„Още повече, че църковният живот би бил немислим без руските светии, които присъстват всеки ден от календарния живот на Светата, Вселенска, Съборна и Апостолска Църква, така че без съмнение всички православни християни по света са и русофили. Все пак, когато споменаваме Руската православна църква, следва да отбележим, че става дума за най-голямата автокефална Църква в света и това е неотменим Богодаруван факт.”
Настоящите думи са цитат не на застаналия срещу целия свят св. Атанасий, не на научилия ни, че истината не е въпрос на количество и бройки св. Максим Изповедник, а на стълба и крепилото на светото Православие у нас, небеизизвестната Василианна Мерхеб, в поредното й словоизлияние – същинско произведение на изкуството, а ла Гугенхайм – замислено благовидно като отговор срещу не по-малко шарената декларация на ГЕРБ, отправена пък към Светия Синод.
Tъй като текстовата мека каша е дълга около 5 пъти повече от необходимото и забърква какви ли не извадени от контекста им жития, Баташки мъченици, канони, догмати, всеереси, екуменизми, томоси и прочее пресвети и Богоучителни (има ли такава дума въобще?) такъми, ми се ще и аз да се гмурна в така ситуирания диалог и да изразя своето недвусмислено уверение не толкова към г-жа Мерхеб, колкото към останалите ни сънародници, че – Слава Богу! – календарчето и синаксара никой няма да ни отнеме и руските по националността си светии ще си останат в тайнствено общение с нас като православни българи, независимо от случващото се в т.нар. „войнстваща църква“ – сиреч тая на земята, в която участваме и ние, защото те са част от „тържествуващата“ небесна църква, от която са част всички светии, мъченици, изповедници и ангели Божии.
Това ме навежда и на изказаното от г-жа Мархеб твърдение, че Църквата – и то не само Московската Патриаршия, ами цялата, в това число и нашата си Българска патриаршия, че и Вселенската такава – имала някакъв „Богочовешки Небесно-земен статут”, което за мене до момента беше съвършено неизвестно, тъй като аз като лаик съм бил катехизиран, че църквата (с главна или малка буква) е Богочовешки организъм, което е малко по-различно от това да има определен статут, акт 16 или винетка. И като Богочовешки организъм, светата ни православна църква е ръководена от Светия Дух и с глава лично нашия Господ Иисус Христос, който за съжаление все по-често забравяме, че е бил по плът именно иудеин, а не руснак или американец.
В българската столица София се намира храмът „Свети Николай“, така нареченото Руско подворие у нас , за чиято история е любопитно да се отбележи, че такава сграда съществува сама по себе си понеже тогавашния посланик на Руската империя (да не се бърка със съществуващата днес Руска федерация, наследник на богомерзкия СССР), многоуважаемият наш славянски брат, дето ни е духовна щерка с общ културен код (или това беше по-скоро родината му), пишещ на нашата азбука и говорещ даденият от нас славянски език Д. К. Сементовски-Курило, най-братски, в общение с българските светци и не-схизматично, се погнусил да се черкува в нашите екзархийски храмове, понеже същите по стечение на обстоятелствата се водили – подобно на украинските днес – схизматични.
Автокефалията, провъзгласена „схизматично“ на прословутия Български Великден през 1860 г., става всепризнат факт едва на 10 май 1953 г., когато схизмата, в която са се намирали нашите предшественици е вдигната, почти сто години след като е наложена. Разликата между нашия и украинския случай е, че при нас „опърничев“ се е показал Вселенският патриарх, докато в техния случай (и по несъмнено политически причини), такъв е Московският. Приликата е, че и в двата случая все ще се намерят експерти по канонично право, които учтиво и настоятелно да сочат с пръстче към установени от човека и според случая (каквито са каноните, за разлика от догматите) правила.
Нататък с историята на нашия любим храм продължаваме, като споменаваме че в 20-те и 30-те години на ХХ век той, храмът – както и цялата ни родина България – става убежище на прокудените от собствената им родина наши братя и сестри руснаци – бежанци, след като верните православни християни от тази държава били прокудени при кръвопролитна братоубийствена гражданска война от собствените им сънародници – комунисти. Така в храма идва и прословутият владика свети Серафим Богучарски, чиито мощи са днес в криптата му.
В тази напрегната епоха, тогавашният руски патриарх и светец Тихон налага анатема върху ученията на комунистическата идеология и призовава верните руснаци да не се черкуват открито, пророкувайки че след смъртта му формалната православна църква в Русия ще бъде превзета от инфилтриращи я комунисти – и това полага основите на така наречената Катакомбна Тихоновска Църква и Руската Задгранична Православна Църква. Текстът на анатемата, вярвам, можете да си намерите и прочетете в оригинал.
За огромно съжаление в по-ново време храмът става свидетел и на една неописуема етнофилетистка трагедия, когато българите, черкуващи се там през 2012 г., бяхме изгонени поради това си качество да бъдем българи, а българският език – който сме им дали на нашите братушки руснаците, най-голяма православна църква, както между другото отбелязва и г-жа Мерхеб – и на който иначе си служат братски в неговата средновековна форма в тяхната страна се оказа някак нежелан и далеч не братски.
Припомням, че говоренето и служенето на „език свещен на нашите деди“ в руската църква се превърна в по-ново време в огромна ябълка на раздора и нещо невъзможно за приемане от страна на тогавашното ръководство на нашето братско Руско подворие, с което сега е от особена важност ние да отидем и да си кажем едно „Отче наш“ в името на братството и схизмите, че да не сме разбивали ние единството на Светата, Вселенска и Апостолска Църква.
И други неща се случиха любопитни в тая фаза от историческото развитие на храма и българо-руските отношения. Учредяваха се „донски казашки организации“ от момчета дето повече приличаха на физкултурници, отколкото на духовни владици, експулсираха се пък съвсем истински владици (поне така ги наричахме) за шпионаж, наливаха се основите (хубав израз, социалистически) на днешната руска идеология с маска на православие и съдържание на мутробарок. Вярвам, че г-жа Мерхеб, като ангажирано с църквата лице, знае и не е забравила за всичко това и може да ви разкаже, ако я попитате.
След всичките тия приказки за ереси, схизми и икуменизъм изниква и въпросът защо когато, да речем Волоколамски митрополит и по съвместимост кризисен пиар Антоний ходи на дружески седянки с римският папа Франциск то това не е “всеереста икуменизъм”, но когато това прави предстоятелят на Вселенската патриаршия да се тълкува именно по този начин.
Апропо, ако Негово Светейшество Вартоломей е еретик, защо да не са такива и владиците от нашия Свети Синод, защото според каноните: “Забранява се моленето с еретик или с разколник” и още “”Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат”. И най-вече защо един толкова важен въпрос не се повдига официално, ами само тихомълком от частни лица в медиите.
За съжаление обаче, живеем във време в което лозунгите са по-вървежни от паметта, а православието бива свеждано от дежурния агитпроп до нещо като хулигански избор, подобен на този между отборите на Франция и Аржентина. За борба със страстите и теосис няма време онзи, който се бори с украинците и се уподобява не на Бога, а на вожда. Единството може да го разбива само онзи, който има чук и меч в ръка.
