Тези дни на улица Цар Самуил в София, на 500 метра от Министерски съвет, тихомълком се извършва поредното фрапиращо архитектурно и културно престъпление у нас – опакова се в дебел стиропор богато украсената първа жилищна кооперация в столицата (Вижте я в Google Maps).
Мургави работници погребват под монтажна пяна и топлоизолация релефните орнаменти по фасадата, включващи геометрични и флорални мотиви, а това е напълно легално, защото сградата няма статут на паметник на културата.
Нека тогава погледнем какво толкова по-важно от нея има такъв статут…
На страницата на Министерство на културата са публикувани актуалните списъци с паметниците на културата от национално значение. Отваряме този за област София-град и на първите страници виждаме очаквани неща, като катедралата Александър Невски, Банята, паметника на Васил Левски и т.н.
После, обаче, става по-интересно:
Значи имаме приет закон, обявяващ комунистическия режим в България за престъпен, но къщите на Георги Димитров и други негови основни дейци са паметници на българската култура от национално значение?!
Поглеждаме по-нататък…
Както гласи чл. 3, ал. 2 от горепосочения закон, “Българската комунистическа партия е била престъпна организация(…)”, но сега нейните нелегални печатници и скривалища са паметници на културата за едноименното министерство – така де, това на културата, не на БКП.
Виждаме адресите им на ул. “Перник” и ул. “Филиповско шосе” и отиваме там с Гугъл, за да видим – да не би пък самите сгради да са невероятни красоти:
…Дали този списък е в състояние да стане по-скандален от това?
Да. Гробовете на комунистически дейци също са паметници на културата, нека повторим – от национално значение:
Дори архитектурни образци като този нямат статут на национално значими:
Разбира се, министерството на културата ще се оправдае, че тези обекти са влезли в списъка по времето на комунизма, но защо така и до ден днешен нито един кабинет не ги е изключил?! Явно по високите етажи на властта работят все хора, на които продължават да са им ценни…
Обществото, обаче, ясно показва кое е ценно за него и кое – не, снимайки красивите неопаковани още в стиропор фасади, посещавайки къщите-музеи на Вазов, Яворов… А досега не съм видял тълпи пред музея на Георги Димитров.
