Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи пространство и даде възможност на Пекин да ускори настъпателните си ходове.
Да обогатим тази констатация с няколко тлъсти примера.
Китайският парламент (формално Общокитайското събрание на народните представители) даде зелена светлина за изработването на закон, който на практика ще промени специалния статут на Хонконг в административните рамки на Китай. При все че детайлите на въпросното законодателство ще станат ясни по-късно през годината, то те вероятно ще доведат до ограничаване на автономията, която въпросният регион притежава. Ако последното стане факт, то формулата “една страна – две системи”, касаеща отношенията между Китай и Хонконг, ще бъде дълбоко компрометирана.
Великобритания, чиято бивша колония е Хонконг, вече изрази притесненията си от така стичащите се обстоятелства, а САЩ заявиха, че ако Китай реализира намеренията си, то Вашингтон ще ревизира специалния статут на финансов и търговски хъб на въпросния град-държава.
По нищо не изглежда обаче, че Пекин се е трогнал от реакциите на Лондон и Вашингтон. Този път, за разлика от миналата година, когато Китай искаше да наложи закон за екстрадиция на хонконгчани, но бе принуден да даде заден, Пекин като че ли няма да се отметне от възможността да отнеме част от въздуха и свободата на сънародниците си от метрополиса. А последното ще се случи под претекста за защита на националната сигурност на Китай и борба срещу тероризма. Същата “благородна” реторика Пекин използва и в процеса на ограничаване на правата на уйгурите в Синджан.
Без да губи време и да се разсейва от съображения, касаещи както двустранните си споразумения, така и законодателството на Хонконг, Китай предприе и друг ход. Този път става дума за това, че Китайската народноосвободителна армия навлезе на няколко пъти в контролираната от Индия част на провинцията Ладак (част от по-големия регион на Кашмир), пресичайки на няколко места – покрай езерото Пангонг-Цо и долината на река Галван – граничната зона между китайската и индийската част на тази оспорвана територия.
Но това, което започна там като инцидентно преминаване на границата, постепенно се превърна в организирано установяване и укрепване на завзетите позиции от страна на Пекин, чиито сухопътни войски докарват бойни машини и копаят окопи. На критиките срещу действията си Китай отговори, че Ню Делхи е виновен за така създалата се ситуация (понеже Индия строи пътна артерия, която ще помогне за логистичното функциониране на сухопътните сили на Индия в този регион, и на свой ред съсредоточава допълнителни военни ресурси там).
В същото време сателитни снимки показват, че Пекин разширява собствената си инфраструктура, която може да се ползва за споделени цели – граждански и военни, от своята страна на границата си с Индия в Тибет.
Въпреки че е наясно с това, че има китайски войски на територии, които счита за свои, индийското правителство е повече от предпазливо в реакцията си. Последното се дължи на обстоятелството, че ако премиерът Нарендра Моди оповести публично реалната ситуация на терен, то той ще бъде принуден от публичния натиск на култивирания от него индо-национализъм да предприеме реципрочни действия. Нарендра Моди обаче няма никакво желание да покачва мизата и да превърне граничния диспут с Пекин във военен конфликт.
Като цяло гранични инциденти между Индия и Китай се случват периодично и са повод както за ескалацията на напрежението между двете държави през 2017 година в Сиким (в докламското плато на съвместната им граница с Бутан), така и за войната между тях през 1962-та година.
За сериозността на пресния конфликт между Пекин и Ню Делхи свидетелства и опитът за намеса на администрацията на Доналд Тръмп, която предложи своите посреднически услуги. Това, разбира се, бе автоматично отхвърлено не само от Пекин, но и от Индия. Нарендра Моди знае, че ако “вкара” американците в този спор, то Си Дзинпин ще стане още по-настъпателен. Но така или иначе Доналд Тръмп си има други приоритети в момента: борбата с рекордните нива на безработица като ефект от Covid-19 и тези на организираната престъпност, която се манифестира по улиците в страната след убийството на Джордж Флойд.
Пандемията от Covid-19 не възпрепятства и стандартната активност на Китай спрямо държавите от югоизточна Азия. Пекин извърши няколко военни обучения близо до Тайван и административно абсорбира контрола си върху оспорвани острови от мрежата на Спратли и Парасел. Китай продължи да извършва проучвателни обходи в изключителната икономическа зона на водите на Виетнам и Малайзия и се въвлече в няколко инцидентна с виетнамски и японски морски съдове (от рибарски лодки до боен кораб).
Междувременно Китай наложи високи тарифи на вноса на ечемик от Австралия и забрани импорта на говеждо пак оттам като дисциплинарна мярка срещу Канбера за това, че правителството на Скот Морисън се присъедини към държавите, които поискаха независимо разследване на произхода и разпространението на Covid-19. Китайският посланик в Австралия каза, че сънародниците му може да преценят, че и австралийското вино вече не им е толкова вкусно, а в държавната преса на Поднебесната империя Канбера бе определена като “дъвка, залепнала за китайската подметка” (националистическият “Global Times”). Но новото поколение китайски посланици и местните медии са друг жанр съответно в дипломацията и журналистиката, за което най-преки впечатления имат французите (дълга история).
И ако бе добре отразена в медиите информацията, че критичен доклад на Европейския съюз спрямо разпространението на дезинформацията около коронавируса е бил редактиран под натиск на Китай, то до широката публика не достигна нещо друго. А именно, че посланиците на държавите членки на ЕС публикуваха общ текст в местния официоз China Daily, предназначен за китайската аудитория, дори след като са били предупредени от китайските власти, че върху въпросния текстови материал ще бъде извършена редакторска намеса в посока на това, че от него ще отпадне онази част, която посочва Китай като източник на Covid-19. Но както знаем, това, което човек си причини сам, никой друг не може да му го стори.
Докато светът обаче се бори срещу икономическите последствия от пандемията и проучва възможна ваксина срещу коронавируса, Китай търси нещо друго: как да добие стратегическо предимство в оспорваните с Индия територии, както и петрол и газ във виетнамските и малазийските води.
Един ден предпазните аксесоари ще бъдат свалени. Въпросът е обаче дали маската за Пекин няма да се окаже това, което са гримът и широките панталони при жените.
