Когато Катон Стари, ветеран от Втората пуническа война посетил Картаген през 152 пр. Хр, римският политик бил смаян от бързото възстановяване и богатството му. Прозрял идващата опасност, след това той завършвал всяка своя реч в римския сенат с „Ceterum autem censeo Carthaginem esse delendam“ – „Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен“. Или поне така гласи легендата, базирана на редките и несигурни източници от този период.
Няколко години войната действително дошла – Картаген бил разрушен от Сципион Емилиан, Този път окончателно, за да не възвърне никога блясъка си и могъществото да оспори Pax Romana.
За нас освен място от световното културно наследство на ЮНЕСКО, остава и знаменитата фраза, използвана под най-различни форми и контекст. По-малко известна, обаче е фразата е „Carthago servanda est“ – „Картаген трябва да бъде запазен“ на Публий Корнелий Коркул, основен политически противник на Катон. Аргументите за това „съхраняване“ са още по-интересни – за да бъде държано населението на Рим под контрол, винаги е нужен външен враг.
В историята „ако“ не съществува, но все пак е трудно да си представим, ако Рим не беше подготвен за война и ако Картаген не беше разрушен, какво би могло да е бъдещето на цяла Европа. Със сигурност – далеч по-различно – за добро или лошо.
Само две хиляди години по-късно
Март 1983 г. – Роналд Рейгън произнася една от двете си най-знаменити речи – „Империята на злото“. В условията на атомни оръжия, „горещата война“ вече е почти немислима и парадоксално това е, което пази мира. Колкото и да се опитват всякакви безполезни бюрократи, да ни убеждават, че всъщност заслугата е тяхна или на подопечните им тромави организации или на смехотворни концепции като „международното право“. Наличието само на прокси конфликти, не прави Студената война по-малко значима, дори напротив – тя и до ден днешен остава най-голямото противопоставяне в човешката история. Противопоставяне с ясен победител.
На практика Рейгън, Маргарет Тачър от нашата страна на Атлантика и Папа Йоан Павел II на трона на Свети Петър в Рим довеждат до края на посочената „империя на злото“. Само няколко години по-късно, американският президент вече е в Берлин, където произнася и втората си важна реч – „Разрушете тази стена, господин Горбачов“. А със Стената, след това, си отива и СССР – завинаги на бунището на историята.
Средствата този път не са „огън и меч“, а икономическо изтощаване и доказване на това, кой от двата модела е по-жизнеспособен. Отговорът за всички, освен за разнообразните видове социалисти – червени, зелени и розови е повече от очевиден.
В мрачното бъдеще има само война
Какво ни показват тези два примера, отдалечени от две хилядолетия? Освен, че не мирът, а войната е естествено състояние на света? И то дори да отчитаме двете световни и хилядите по-малки войни? Няколко извода.
- Тукидидовият капан е реален и когато две могъщи империи си съперничат накрая може да остане само една;
- Икономиката е инструмент на политиката, а не обратното, за разлика от смятаното от някои дребни политически секти;
- Илюзията за всепобедна идеология и вечен мир е именно това – заблуда.
Подобен мързел и подценяване обзе целият свят през последните 30 години – далеч не само Фукуяма, предвиждаше края на конфликта и всепобедния мир. В далеч по-пророческото си произведение Хънтингтън предвижда цивилизационния конфликт, който наблюдаваме днес – между ислямските държави и Запада, конфликта в Украйна и най-актуалния – този с Китай.
Защо с Китай? Далеч не само заради коронавируса COVID-19, но нека започнем от него. В предишни материали вече споменахме, за опитът на Китайската комунистическа партия да прикрие вируса. След това да излъже в данните и да се отдаде на чисто пиратско печалбарство от него. Последните информации са, че ККП планира да цензурира и редактира всякаква медицинска информация преди да бъде споделена с другите държави.
Това е само малка, но актуална част от всички аргументи, които трябва да накарат Западния свят да осъзнае собственото си правило – с терористи не се преговаря. Вместо това, движени от алчността за някой долар в маржовете повече, за намиране на евтин труд корпорациите решиха да предоставят цялото си ноу-хау на другият край на света. Заедно с индустрията и производството, което съгради просперитета на капитализма. На режим, неподлежащ на никакъв контрол или отговорност, въвеждащ мерки, излезли от Black Mirror върху собственото си население. Дори не е нужно да се връщаме към глада от времето на „Големия скок напред“.
Пробуждането на дракона
Осъзнаването на смъртната опасност, пред която е поставен свободния свят стана изключително бавно и е на различен етап по света. Някои са доволни – като например Иран и Северна Корея в сянката на новия си голям брат. Други, които смятат Китай за приятел, не осъзнават бавното си поглъщане – като Русия. Но все пак да се върнем на „свободен“ в словосъчетанието. В САЩ президентът Тръмп беше един от малкото, които се осмелиха да говорят срещу свещената крава на евтината работна ръка – и дори, „О, ужас“ за всички неолиберални „пророци“ – се осмели да наложи тарифи и мита, започвайки на практика търговска война.
Тук Европа зае обичайната си нефелна позиция на мрънкане и отлагане вземането на решения, ако се изключат няколко пасивно-агресивни подмятания към… САЩ. Разбира се, междувременно продължи жертването на единствената обективна сила, която Европа има – икономическата (защото да се говори за политическа и военна е смехотворно в контекста на САЩ и Китай), в лицемерното жертване за неосъществими и утопични зелени идеали. Спомнете си го следващият път, когато вашият представител в Европейския парламент защитава отново „Зелената сделка“. Спомнете си, че той не е „жертва на комунистите“, напротив – съучастник е.
Защото това, което идва е истинският сблъсък на цивилизациите и за първи път в историята Западът е застрашен от това да загуби водещата си роля. Има два пътя.
Пътят на колаборациониста, в който всички се примиряваме в това да сме втора цигулка пред свят доминиран от икономическата мощ, която сами отдадохме на Китайската комунистическа партия, докато гоним въглеродни прагове, джендър-неутрални тоалетни и имагинерна разлика в заплащането между половете. Гарнирано със солидна доза преклонение пред олтара на глобализма.
Или да осъзнаем, че макар Рейгън и Тачър да победиха благодарение на финансовото могъщество свободния пазар, то важеше само за страните споделящи обща култура, светоглед и институции. Страните от една цивилизация. И да повторим техния пример, защото войната е неизбежна. Колкото по-късно го осъзнаем, толкова е по-малка вероятността да я спечелим. Новата Студена война е тук и Европа трябва да избере страна – тази на САЩ и свободния свят или на сътрудничеството с едно от последните издихания на комунизма. И глупостите ви за лошия „протекционзъм“ не важат. Ако не заявим политическата си воля, за да запазим доминиращата си цивилизационна роля днес, утре ще бъде твърде, твърде късно. С всичките произтичащи проблеми от това – и икономически и най-вече липсата от благовидно оправдание, различно от това в предишното изречение. Освен това мисля, че Китай трябва да бъде разрушен.
