Рекордно ниско одобрение на текущото демократическо управление. Два опита за покушение срещу кандидата за президент на Републиканската партия. Смяна в движение на кандидатурата на демократите, която замести един слаб претендент с друг такъв. Дори прогнозата за времето в деня на изборите – дъждове и бури в Пенсилвания и Средния Запад (да, дъждът пада по раменете на всички, но мотивацията да излязат и да гласуват за своя фаворит при неблагоприятни метеорологични условия е коренно различна при привържениците на двамата основни кандидати).
Или с други думи: всичко бе нарисувано за победа на Доналд Тръмп. Единственият въпрос, който оставаше без отговор в навечерието на изборите за 47-ми президент на САЩ, бе дали републиканецът ще се възползва от благоприятното стечение на обстоятелствата. Предишните му две участия в същата надпревара през 2016-та и 2020-та г. показаха ясно, че той има достатъчно електорална подкрепа, за да победи слаб кандидат на Демократическата партия, и не притежава необходимото количество гласове, с които да преодолее сносен опонент. (б.ред. – Байдън беше най-силният кандидат в историята на Демократическата партия – 81 милиона гласа, с около 10 милиона повече от Камала Харис и с 12 милиона повече от Обама)
А още с издигането й за кандидат за президент на мястото на действащия в Белия дом такъв, Камала Харис се сблъска с два основни проблема.
Първият бе, че в качеството й на действащ вицепрезидент тя принадлежеше на едно непопулярно управление, което, в средата на мандата си, доведете страната до изключително висока инфлация на стоките от потребителската кошница на американските граждани и не успя да се справи с мигрантския натиск по границата на САЩ с Мексико. Тоест животът на американците през последните четири години стана по-скъп и по-опасен. Оттук Доналд Тръмп заложи точно на тези две послания, които той повтаря протяжно през цялата кампания (а и всеки друг политик на неговото място би направил същото).
Вторият проблем пред Камала Харис бе нейната прекалена идеологическа натовареност, което я направи трудно смилаема и приемлива за независимите избиратели и електорални периферии. Ако за външните наблюдатели Тръмп изглеждаше като по-радикален, за американците това не бе обезателно така. Напрежението между независимите избиратели и Камала Харис си пролича и в това, че те често се разминаваха в своите приоритети: ако нейното кампанийно говорене бе ориентирано към теми като абортите и демокрацията, то независимите гласоподаватели имаха по-прагматични приоритети (като доходите и сигурността). На частичните местни избори през 2022-а година темата за абортите успя да “спъне” тогавашната червена вълна, редуцирайки я до обикновена победа, но този път тя не успя да абортира успеха на Доналд Тръмп (и задаващия се такъв на републиканците в целия Конгрес).
Резултатът от тези два онтологични проблема на Камала Харис – участието й в текущо непопулярно управление и нейната идеологическа профилираност – направиха така, че в нейно лице американските граждани видяха още от вече нехаресваното също; видяха и нещо, което кореспондираше повече с радикалността, отколкото с прагматизма.
В резултат на това в постизборната нощ електоралните пробойни на Харис започнаха да си личат още при първите резултати от Източното крайбрежие. Слабата мобилизация на демократите се видя първо във Вирджиния и Флорида. В Стария доминион тя спечели срещу Тръмп с разлика, близо два пъти по-малка от тази на Джо Байдън срещу републиканеца преди четири години. Междувременно в Слънчевия щат Харис изостана от Тръмп с цели 13%, а преди четири години Джо Байдън загуби от републиканеца там с три пъти по-малка разлика. Тоест това, което разбрахме от резултатите в Източното крайбрежие, бе, че Камала Харис не мобилизира в достатъчна степен демократи и периферия. Именно Източното крайбрежие бе достатъчно, за да покажем, че тя вече е загубила съревнованието с Джо Байдън от 2020-та г., т.е. Харис се представя по-слабо от действащия ръководител на Белия дом на последните президентски избори. Това се потвърди от екзит половете, които посочиха, че тя изостава от президентските резултати на Байдън както в предградията, така и в провинциалните населени места, но не просто в отделен регион на САЩ, а изобщо в национален мащаб.
После постепенно започнаха да идват резултатите от първите оспорвани щати.
Тези от Слънчевия пояс (Джорджия, Северна Каролина, Невада и Аризона) показаха, че Харис се представя драматично слабо спрямо стандартите на Демократическата партия сред ключови за нея етнически групи като латиносите (при нейната подкрепа сред афроамериканците също има спад, но той не е толкова чувствителен като този при испаноговорящите). Може би най-забележителната промяна в поведението на конкретна електорална група спрямо изборите преди четири години касае тази на мъжете латиноси – от 23 пункта разлика в полза на Джо Байдън към 8 пункта повече за Тръмп сега.
Резултатите от Ръждивия пояс (Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин) демонстрираха също негативна тенденция за бившия калифорнийски прокурор, но в друг електорален сегмент – този на белите нискоквалифицирани избиратели, сред които Джо Байдън бе по-успешен през 2020-та г., отколкото това бе случаят и на Хилари Клинтън през 2016-та г., и на Камала Харис през 2024-та г.
Какво означават тези резултати от Слънчевия и Ръждивия пояс?
Камала Харис се опита да “улови” едновременно бедните бели на север чрез икономически популизъм и етническото многообразие на юг чрез политика на идентичността. Но не успя да го постигне, поне не и в необходимия й мащаб. Победите на Доналд Тръмп в Слънчевия и Ръждивия пояс демонстрират точно това: от двата стола, на които Камала Харис се опита да седне, тя всъщност падна на земята.
Кандидатът на Демократическата партия за президент демонстрира незадоволителен резултат и в друга ключова и основна категория. Става дума за жените като цяло, чиято подкрепа за Харис е по-малка от тази, която регистрира и Хилари Клинтън през 2016-та, и Джо Байдън през 2020-та г. Оттук получаваме поне частично обяснение и на това, че жените в предградията по-скоро са предпочели републиканеца пред демократа (с 3% разлика). Но ако за Харис има положително развило се електорално поведение, то отново е свързано с жените, но с конкретни сегменти от тях. Един път, при белите жени, сред които тя подобрява резултатите на Клинтън и Харис, но все пак губи от Тръмп. Втори път, сред белите жени с висше образование, сред които тя демонстрира резултат, по-голям от тези на Клинтън, Байдън и Тръмп. Въпреки последното, Камала Харис получава слаба подкрепа при почти всички значими електорални групи.
Но ако дъждът пада по равно за всички, Камала Харис вече няма да се крие от него в Белия дом.
