fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Sina delenda est

Време за четене: 6 мин.

Когато Катон Стари, ветеран от Втората пуническа война посетил Картаген през 152 пр. Хр, римският политик бил смаян от бързото възстановяване и богатството му. Прозрял идващата опасност, след това той завършвал всяка своя реч в римския сенат с „Ceterum autem censeo Carthaginem esse delendam“„Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен“. Или поне така гласи легендата, базирана на редките и несигурни източници от този период.

Няколко години войната действително дошла – Картаген бил разрушен от Сципион Емилиан, Този път окончателно, за да не възвърне никога блясъка си и могъществото да оспори Pax Romana.

За нас освен място от световното културно наследство на ЮНЕСКО, остава и знаменитата фраза, използвана под най-различни форми и контекст. По-малко известна, обаче е фразата е „Carthago servanda est“ – „Картаген трябва да бъде запазен“ на Публий Корнелий Коркул, основен политически противник на Катон. Аргументите за това „съхраняване“ са още по-интересни – за да бъде държано населението на Рим под контрол, винаги е нужен външен враг.

В историята „ако“ не съществува, но все пак е трудно да си представим, ако Рим не беше подготвен за война и ако Картаген не беше разрушен, какво би могло да е бъдещето на цяла Европа. Със сигурност – далеч по-различно – за добро или лошо.

Само две хиляди години по-късно

Март 1983 г. –  Роналд Рейгън произнася една от двете си най-знаменити  речи – „Империята на злото“. В условията на атомни оръжия, „горещата война“ вече е почти немислима и парадоксално това е, което пази мира. Колкото и да се опитват всякакви безполезни бюрократи, да ни убеждават, че всъщност заслугата е тяхна или на подопечните им тромави организации или на смехотворни концепции като „международното право“. Наличието само на прокси конфликти, не прави Студената война по-малко значима, дори напротив – тя и до ден днешен остава най-голямото противопоставяне в човешката история. Противопоставяне с ясен победител.

На практика Рейгън, Маргарет Тачър от нашата страна на Атлантика и Папа Йоан Павел II на трона на Свети Петър в Рим довеждат до края на посочената „империя на злото“. Само няколко години по-късно, американският президент вече е в Берлин, където произнася и втората си важна реч „Разрушете тази стена, господин Горбачов“. А със Стената, след това, си отива и СССР – завинаги на бунището на историята.

Средствата този път не са „огън и меч“, а икономическо изтощаване и доказване на това, кой от двата модела е по-жизнеспособен. Отговорът за всички, освен за разнообразните видове социалисти – червени, зелени и розови е повече от очевиден.

В мрачното бъдеще има само война

Какво ни показват тези два примера, отдалечени от две хилядолетия? Освен, че не мирът, а войната е естествено състояние на света? И то дори да отчитаме двете световни и хилядите по-малки войни? Няколко извода.

  • Тукидидовият капан е реален и когато две могъщи империи си съперничат накрая може да остане само една;
  • Икономиката е инструмент на политиката, а не обратното, за разлика от смятаното от някои дребни политически секти;
  • Илюзията за всепобедна идеология и вечен мир е именно това – заблуда.

Подобен мързел и подценяване обзе целият свят през последните 30 години – далеч не само Фукуяма, предвиждаше края на конфликта и всепобедния мир. В далеч по-пророческото си произведение Хънтингтън предвижда цивилизационния конфликт, който наблюдаваме днес – между ислямските държави и Запада, конфликта в Украйна и най-актуалния – този с Китай.

Защо с Китай? Далеч не само заради коронавируса COVID-19, но нека започнем от него. В предишни материали вече споменахме, за опитът на Китайската комунистическа партия да прикрие вируса. След това да излъже в данните и да се отдаде на чисто пиратско печалбарство от него. Последните информации са, че ККП планира да цензурира и редактира всякаква медицинска информация преди да бъде споделена с другите държави.

Това е само малка, но актуална част от всички аргументи, които трябва да накарат Западния свят да осъзнае собственото си правило – с терористи не се преговаря. Вместо това, движени от алчността за някой долар в маржовете повече, за намиране на евтин труд корпорациите решиха да предоставят цялото си ноу-хау на другият край на света. Заедно с индустрията и производството, което съгради просперитета на капитализма. На режим, неподлежащ на никакъв контрол или отговорност, въвеждащ мерки, излезли от Black Mirror върху собственото си население. Дори не е нужно да се връщаме към глада от времето на „Големия скок напред“.

Пробуждането на дракона

Осъзнаването на смъртната опасност, пред която е поставен свободния свят стана изключително бавно и е на различен етап по света. Някои са доволни – като например Иран и Северна Корея в сянката на новия си голям брат. Други, които смятат Китай за приятел, не осъзнават бавното си поглъщане – като Русия. Но все пак да се върнем на „свободен“ в словосъчетанието. В САЩ президентът Тръмп беше един от малкото, които се осмелиха да говорят срещу свещената крава на евтината работна ръка – и дори, „О, ужас“ за всички неолиберални „пророци“ – се осмели да наложи тарифи и мита, започвайки на практика търговска война.

Тук Европа зае обичайната си нефелна позиция на мрънкане и отлагане вземането на решения, ако се изключат няколко пасивно-агресивни подмятания към… САЩ. Разбира се, междувременно продължи жертването на единствената обективна сила, която Европа има – икономическата (защото да се говори за политическа и военна е смехотворно в контекста на САЩ и Китай), в лицемерното жертване за неосъществими и утопични зелени идеали. Спомнете си го следващият път, когато вашият представител в Европейския парламент защитава отново „Зелената сделка“. Спомнете си, че той не е „жертва на комунистите“, напротив – съучастник е.

Защото това, което идва е истинският сблъсък на цивилизациите и за първи път в историята Западът е застрашен от това да загуби водещата си роля. Има два пътя.

Пътят на колаборациониста, в който всички се примиряваме в това да сме втора цигулка пред свят доминиран от икономическата мощ, която сами отдадохме на Китайската комунистическа партия, докато гоним въглеродни прагове, джендър-неутрални тоалетни и имагинерна разлика в заплащането между половете. Гарнирано със солидна доза преклонение пред олтара на глобализма.

Или да осъзнаем, че макар Рейгън и Тачър да победиха благодарение на финансовото могъщество свободния пазар, то важеше само за страните споделящи обща култура, светоглед и институции. Страните от една цивилизация. И да повторим техния пример, защото войната е неизбежна. Колкото по-късно го осъзнаем, толкова е по-малка вероятността да я спечелим. Новата Студена война е тук и Европа трябва да избере страна – тази на САЩ и свободния свят или на сътрудничеството с едно от последните издихания на комунизма. И глупостите ви за лошия „протекционзъм“ не важат. Ако не заявим политическата си воля, за да запазим доминиращата си цивилизационна роля днес, утре ще бъде твърде, твърде късно. С всичките произтичащи проблеми от това – и икономически и най-вече липсата от благовидно оправдание, различно от това в предишното изречение. Освен това мисля, че Китай трябва да бъде разрушен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ