НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Какво ни казват президентските избори в Украйна

Време за четене: 4 мин.

На 21 април в Украйна ще се проведе балотаж на президентските избори. Един срещу друг се изправят фаворитът Владимир Зеленский (спечелил със солидна преднина първия тур) и настоящият президент на страната Петро Порошенко. Статуквото получава сериозно предизвикателство и претендентът сякаш е на път да детронира досегашния държавен глава.

Зеленский е изключително популярна фигура в Украйна, но популярна като комик, а не като политик. Кандидат-президентът е известен преди всичко с участието си в телевизионния сериал “Слуга на народа”, където играе ролята на въображаемия украински президент Голобородко и “раздава правосъдие” на политическата класа. Няма никакъв политически опит, предизборната му програма е “неясна”, а политическата му ориентация – “неразличима” (според анализ на Foreign Policy Research). По обясними причини избягва пряк дебат с опонентите си и почти не дава интервюта. Признава, че няма опит, но има сили да управлява, както и желание да се научи в движение. Ползва се с подкрепата на украинския олигарх Игор Коломойски (включително неограничено ефирно време в собствения му телевизионен канал “1+1”), който е в лоши отношения с настоящия президент Порошенко.

Обществената подкрепа за Зеленский идва основно от млади избиратели (до 40-годишна възраст), мнозина от които недоволстват от недостатъчно бързите реформи и ширещата се корупция. Нагласите сред тези социални групи са, че само човек, който е чужд на системата, може да я промени към по-добро. Комикът се котира добре и сред рускоговорящите избиратели в източните и югоизточните региони, които по принцип са по-трудни за привличане.

В рамките на своя мандат Петро Порошенко успя в немалка степен да извади страната от руската геополитическа орбита и да й зададе европейска перспектива. Това му носи подкрепа сред избирателите на средна възраст, най-вече в западните региони, които по традиция са преобладаващо антируски и проевропейски настроени. Несправянето с основни предизвикателства като корпуцията, конфликта с проруските сепаратисти в Донбас и нуждата от догонване на “западния” стандарт обаче му носят негативи.

По отношение на борбата с корупцията, Transparency International отчита прогрес (през 2018г. Украйна е класирана на 120-о място в света при 142-о през 2014 г.), но проблемът остава изключително сериозен. Т.нар. “републики” в Донецка и Луганска област още са извън контрола на Киев, а евентуалното връщане на Крим е мираж. По отношение на икономиката, макар кризата от 2013-14 г. да е преодоляна, стандартът остава твърде нисък, като средната месечна заплата е в рамките на 300 евро.

В известен смисъл Украйна, 5 години след Киевския “Майдан”, напомня на България 4 години след “януариските протести” от началото на 1997 г. – стабилизирана и с трасиран път към Обединена Европа, но сякаш хората не са доволни от темпа на развитие и искат нещата да се случат по-бързо, даже… магически бързо. И докато у нас смяната на управлението през 2001 г. не прекъсна нито икономическия ни възход, нито присъединяването ни към НАТО и ЕС, то в Украйна днес това изобщо не е сигурно, ако Зеленский спечели и балотажа. Най-малкото, той вече обяви, че ще предизвика референдум относно НАТО, което си е крачка назад, тъй като стремежът към присъединяване вече е записан в Конституцията.

Това обаче не превръща Владимир Зеленский автоматично в проруски кандидат. Той просто изглежда, че не знае какво иска, но за сметка на това знае как да го постигне. А това го превръща в типичен представител на феномена “антисистемен играч”, който изплува на повърхността благодарение на протестен вот. Нещо като българския държавен глава Румен Радев, който се озова в Президентството малко случайно, благодарение иновативни решения както на издигналата го БСП, така и на ГЕРБ. И който, докато “влиза в час”, се превръща в заложник на обкръжаващите го съветници (официални и неофициални). Можем да прогнозираме, че и Зеленский рискува да се окаже в подобна ситуация, а властта да се окаже в ръцете на “сив кардинал” (Коломойски).

На балотажа очевидно се изправят популизма срещу прагматизма. С явно надмощие на първото. И тази битка заплашва да постави европейския път на Украйна под сериозна въпросителна. Което би било жалко, защото именно украинци бяха първите, които воюваха и загиваха под синьото знаме с 12 звезди (по време на “Майдана”).

В същото време обаче, резултатите от първия тур показват недвусмислено, че Украйна политически принадлежи на Европа. Защото в немалко европейски държави именно този тип популизъм набира сили през последните години. “Сириза”, “Подемос”, “Пет звезди” са може би най-ярките примери за тази тенденция, но и далеч не са единствени. Да не забравяме и начинът, по който се стигна до резултата от референдума за Брекзит. В някаква степен може да се направи и аналогия с Доналд Тръмп, макар че американският президент в голяма степен се помири с естаблишмънта на издигналата го Републиканска партия.

Президентските избори в бившата съветска република може на пръв поглед да се струват екзотика, но Европейският съюз (и България в частност) трябва да ги следи с особено внимание. Става дума за сравнително голяма държава, която не е без значение накъде ще гледа геополитически. В случая е пресилено да се очаква завой на изток, но пътят на запад може да започне да криволичи. А едно забавяне на интеграционните процеси, в комбинация с граничния конфликт с Русия, прави ситуацията взривоопасна

Украйна определено не е страна, която да задава европейските политически тенденции, но очевидно успява да ги следва. А докъде ще я доведе това – ще видим.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!