, резултатите от първия тур показват недвусмислено, че Украйна политически принадлежи на Европа. Защото в немалко европейски държави именно този тип популизъм набира сили през последните години. “Сириза”, “Подемос”, “Пет звезди” са може би най-ярките примери за тази тенденция, но и далеч не са единствени. Да не забравяме и начинът, по който се стигна до резултата от референдума за Брекзит. В някаква степен може да се направи и аналогия с Доналд Тръмп, макар че американският президент в голяма степен се помири с естаблишмънта на издигналата го Републиканска партия.

Президентските избори в бившата съветска република може на пръв поглед да се струват екзотика, но Европейският съюз (и България в частност) трябва да ги следи с особено внимание. Става дума за сравнително голяма държава, която не е без значение накъде ще гледа геополитически. В случая е пресилено да се очаква завой на изток, но пътят на запад може да започне да криволичи. А едно забавяне на интеграционните процеси, в комбинация с граничния конфликт с Русия, прави ситуацията взривоопасна

Украйна определено не е страна, която да задава европейските политически тенденции, но очевидно успява да ги следва. А докъде ще я доведе това – ще видим.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!