България казва „Не на фашизма!” Фашизъм е, когато цигани бият български войници. Или екипи на „Бърза помощ”. Фашизъм е, когато цигани раждат деца на 13 години. Фашизъм е, когато цигани секат вековни дървета в парковете или пребиват почти вековни старци по селата. Фашизмът е безкраен. Но е фашизъм, не защото циганите вършат всички тези безобразия, а защото някой си е позволил да го каже. От известно време насам свободата на словото също е фашизъм.
Разрешаването на един проблем започва с правилното му идентифициране, един вид да назовем нещата с истинските им имена.
Това, че някой е прекръстил циганския етнос на ромски, не значи, че е променил привичките му. Това, че т. нар. роми в Западна Европа минават за българи, не пречи периодично да ни ги връщат обратно. Това, че определяме простотията и примитивността на една група хора за културна особеност, не спомага с нищо за интеграцията им. Това, че някой ви нарича „фашист”, не значи, че с нещо е по-добър от вас, дори напротив. По-скоро е симптом за политическа неграмотност и житейски дебилизъм. Само погледнете придобилите напоследък популярност Antifa групи и си правете изводи.
Фалшивата борба за права на онеправданите малцинства в днешно време не е нищо повече от борба за привилегии и ексклузивитет.
За това да ти се размине, защото си различен. За картичка „Излез от затвора” в играта Monopoly. И за сладко безгрижно живуркане на гърба на проблема. Едно е да се нагърбиш сам с него и да търсиш път към по-доброто бъдеще, съвсем друго е да го възседнеш, да препускаш насам-натам, крещейки, че този и онзи са фашисти.
Всеки, който очаква от хора с хормонални проблеми и миришещи на нафталин левичарски преподаватели да построят по-добър свят за него и семейството му, ще бъде изключително неприятно изненадан. Този контингент има нужда от обществено напрежение, за да има върху какво да философства, да има върху кого да стовари абсурда на изкуственото си състрадание. Тези хора не са стъпвали в циганска махала. Не са стъпвали и в краен квартал. Те са наясно с нуждите на народа (включително и на по-мургавата част от него) точно толкова, колкото протестиращите пред Народното събрание цигани – със значението на думата „фашизъм”.
Хем са демократи, хем демокрацията не им отърва, защото хората са прости и не могат да се извисят до нивото на техния копнеж за по-добър живот на бездомните животни например. Ако пък няма как да ви излязат насреща с аргумента, че сте прост, то истерично ви обявяват за фашист, наперено ви обръщат гръб и поемат в друга посока. Прав им път! Между другото, фашизмът като идеология не съдържа в себе си расов елемент. Но както вече отбелязахме, политическата коректност не се интересува от истинското значение на понятията. Само от собственото си лицемерно его и привилегията да води парада на онеправданите. Към поредната задънена улица.
Малко след като беше публикувана и събрала над 100 споделяния, статията беше изтрита от страницата ни във фейсбук, поради нарушаване “стандартите на общността”
