fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Китайският вирус бе тук много преди Covid-19

Време за четене: 5 мин.

Червената лампа светеше и преди това. Но едва през 2010-та година, когато китайският брутен вътрешен продукт (БВП) задмина този на Япония, светлината вече стана толкова натрапчива, че бе трудно повече да не й се обръща внимание. Дори и по-пасивният – откъм външнополитическа заявеност – американски президент Барак Обама не можеше да пренебрегне симптомите от разрастването на най-голямата икономика в Азия. Последното провокира тогавашната американска администрация да обоснове концепция за засилването на влиянието на САЩ в Индийския и Тихия океан (така наречения Pivot to Asia).

Споменатата концепция, иначе включваща в себе си широк спектър от инструменти – от увеличаването на военното присъствие на Вашингтон до създаването на Транстихоокеанско партньорство (ТТП), обаче не даде резултат: в началото на 2017-та година, когато Барак Обама напусна Белия дом, Китай бе по-силен, отколкото бе осем години по-рано.

Настоящият американски президент Доналд Тръмп, макар и сменяйки средствата, продължи да следва основната цел на външната политика на САЩ в Азия – поставянето на “обръчи” около Китай, сдържащи движенията на Пекин. Основният въпрос обаче е какво ще види сегашният ръководител на Белия дом, когато приключи с президентството си: по-силен или по-слаб Китай.

Но последните две американски администрации – друг е въпросът колко успешно – поне опитваха да адресират опасността, която идва от Пекин. На този фон Европа и Европейския съюз (ЕС) дълго време отказваха да свалят розовите очила по отношение на Китай.

Сигналната светлина от червената лампа обаче в крайна сметка проби и през стъклата на европейския оптимизъм. Нека бъде ясно, че ЕС все още не е свалил розовите очила, но съюзът усеща, че нещо дразни зеницата му и това неудобство идва от Пекин. Постепенно европейските отношения с Китай започват да бъдат осмисляни и под друг дискурс: като проблемни. При това по специфичен начин: Пекин най-общо бива осъзнаван (1) като вътрешен проблем за Германия и (2) като външен проблем за Франция.

Китай бе възприет като вътрешен за Германия проблем, когато, чисто и просто, китайски инвеститори придобиха дялове от стратегически производства в Германия (от Keller und Knappich Augsburg, занимаващи се с индустриална автоматика и роботика, до самата Deutsche Bank). Последното провокира намеса от страна на федералното правителство през 2018-та година, когато под негово давление бе променен ресорен закон, така че – с претекста за “публичен интерес” – германското правителство да може да преустановява сделки, в които не-европейски инвеститор получава повече от 10% собственост в дадена местна компания.

Оттогава германците започнаха да говорят по-силно и по-критично спрямо китайската политика на “широките джобове” в две основни посоки. Едната, че китайските инвестиции се правят от дружества, които се субсидират от правителството в Пекин (т.е. получават държавна подкрепа, което поставя европейските им аналози в неравностойно положение). Втората, че Китай не действа реципрочно, продължавайки да ограничава достъпа на европейски инвеститори до икономиката му (т.е. Пекин не спазва правилата на играта).

Междувременно Пекин бе осмислен и като външен проблем за Франция. Това стана, когато Париж просто осъзна, че губи влияние и позиции в близки до себе си държави от Африка (а това не е маловажно за французите, защото в тяхната геополитическа доктрина Черният континент е един от двата има бъбрека), за сметка на нарастващите възможности на Китай там. Особено болезнено за президента и правителството в Елисейския дворец бе това, че Пекин изпревари Париж като основен търговски партньор за стоки на редица държави от бившите френски колонии (Буркина Фасо, Того, Камерун и т.н.). Т.е. когато погледне в задния си двор, Франция все по-често вижда Китай.

А към тази тенденция на засилване на влиянието на Китай в бившите колонии (и не само) на Франция в Африка, президентът Емануел Макрон трябваше да преживее и унижението от 2018-та година, когато китайският му колега Си Дзинпин му постави ултиматум. Той се състоеше в искането за премахването на френския постколониален режим върху държавите от зоната на CFA франк-валутата (за да може Китай да не среща обструкции в търговията си с тези държави, които действително са затруднени да водят нормални икономически отношения с трети страни поради зависимостта си от френските регулации и френската национална банка).

По този начин, отчитайки и окомплектовайки германския вътрешен проблем с френския външен такъв, ЕС постепенно започва да променя отношението си към Китай: икономическите релации с Пекин започват да бъдат мислени през призмата на конкурентната сигурност (това значи, че сигурността на Китай не означава непременно сигурност на ЕС и че Брюксел и Пекин са по-скоро конкуренти, отколкото партньори). Отражение на тази зараждаща се менталност в ЕС виждаме да бъде отразявана и в някои от неговите документи (например, EU-China – A strategic outlook, където Китай е определен като “икономически конкурент” и като “органически съперник”).

Именно през призмата на конкурентната сигурност трябва да бъдат мислени и двете основни китайски инициативи, които касаят Европа: форматът 16+1 и Новият път на коприната.

Форматът 16+1 (Китай и държавите от Централна и Източна Европа) искаше да приложи опита на Пекин в неговата дипломация на дълговата задлъжнялост (Debt-Trap Diplomacy) – т.е. отпускане на кредити и добиване на собственост или дългосрочен лизинг срещу невъзможността на тези кредити да бъдат обслужвани – спрямо държави като Шри Ланка, Малайзия и Индонезия, но този път срещу страните от централната и източна част на Стария континент.

Новият път на коприната (НПК) пък си остава китайско-центричен проект, чиято цел е да обслужва преди всичко интересите на Пекин, а не споделени такива. С НПК всъщност Китай чертае в 21-ви век новите си, по-широки граници. ЕС трябва да помисли добре дали да участва в нещо, което може да го превърне в “апендикс към Евразия” (по Хенри Кисинджър).

Още повече, че отношението към НПК може да допринесе за задълбочаването и на без това съществуващите разломи в рамките на ЕС (когато става дума за инвестиции от Пекин, Рим и Атина пускат протяжно ухо, пред което иначе дългият нос на Пинокио е просто маргинален размер). Не на последно място, тази китайска инициатива вероятно ще допринесе за увеличаването на отрицателния търговски баланс на ЕС с Китай. А поради подобни съображения ЕС би трябвало да е мотивиран да не оставя само на хартия подписаното с Япония от края на миналата година Споразумение за партньорство за устойчива свързаност и качествена инфраструктура (EU-Japan Partnership on Sustainable Connectivity and Quality Infrastructure).

А когато говорим за конкурентната сигурност между ЕС и Китай и изграждането на 5G мрежата на Европа, то тогава червената лампа се превръща в червен прожектор.

Така или иначе, погледнат през европейските очи, Пекин постепенно спира да бъде ваксина и се превръща във вирус. При това такъв, който, за разлика от Covid – 19, е тук не от началото на годината, а много преди това.

Това, което трябва да направят европейските лидери, е, когато един ден напуснат кабинетите си, да не видят това, което видя Барак Обама.

Оригинална пубкликация


Още по темата:

Споделете чрез

Предишен

Следващ