Трябва да се страхуваме от огромната джамия, която Катар и Турция строят в Страсбург. Само на няколко километра от Европейския парламент е символична и практическа заплаха за самите ценности, които нейните спонсори твърдят, че защитават.
Финансирането на джамията Еюп Султан идва главно от политическата фондация Millî Görüş в Турция и от Катар. Срамно е, че някоя от тези страни има право да спонсорира мащабни граждански и културни проекти в европейски градове. Турското правителство продължава да окупира Република Кипър в ЕС, докато правителството на Катар приема лидери на Хамас и Мюсюлманското братство в петзвездни хотели в Доха. Просто казано, политиките и финансирането на тези две правителства са враждебни към Запада и благодарение на западните свободи им е позволено да популяризират политическите си идеологии на собствените си езици сред собствените си общности, живеещи в нашите столици. Без да се казва, такива публични прояви на християнство биха били напълно незаконни в Катар.
Влиянието на това чуждестранно спонсорство върху демократичната стабилност на Европа вече е значително. Джамията Еюп Султан е само една от 113 джамии, ислямски центрове и проекти на мюсюлмански организации в 14 европейски държави, финансирани от Катар. Въпреки това, докато милиони мигранти пристигат от ислямския свят, социалистическите политици открито празнуват ефекта, който съюзът им с тези чуждестранни спонсори има върху социологическите проучвания. Неевропейските избиратели непропорционално гласуват наляво, а политическото влияние, което джамиите имат върху мюсюлманските общности в Европа, не бива да се подценява.
В Брадфорд, силно ислямизиран град в Северна Англия, през 2012 г. се проведоха големи местни избори между основните партии, чиито плакати се появиха из града както обикновено и чиито делегати дебатираха публично помежду си. Победителят беше човек на име Джордж Галоуей, чиято кампания беше почти невидима, той просто беше сключил сделка с джамиите, за да представлява ислямските интереси във външната политика.
Швеция също е приела особено голям брой мигранти, а социалистическите власти с радост откриха огромни джамии в Малмьо и Стокхолм. На националните избори този месец социалдемократите и Лявата партия получиха малко над 80 процента от подкрепата сред мюсюлманските избиратели. Вероятно е, че без мигрантски избиратели десницата щеше да спечели тези избори. Трагична ирония е, че гласовете, необходими за национална победа на левицата, се броят от зони на градове, които вече не са разпознаваеми част от тази нация.
Социалистическото правителство на Дания не е спряло миграцията, въпреки твърденията си. В Копенхаген джамията „Цивилизационен център Хамад бин Халифа“, кръстена на емира на Катар, на стойност 20 милиона евро, прави много вероятно това, което току-що се случи в Швеция, да се повтори и в Дания.
Свободно демократично общество не може да съжителства с покровителството на радикални ислямистки държави, но партиите отляво, които се възползват от гласовете на мигрантите, са по-загрижени за следващите избори, отколкото за демографския профил на Европа след десетилетие.
Циничният червено-зелен алианс е обречен на провал, защото ислямистите премахват демокрацията, след като са я използвали, за да вземат властта, смачквайки социалистическите си партньори в процеса. Просто погледнете Иран, където „хайверените“ социалисти и прогресивисти се съюзиха с аятоласите, за да свалят шаха.
Европейската демокрация е застрашена, освен ако не се противопоставим на агресивното политическо лобиране на чужди правителства, които активно окупират нашата територия и финансират нашите терористични врагове.
