fbpx

Коалиционен ексхибиционизъм

В събота се излъчи последният епизод от първия (и надявам се последен) сезон на сериала „Преговори за коалиционно споразумение в мола“. Ако бях по-зъл, щях да го нарека „сапунка“ или даже „криминале“, но не съм – с годините ставам все по-кротък и безразличен. В ролите видяхме както заслужили актьори от минисериалите „Зимата на Виденов“ (Румен Гечев, Румен Овчаров), „Непълната година на Димитър Попов“ (Емилия Масларова), „Една тройната коалиция“ (Овчаров, Масларова) и „Борисов 2 – Реформацията“ (Христо Иванов), така и изгряващи звезди, току-що завършили НАТФИЗ или Харвард, малко възбудени от дебюта си. Впрочем, като казвам „видяхме“, не съм съвсем честен, защото някой може да е видял, но не и аз – по принцип подобни сериали не гледам, защото ме дразнят с евтиния си сценарий, некадърното изпълнение на актьорите и потискащия мизансцен. Те са като нискобюджетни сапунки за непретенциозна и доверчива публика в светлите части на денонощието. За мен FOX Crime е много по-правдоподобен и удовлетворителен.

Какъв е този неудържим порив към ексхибиционизъм у нашите дейци на обществено-политическия фронт! Може би това е духът на широколентовия интернет и социалните мрежи, който кара всевъзможни хорица да изливат душите си или просто да се гримират, готвят, шият или оправят педикюра си пред уеб камерата, та да ги гледа цял свят и да ги „лайква“ и „шерва“. Снимат какво са готвили, снимат какво са яли . Слава Богу, все още не го снимат на следващия ден, когато излезе от другия край на онази дълга лигавица! Снимат си чиниите. Снимат си децата, внучетата и кучетата. Снимат си цветята. Снимат си краката, когато са на пажа – този сюжет по масовост конкурира снимките на чиниите. Снимат се къде са били с приятелките си и колко луксозно са прекарали. Снимат се пред произведения на архитектурата и изкуството, за да видим колко културно са прекарали. Снимат се пред туристически забележителности, демек: вижте ме къде съм бил! Снимат се също и в различни битови ситуации, в тесни холове и евтини кръчми, а очите им горят от гордост. Абсолютен ексхибиционизъм! И политиците на Промяната не паднаха по-долу.

Попитали едно индийче какво иска да стане като порасне и то казало: инженер. Попитали и китайче – космонавт, отговорило то. Когато попитали холандчетата и германчетата, те не се замислили: ютюбър и тик-токър. Не знам, говори се, че да си ютюбър понякога можело да се окаже по-рентабилно от това да си космонавт. За инженер да не говорим. Може би точно този широколентов дух кара нашите политици да се държат като ютюбъри и тик-токъри. Ето това е новото (пък и старото поколение, което се опитва да е в крак с времето) политици – ексхибиционисти.

Мои приятели – общински съветници – ми разправяха как през 2019, когато в Столичния съвет влязоха „Спаси София“ и ДБ, някои от най-иновативните новобранци ходели навсякъде със смартфоните си и „стриймвали“ каквото им се изпречи пред очите, та да видят всички колко са прозрачни и обществено активни. Хората не можели спокойно да отидат даже и в клозета, защото ги било страх, е ще ги „стриймнат“ как пикаят. Това е широколентовият дух на новото време, това е духът на политическия ексхибиционизъм. Това е и духът на сериала „Преговори за коалиционно споразумение 2021“ – майчице, колко са прозрачни, колко са честни тези хора, как нямат никакви тайни от нас, простите граждани! Нима толкова прозрачни политици са способни да ни причинят нещо неприятно било от глупост, било от злонамереност, било от некадърност? Не! Не са способни. Та нали видяхме – всичко се реши пред очите ни! Те няма да ни излъжат! Те няма да ни подведат!

Такава в общи линии е идеята. Какво разбраха от цялата работа простите граждани като мен, дето не се задълбочиха особено в сериала, най-вече защото си имаха по-сериозни занимания? Политическите им възгледи и управленските им идеи вероятно можете да прочетете в предизборната програма на всеки от тях, но и една програма да прочетете, пак ще е достатъчно, защото те всичките преписват един от другиго (или от някаква хипотетична програма-майка), така че на практика са еднакви – „По-добре добре отколкото зле и venceremos!“. Ето, на мен например ми е любим мотивът за „намаляване на въглеродния отпечатък в армията“. Какво означава това – да преминем на електрически танкове? Нима Тесла все още не произвеждат електрически танкове? Или пък принципът „парите следват качеството“ – тоест колкото по-слабо е едно учебно заведение, толкова по-малко пари ще получава, за да стане още по-слабо. Любимо ми е също и как ще се раздават повече пари на калпак и същевременно ще се намалят данъците. Любимо ми е също и как за нас е особено важно Македония да влезе в ЕС, но пък проблемът с Крим, Русия и Украйна не ни интересува чак толкоз. Любимо ми е най-сетне и как ще имаме вицепремиер по климатичните промени. Но на другиго може да са любими други моменти от сериала – на вкус и цвет товарищ нет. Все едно. Не ни е това целта – да анализираме съдържанието на епизодите. За какво са се договорили „партиите на промяната“, ако изобщо са се договорили за нещо пред смаяните ни погледи, в нашия случай няма абсолютно никакво значение. Ако са се договорили за нещо съществено, то не е станало пред погледите ни, вЕрвайте ми. Това е корпоративно-партийна култура. Събират се, обсъждат, губят си времето, правят брейнсторминги, водят записки, пишат протоколи и меморандуми, а накрая решението взимат един-двама души, които най-вероятно нито сме ги виждали, нито сме ги чували.

Като гледам снимките от сериала, спомням си за една друга маса – Кръглата (на латински circus, цирк) маса от 1990. Започнахме с кръгла маса и се докарахме до ръбеста маса в мол. За жалост, ръбестите неща винаги са се оказвали по-болезнени от облите. Всъщност ексхибиционизмът, за който говорим, може да се окаже не толкова глуповат и невинен. Сега си правим майтап, но един ден, когато поредните спасители се окафявят и народът се размрънка, няма да е толкова забавно. Тогава те ще кажат: „Че защо мрънкате чак сега? Тези неща ги говорихме тогава пред очите на всички ви. Защо тогава не се обадихте, а само се правихте на много остроумни?“. То е като онези обществени обсъждания, дето са задължителни по закон – измиване на ръцете, връзване на гащите. Но при едно яко насиране (моля да ме извините за тази дума), каквото се очертава,  никакво връзване на гащите няма да помогне.

А толкова много ми се иска да имаме нормално правителство и да не му обръщам внимание. Не талантливо, не симпатично, не нечувано и невиждано, а просто нормално, за което не си заслужава да се говори. Много ми се иска. Освен това ми се иска Картаген да бъде разрушен и дайте най-сетне да се съберем в някой мол и да свършим тая работа!


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Иван Стамболов
До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.