НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Този път ще се борите за гласа ми

Време за четене: 7 мин.

Досега беше лесно. Изказват правилните мисли и съждения „нашите”, имат правилните възгледи, сноват по телевизори, радиа и вестници, а останалите трябва да сме длъжни да ги подкрепяме, защото нашите изказват правилните мисли и съждения, имат правилните възгледи, а освен това са умни и красиви, пу-пу, да не им е уроки, пък и млади, най-много на средна възраст да са (щото, нали, трябва обновление, старите лица са втръснали на всички).

Младите, Красивите и Правилните

Е, добре, само че не им се получи на младите, красивите и правилните. Новите лица също повтръснаха, дори може би повече от старите. Старите поне свършиха важни неща, преди да се провалят (НАТО и ЕС), докато новите се обвързаха само с провали. (А колко е тъпо да се делят на нови и стари дали вече са го разбрали? Едва ли…)

Социалистическата партия, за разлика от „нашите“ не раздели своите на умни и глупави, на грозни и красиви, на млади и стари, а обедини и трите поколения. И на тях им се получи, включително и поради тази причина. Имат мощно представителство в парламента и може би щяха да се доберат и до властта, ако не бяха тъпите изцепки на Корнелия Нинова против Европа, за които сега тя вероятно горчиво съжалява, би трябвало поне.

И не се получи не защото нашите са нещо лоши, и не защото не всички се оказаха баш „наши”. Напротив, добри си бяха „нашите” и още са си такива. Радан например е почтен, добър и правилен отвсякъде. Само че за две-три години той не успя да убеди хората в смисъла на съдебната реформа. И въобще в смисъла на реформите. Убеди само тези, които и преди това си бяха убедени. И не че не му даваха възможност за изява, напротив, беше един от най-показваните политици, преди да стане извънпарламентарен такъв.

Няма справедливост в България

Но по едно време Корнелия Нинова просто го отвя. При откриването в Народното събрание тя почти извика следното: ”Справедливост! Искаме справедливост! Няма справедливост в България!“ Извика го убедително и въздействащо, и няма значение дали е била искрена, само за около три минути тя успя да привлече повече внимание и да спечели повече доверие, отколкото Радан Кънев за три години.

„От океан до океан никой няма да бъде забравен – извика и Доналд Тръмп в една от речите си, после добави. – Сега, от този миг нататък, властта вече не е на върхушката, а на народа.“. И спечели!

Не става дума за правилни и неправилни възгледи, а за умението да ги представяш и да убеждаваш.

„Нашият много добре се представи!“ – обявиха „нашите” след един много важен предизборен сблъсък между Трайчо Трайков и Каракачанов.

Само че това беше самозаблуда и самозалъгване. Нашият никак не се представи добре. Мънкаше, заплиташе се, повтаряше ония невнятни за мнозинството изтъркани езикови образци, които нашите си повтарят и продължават да си повтарят открай време. Каракачанов просто го отвя. Вярно, пак с изтърканите лафове, като ония за „общото благо“ и „националното достойнство“, но казани уверено, въздействащо и убедително.

Не става

Тогава си позволих да напиша писанието „Не става”, в което обяснявах защо Трайчо Трайков не става нито за президент, нито за кандидат-президент, въпреки че е правилен и е от нашите. И както винаги става по нашенско, „нашите” подминаха същностната част на писанието, за да заключат, че щом нашият (сиреч аз) пише, че нашият (сиреч Трайчо Трайков) не става, значи не е от нашите (сиреч те).

И самозаблудите, самозалъгването и самооблащаването продължиха, продължават и досега.

Добре, нека не съм от нашите (техните), ще напиша още нещо за нашия (този път Христо Иванов), въпреки че нашите (сиреч те) ще се обидят и ще кажат, че щом не хваля нашия (сиреч техния), значи не съм от техните (сиреч нашите). Малко пообъркано стана с това „нашите и техните“, ама то си е такова от доста време.

И тези не стават

Христо Иванов, също като Трайчо Трайков, не става, дори без да му намираме махна за тежките, направо съдбоносни политически грешки. Мънка, ъка, не умее да печели привърженици, не умее да се изразява, разбират си го пак само нашите (сиреч техните, ако следваме обърквацията).

И като нагазихме в просото, нека продължим, белким изгазим до синур.

И генерал Атанасов Атанасов също не става. Тоест за председател на свитата до ядрото си ДСБ става, но за обединител и водач на нашите (техните) срещу олигархията не става. И Мартин Димитров не става – доказано през годините. Само Божо Трика става (майтап бе, Уили, да не се върже някой).

И след като тия, умерените, не успяха нищо да свършат, човек се оглежда дали пък някой друг не би бил подходящ. Някой по-краен, непреклонен и буен. „Лудите, лудите, те да са живи”, както казва чорбаджи Марко, като вижда, че с улегналите и разсъдливи дълбокоумци България цял живот ще си остане под турско. Оглежда се човек за „лудите, лудите, те да са живи” и тутакси се натъква на Манол Глишев и Асен Генов. Дали пък те не стават за водачи? За политици, които биха могли да поведат окахъреното и обезнадеждено дясно-средно-зелено-свястно срещу олигархията.

Дали пък те не биха могли да положат темелите (ех, че израз) на новия, напредничав обществено-партиен градеж. Пита се човек. И „Да, те стават”, би могъл да си отговори. Но само при условие, че тоя градеж прислони само най-чистите, най-достойните, най-светлите, самоотвержените, пламенните, непоколебимите, възвишените, неопетнените, заслужилите и безкрайно предани на делото.

А те, както се знае, в България са само четирима. Първият е Манол Глишев, вторият е Асен Генов, третият е Асен Генов, четвъртият е Манол Глишев. Толкоз, други няма, а само с четирима не става, пък били те Генов и Глишев.

Не, не се е намерил все още истинският водач, няма, не е сглобено още политическото устройство, което да го излъчи.

И пак се пита човек. Ако гласувам за тия, дето не стават, въпреки че не стават, само защото са от правилните и от нашите, то дали не отнемам възможността за изява на тези, които пак са от нашите, но стават. А може да се попита дори „А дали пък да не дам възможност на някои, които стават, макар да не са съвсем правилни и да не са съвсем от нашите. Дали пък да не направя някой „исторически компромис”?

Поредният исторически компромис

Така де, защо Радан може да прави „исторически компромиси“, без това да бъде предателство, а защо обикновеният десен гласоподавател да не може? Не е справедливо някак си. И между другото, като стана въпрос за исторически компромис, този, който направи Бойко Борисов за Македония, е наистина исторически, за разлика от онзи на Радан. Бива да му се признае на Борисов, макар никой от нашите да го не признава.

Не, не съм казал, че ще гласувам за Бойко. Казвам само, че тия, за които досега гласуваха по подразбиране някак си, просто защото са наши, вече трябва да се борят за гласа ми. Те подведоха стотици хиляди хора, без въобще да проявят каквито и да било признаци на срам, угризение или притеснение (Радан е изключение). Аз обаче съм гузен, защото подведох може би няколко десетки или дори повече избиратели с ето този призив, който вися доста време на стената ми във Фейсбук.

 

 

И оправданието „ама де да знам, че това било трик“ не важи, нали уж имам опит и усет, нали уж умея да провиждам нещата. Е, този път не провидях, подлъгах се, подлъгах и други. Извинявайте, ще гледам да не се повтори!

Има все пак един светлик в тунелните тъми. Проблясна там една искрица. Призна си донякъде грешката Христо Иванов в едно интервю. Трябвало било да се обедини с Нова Република. Ама така увъртоли думите си, че само извънредно умните и много красивите да ги разберат. И още едно негово прозрение – много по-важно.

„Тези триста хиляди гласа не са ни осигурени”, рече Христо. И това си е точно така. Най-после докосване до земята. Да, не са ви осигурени, милички. Ще трябва да се борите за тях. Как? Като се лепят счупени парчета? Вече е изпробвано. Като се приканват хората на улицата? Пак изпробвано. Може би трябва да подхванете и нещо друго. Да почнете да се борите за всеки глас например. В политиката това не е само образ. И твърдението ми, че този път трябва да се преборите за гласа ми, не е само признак на неоправдано самочувствие. В политиката то не е и само образ. То е правило.

Питайте за тия работи пиарите си. Ама не тези, които изпъдиха Веселина Седларска от една ваша сбирка, защото не знаят коя е. И не тези, дето наредиха на плакати четиримата десни вождове от Нова република, както някога комунистите нареждаха Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин. Толкоз засега. Аре.

 

Оригинална публикация в “Студия Трансмедия”

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!