НОВО

Историческата реч на Доналд Тръмп в защита на живота

Долу можете да прочетете текста на речта на американския президент Доналд Тръмп по време на „Поход за Живота 2020“. Това е първият път, когато президент на САЩ присъства на похода, който е най-голямата в света годишна демонстрация за човешки права....

Проблемите и решенията пред политиците

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора бяха проблемите, пред които се изправят политиците. Гост също бе политолога Христо Панчугов. Вижте пълното видео:...

Тръмп, Сенатът и импийчмънтът

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп в Сената. Вижте пълното видео:...

Медиите между небето и земята

В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат...

Конституционноправни измерения в Обединеното кралство след Брекзит

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бяха конституционните измерения на наближаващият Брекзит. Вижте пълното видео:...

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Кое знаме гори в Иран?

Време за четене: 22 мин.

Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток:

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Извиненията на режима в Техеран трябва да се посрещат с дебела сянка на съмнение. Все пак те са знаели какво са направили още с натискането на бутона: това е обстрел от противоракетната отбрана на страната, вероятно Tor-M1, а не снаряд от RPG на произволен субект в...

Накъде след световната война?

Накъде след световната война?

Време за четене: 4 мин. След като започнахме новата 2020 година с няколко инфарктни за масовата публика и коментатори дни в които се чертаеха зловещи схеми за апокалипсис посрещнахме утрото след “отмъщението на Иран за убийството на вторият им човек” в изненадващо спокойствие – САЩ и Иран, изглежда, в няколко ловки хода решиха голяма част от проблемите си или поне улесниха решаването им неимоверно.

Мирът в региона е единственото нещо, което няма да видим

Мирът в региона е единственото нещо, което няма да видим

Време за четене: 5 мин. Мирът в региона е единственото нещо, което със сигурност няма да видим скоро в иначе непрогнозируемата каша, в която се превърна Близкия изток. С голяма цена за всички.

 В петък, при удар с дрон по летището на Багдад, беше убит командирът на елитните части „Ал Кудс“ Касем Солеймани. Освен Солеймани, сред убитите е и вторият по значение човек в подкрепяната от Иран коалиция от иракски паравоенни групи Хашд аш Шааби Абу Махди ал Мухандис.

 

Обяснението на Пентагона беше лаконично:

“По нареждане на президента американските военни предприеха решителни отбранителни действия за защита на американските служители зад граница като убиха Касем Солеймани, ръководител на корпуса “Ал Кудс” на Иранската революционна гвардия, който САЩ обявиха за чуждестранна терористична организация.“

От Пентагона подчертаха, че Солеймани е виновен за смъртта на стотици американци през годините. Те наблегнаха на това, че ударът е имал защитна цел, тъй като Касем Солеймани „активно е разработвал планове за нападение на американски дипломати и членове на службите в Ирак и в целия регион“.

Още миналата година напрежението между Иран и САЩ на няколко пъти сериозно ескалира.

Според изнесената от Пентагона информация, Солеймани лично е одобрил и нападението срещу американското посолство в Багдад на 31.12. Тогава активисти на подкрепяната от Иран групировка “Катаиб Хизбула” организираха пред посолството на САЩ демонстрации срещу американското присъствие в Ирак и в последствие щурмуваха сградата, в отговор на американски въздушни удари по бази на Хашд аш Шааби, в които бяха убити 25 души. След атаката срещу посолство, американският президент Доналд Тръмп заяви, че Иран е отговорен за случилото се и ще си понесе последствията.

Ударите предшестващи атаката срещу посолството, САЩ нанесоха като ответна мярка срещу ракетен обстрел на база в северната част на Ирак, в която са дислоцирани американски и иракски военни. Тогава беше убит цивилен американец, работил на договор там, а още няколко американски и иракски военни бяха ранени, за което САЩ отново обвиниха Техеран.

По-рано през 2018 г, Иран свали разузнавателен американски дрон в района на Ормузкия пролив, който според Техеран, е навлязъл във въздушното им пространство. Американското командване заяви, че дронът е летял в международни води и информацията, че летателният апарат е бил над Иран, е невярна. Според Централното командване, става дума за „непредизвикано нападение срещу американско разузнавателно средство в международно въздушно пространство“.

САЩ обвиняват Иран и за атаките срещу танкери в Персийския залив през май същата година, въпреки че мeждунaрoднo рaзcлeдвaнe, извършeнo oт OAE c пoмoщтa нa Caудитcкa Aрaбия и Нoрвeгия, cтигнa дo извoдa, чe няма дoкaзaтeлcтвa, чe Ирaн е виновен.

По-късно през септември последва атака срещу две петролни инсталации, собственост на правителството на Саудитска Арабия, които отново дадоха повод на САЩ да обявят Иран за нападението. Тогава международната общност, по-конкретно ЕС, оспориха това твърдение, а външният министър на Люксембург Жан Аселборн припомни как се е стигнало до войната в Ирак преди години, а именно – с изнесени фалшиви доказателства от страна на Американските тайни служби за наличието на оръжия за масово унищожение.

Малко по-късно, именно подкрепяните от Иран бунтовници хуси поеха отговорност за атаките с дронове срещу двете най-големи петролни инсталации в Саудитска Арабия. От друга страна, властите в Иран обаче категорично отрекоха да са замесени в инцидента и намекнаха, че случващото се е режисирано от техните врагове.

Кой беше Касим Солеймани?

Касим Солеймани беше една от най-популярните фигури в Иран, смятан за смъртен противник на Америка и нейните съюзници. Американското разузнаване го поставяше като втори по значение в Иран след върховния лидер аятолах Али Хаменей и беше сочен за сивият кардинал на иранската експанзия.

Заради прякото му участие в редица конфликти в Близкия изток през последните две десетилетия, Солеймани беше смятан за ключов стратег на иранските операции в Ирак и Сирия. Той ръководеше борбата срещу джихадистките сили и умело разширяваше влиянието на Иран в посочените по-горе страни.

През 1998 г. Солеймани поема ръководство на “Ал Кудс” – елитно паравоенно звено, специализирано в извършването на операции извън Иран, включително и шпионаж с цел разширяване политическото влияние на Иран в региона. Ал-Кудс е и основна част от фронта срещу Израел.

 

След изтеглянето на американските войски от Ирак през 2011г. Иран активно се възползва от ситуацията. Солеймани изигра решаваща роля в политиката на Ирак, а през 2018 г. беше разкрито, че има и пряко участие в преговорите за формирането на правителството на Ирак. Според западни експерти, Иран пряко контролира политиката на Ирак, като това е част от външнополитическия план на Иран за влияние в Близкия изток.

Наскоро изтекли ирански разузнавателни грами, изнесени в поредица статии на американския вестник “Ню Йорк таймс” и разследващия сайт “Интерсепт”, сочат, че в Ирак има създадени паралелни на армията шиитски милитаризирани сили, които са подчинени на Техеран. Според документите, Иран е подкупвал и агенти на САЩ, за да увеличи влиянието си в Ирак. Присъства и името на Солеймани, за когото се твърди, че се е противопоставил на това да се стигне до оставката на премиера на Ирак, като на тайна среща в Багдад, е поискал от Хади ал Амири[1] и командирите на неговата милиция да продължат да подкрепят премиерът Абел Абдул Мехди.

Солеймани имаше огромно влияние и в собствената си страна чрез връзката си с върховния лидер на страната – Али Хаменей.

На Запад Солеймани той е смятан отговорен за подкрепата на терористи и водене на външните войни на Иран. Една от целите му е Иран да може да окаже съпротива на своя водещ регионален противник – Израел. САЩ му наложиха санкции през 2007 г., когато обявиха „Ал Кудс“ за терористична организация. Според администрацията на Тръмп, чрез “Кудс”, Иран поддържа терористични организации в Близкия изток като “Хизбула” в Ливан.

„Хизбула“ е създадена през 1982 г. като основната ѝ цел тогава е, да се бори с израелската окупация на Южен Ливан. Организацията е създадена с подкрепата на Иран и получава солидно финансиране от правителството на страната. „Хизбула“ счита за един от най-големите си успехи, изтласкването на израелската армия извън Ливан през 2000г., слагайки край на окупация, продължила десетилетия. Трудно е да се направи разграничение между екстремистката групировка, отговорна за извършването на редица атентати – от една страна, и политическото ѝ крило – от друга. Според САЩ и Израел (разбира се), Хизбула е терористична организация. Освен този образ обаче, Хизбула финансирала изграждането на училища и болници, отпуска стипендии и финансира сираци. Идеологията на „Хизбула“ е унищожаването на Израел, но паралелно с това, неведнъж е давала да се разбере, че биха приели решение за две независими държави Израел и Палестина, ако палестинците се съгласят с това.

Солеймани, посредством Ал Кудс, е тясно свързан и с паравоенната групировка „Катаиб Хизбула”, основана през 2007 г., чийто лидер Ал Мухандис загина заедно със Солеймани при удара с дрон.

Всичко това превърна Солеймани в основна пречка за амбициите на Запада, и по – конкретно на САЩ, за установяване на контрол в региона.

За

Според различни експерти, с това си действие, което дори е закъсняло, Доналд Тръмп е демонстрирал силата на възможностите и способностите на американското военно разузнаване, както и ясното си намерение повече да не толерира все по-разрастващото се и застрашаващо американските интереси, иранско влияние в района. Експерти посочват, че политиката на Иран е все по-агресивна и отдавна е имало нужда да бъде поставена границата. Влиянието им в Ирак не е за подценяване, а мястото на убийството на Солеймани, още веднъж потвърждава, че той е бил главна фигура в случващото се в Ирак.

В различни доклади се посочва, че Иран продължава да е водещ спонсор на тероризма, чрез подкрепата на радикални ислямски групировки и е замесена във всички големи регионални конфликти в Близкия изток.

Същевременно, следващите президентски избори са след по-малко от година и според редица анализатори, Доналд Тръмп трябваше отдавна да действа категорично и ясно. Тръмп беше изправен пред критики от различни места, които зачестиха след атаката по посолството и смъртта на американски гражданин.

Против

На другият полюс са мненията, според които подобно действие, както и възможните  последици от него, застрашават сигурността в района, а и не само.

Те припомнят, че след разрастването на подобни конфликти, тълпи от бежанци поемат към Европа, което води и до хуманитарна криза. И не на последно място – подобни непремерени и импулсивни действия, със сигурност благоприятстват създаването на нови проислямски групировки, както и до консолидирането на редиците на вече съществуващите.

След убийството на генерал Касем Солеймани, Германия обяви, че затяга мерките за сигурност около американски и еврейски институции и културни центрове, защото е напълно възможно да последва ответен удар и да се стигне до терористични атаки в Европа.

Според редица експерти, Касем Солеймани беше основен двигател в борбата срещу ИДИЛ. Наблюдатели припомнят, че именно Касем Солеймани обяви края на ислямистите, а снимки и видеа го показваха в челните редици на борбата срещу тях в Сирия.

С действията си, Тръмп рискува да загуби подкрепа и сред част от републиканците, които не желаят безкрайни войни, милиардни разходи и хиляди убити войници на чужда територия.

След удара заваляха предупреждения за отмъщение – Иран обяви, че отговорът на Техеран на убийството на Солеймани, „със сигурност ще бъде военен“. В обсега им са американски военни бази в Ирак, Саудитска Арабия, Афганистан и други страни.

Иран обяви, че се оттегля и от сключеното през 2015 г. ядрено споразумение със САЩ и ЕС. Техеран повече няма да се съобразява с каквито и да било ограничения по сделката, но все пак заяви, че ще продължи да си сътрудничи с Международната агенция за атомна енергия.

На погребението на Солеймани, дъщеря му отправи заплахи срещу американските военни. Зайнаб Солеймани каза, че “семействата на американските войници в Близкия изток ще прекарват дните си, очаквайки смъртта на своите деца“.

Реакцията на Ирак също не закъсня и парламентът прие резолюция, с която поиска от правителството да „сложи край на присъствието на чуждестранни войски в страната и да гарантира, че те няма да ползват сушата, въздушното и водното пространство по каквато и да било причина.“

В създалата се ситуация, Иран и Ирак са обединени от общ враг, което допълнително ще затрудни плановете на САЩ в региона.

Напрежението ескалира и съвсем логично, САЩ започнаха и прехвърляне в Кувейт на повече от 4000 войници, а Доналд Тръмп предупреди в Туитър, че са взели на прицел 52 ирански обекта, които може да бъдат ударени, ако Иран атакува американци или американски обекти в отговор на убийството на Касем Солеймани.

Днес – 06.01, посланиците на НАТО се събират на извънредна среща днес в Брюксел, заради увеличаващото се напрежение между Америка и Иран.
НАТО ще обърне внимание на ситуацията в региона“, заяви официален представител на организацията. Влошаването на ситуацията в Ирак и отношенията между двете страни, ще бъдат обсъдени и на срещата на началниците на генералните щабове на страните от НАТО, която е планирана да се проведе на 14 януари в Брюксел.

 

България

У нас, традиционно, коментиращите се разделиха по-скоро по оста – американофили срещу американофоби, забравяйки, че на първо място са нашите приоритети. Разбира се, не липсват и разумни доводи „за“ и „против“.

Анализатори твърдят, че именно Солеймани е олицетворявал борбата срещу тероризма и екстремизма в Западна Азия и е изиграл важна роля в противодействието срещу ИДИЛ и „Ал Кайда”. Според тях, убийството ще увеличи напрежението в региона и застрашава стабилността, което може да доведе до крайни реакции от всички страни. Резултат, който неминуемо би оказал негативно влияние и върху страната ни.

Други припомнят, че на 18 юли 2012 г., мъж, разпознат по-късно като Мохамед Хасан ел Хюсейни, взриви автобус с израелски летовници на бургаското летище. Загинаха той, петима израелци и българският шофьор Мустафа Кьосов. Българското правителство обяви, че две от лицата са финансирани и съпричастни към военното крило на „Хизбула”. Прeз aвгуcт 2012 г. тoгaвaшният изрaeлcки вицeпрeмиeр и миниcтър пo cтрaтeгичecкитe въпрocи Мoшe Яaлoн заяви, че пoръчитeлят нa aтeнтaтa в Бургac cрeщу изрaeлcки туриcти е Кaceм Солеймани. “ Ниe знaeм кoй cтoи зaд aтeнтaтa – тoвa e Ирaнcкaтa рeвoлюциoннa гвaрдия и пo-cпeциaлнo бригaдитe “Aл Кудc”, ръкoвoдeни oт Кaceм Cолeймaни. Тoзи чoвeк e пoръчитeлят. Тoй e oтгoвoрeн зa цялaтa кaмпaния нa тeрoр cрeщу изрaeлци, бeз знaчeниe oт мяcтoтo – дaли e Грузия, Aзeрбaйджaн, Кeния, Кипър, или пък Тaйлaнд.“

Но през 2017 г., когато беше дадено ход на делото в Специализирания наказателен съд, се разбра, че няма нито едно доказателство за участие на военното крило на ливанската шиитска групировка “Хизбула” в атентата в “Сарафово”. Още тогава се заговори, че името на групировката е намесено под натиска на Израел.

Тръмп и САЩ

Наблюдатели припомнят, че самят Тръмп, още преди да бъде избран за президент, остро критикуваше Барак Обама за опитите му да предизвика война с Иран и по този начин да си осигури спечелване на изборите през 2011 година. Тогава Тръмп заяви, че нова инвазия би означавала огромни разходи на САЩ по военните мисии в района, което няма да доведе до желаните резултати, а даже ще засили влиянието на Техеран в региона.

От друга страна, Тръмп отдавна смята Иран за опасен противник. Според него, една от най-важната цели на американската външна политика, е прекратяването на ядрените амбиции на Техеран. Още с встъпването си на власт Доналд Тръмп заложи на дипломатически натиск спрямо Иран. Основен двигател в тази стратегия са икономическите икономическите санкции, целящи да ограничат достъпа на Иран до външни пазари, като по този начин ще бъдат спрени финансовите средства, чрез които Техеран поддържа ядрената си програма.

През 2015 г. Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма. Подписаното през юли същата година във Виена споразумение между Иран и петте страни постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия, имаше за цел да попречи на Иран да развие ядрените си технологии, за да не може да произвежда атомни оръжия. Техеран намали значително обогатяването на уран и допусна в страната инспектори от МААЕ като в замяна бяха премахнати наложените спрямо Иран търговски и финансови санкции. Израелският премиер Бенямин Нетаняху беше против и заяви, че сделката оправдава всичките страхове на Израел, та и повече.

През миналата година Доналд Тръмп реши да оттегли САЩ от споразумението и да въведе отново санкции, като по този начин сведе продажбите на петрол от страна на Иран за чужбина, до нула. Решението беше очаквано, защото още преди избирането си за президент, Тръмп беше определил сделката, сключена от Брака Обама, за лоша. Според него, тя не може да попречи на Иран да разработва ядрени оръжия. Буквално минути след като Тръмп обяви решението си, израелският премиер Бенямин Нетаняху направи специално изявление по израелската обществена телевизия, в което обяви, че подкрепя „напълно смелото решение“, взето от Тръмп, в което американският президент  отхвърля „катастрофалното ядрено споразумение с Ислямската република.“

Отдавна не е тайна, че силното произраелско лоби в САЩ, оказва сериозно влияние върху политиката на американците в Близкия Изток. Връзките между двете страни са плод на дългогодишни връзки, подлежат на сериозни анализи и не могат да бъдат разглеждани едностранчиво – не е достатъчно и само обяснението, че особено след 2001 двете държави са еднакво заплашени от вълна на терор, нито, че на Израел се гледа като на най-важен съюзник срещу тероризма.

Още през 2006 година двама американски професори – Джон Миърсхаймер от университета в Чикаго и Стивън Уолт от Харвард, разкритукиваха безусловната подкрепа на САЩ към Израел, като заявиха, че тя е в резултат от дейността на израелското лоби във Вашингтон. В книгата си те твърдят, че израелското лоби често прекрачва границите, и политиката, която прокарва, не е в интерес на САЩ. Според тях, лобито е и един от факторите, наклонил везните към решението за война срещу Ирак. [2]

Разбира се, двамата американски професори веднага бяха обвинени в антисемитизъм, но е безспорен факт, че безапелационната подкрепа на САЩ към Израел нанася все повече вреди и загуби от всякакво естество на отношенията на Вашингтон с арабските съседи на Израел.

Основен играч на сцената на израело-американските отношения е AIPACАмериканско-израелски комитет по обществени въпроси.[3] Тя е създадена от лидерите на американските еврейски организации в САЩ през далечната 1954 г., като целта ѝ е била да осигури подкрепа за едва прохождащата еврейската държава от страна на правителството на САЩ. С годините, организацията се превръща в основен и непреодолим фактор, чието мнение е от значение при определяне на политиката на Вашингтон по отношение на Близкия Изток. От самото си създаване AIPAC лобира за интересите на Израел сред високопоставени американски политици, в това число – президенти. Експерти твърдят, че организацията налива значителни финансови средства към кампаниите на определени кандидати за Конгреса. [4]

Разбира се, не лобират само евреите, но еврейското лоби успява да упражни влияние, което цели не просто да осигури помощ на израелската държава, а да осъществява нейните планове и цели в Близкия изток. Еврейското лоби е и с много мощна подкрепа в медиите.

Един от най-доверените съветници на Тръмп е неговият зет – Джаред Къшнър, който е ортодоксален евреин. Преди да се омъжи за него през 2009 година, Иванка Тръмп също приема юдаизма. Близкият изток е ангажимент, който още с встъпването си в длъжност Доналд Тръмп делигира именно на Къшнър. Самият Къшнър настоя за прекратяване на официалните отношения на САЩ с Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и спирането на фондовете за палестинските бежанци.[5]

 

През лятото на миналата година пък, САЩ отново стартираха своя отдавна планиран мирен план в Близкия изток. Водената от Джаред Къшнър инициатива “Мир към просперитет” разкри възможността за инвестиция от 50 млрд. долара в палестинските територии и съседните арабски страни в продължение на 10 години. Икономическите елементи от плана бяха представени от Къшнър на конференция в Бахрейн. Документът разглежда и изграждането на модерна туристическа инфраструктура и транспортна мрежа през Западния бряг, Ивицата Газа и територията на Израел, както и разширяването на египетското пристанище близо до Суецкия канал, което ще спомогне за стимулиране на търговията в региона. Планът ще създаде 1 милион работни места, ще повиши палестинския БВП, ще намали безработицата, ще намали наполовина нивата на бедност и ще предостави възможност на палестинския народ да изгради проспериращо общество. САЩ уточниха, че на този етап няма да се обсъждат политическите елементи от плана.

На пръв поглед звучи чудесно, но в действителност планът следва плътно израелските интереси. Почти всички искания на Израел ще бъдат удовлетворени и страната ще запази контрола си върху селищата на Западния бряг и ще получи контрол върху Йерусалим. От своя страна, Палестина няма да има право да има армия и ще плаща на израелците, за да я защитават от външна агресия. План, който Палестина категорично отхвърли, още преди да бъде представен напълно.

През март миналата година Доналд Тръмп подписа и указ, с който Вашингтон признава израелския суверенитет над Голанските възвишения, които са отнети от Израел по време на шестдневната война със Сирия през 1967г. Международната общност продължава да не признава израелският контрол над тази територия и според международното право, Голанските възвишения безспорно принадлежат на Сирия.

Израел

След избирането на Тръмп САЩ застанаха ясно на страната на Израел. За разлика от отношенията между Обама и Нетаняху, които не тръгнаха гладко още от началото на мандата на американския президент, когато Обама призова Нетаняху да спре строителството на нови израелски селища на Западния бряг и това изостри разногласията, стъпването на Тръмп на президентското място, даде нов подем в традиционно силната връзка между Израел и САЩ. На 07.12.2017 Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати признават Йерусалим за столица на Израел и в реч, произнесена в Белия дом каза, че администрацията му започва процедура по преместването на американското посолство от Тел Авив. По този начин той изпълни едно от предизборните си обещания, без да обръща внимание на всички предупреждения и опасения от сериозна ескалация на насилието в Близкия изток. За да не изброяваме всички страни, които бяха против, по-лесно ще е да назовем единствената, останала доволна от това решение – Израел. На 14.05.2018, когато това беше и официално осъществено, имаше размирици на границата на Газа с Израел, при които бяха убити 60 палестинци, а стотици пострадаха, което се превърна и в основна тема в световния печат, паралелно с откриването на посолството. Непосредствено след това, САЩ блокираха приемането на комюнике за резолюция от Съвета за сигурност на ООН, съдържащо апел за независимо разследване на събитията в ивицата Газа.

В последният момент Доналд Тръмп реши, че няма да присъства на церемонията по преместването на посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим, а състава на делегацията беше ръководена от заместник-държавния секретар Джон Съливан и в нея участваха дъщерята на Доналд Тръмп и негов съветник Иванка Тръмп със съпруга си Джаред Къшнър, представителят на американския президент за Близкия изток Джейсън Грийнблат, както и американският министър на финансите Стивън Мнучин. Мнозина експерти определиха като цинични думите на Тръмп, че с това решение САЩ продължават да работят за мир в Близкия изток.

През май 2018 година Нетаняху, който беше най-яростният критик на споразумението по иранската ядрена програма от 2015 г., представи пред журналисти копия на, по думите му, „хиляди оригинални ирански документи, получени с цената на невероятен успех в областта на разузнаването.“ Документите касаеха секретна информация за иранската ядрена програма – „Амад“. Според Нетаняху, те са неопровержимо доказателство за това, че Иран продължава да работи активно по ядрената си програма и не спазва споразумението от 2015 година. Нетаняху не пропусна да коментира, че  съвсем скоро предстои американският президент Доналд Тръмп да вземе решение по въпроса [6] и намекна, че очаква решението да е добро за Израел, което беше достатъчно показателно.

Още тогава експерти коментираха, че Нетаняху не е представил убедителни доказателства, доказващи, че Иран нарушава ядрената сделка. Представените от него документи са отпреди 2015 г., когато бе подписано споразумението. Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини също заяви, че твърденията на израелския премиер не показват, че към онзи момент Иран нарушава споразумението.

Ако има страна в Близкия изток, която не стои на преден план, но по един или друг начин е активен участник в процесите в региона, това безспорно е Израел. Публична тайна е, че Израел е и една от световните ядрени сили, въпреки отказите ѝ да коментира ядрената си програма. Израелските ядрени изследвания се осъществяват в град Димона в пустинята Негев.

Според договорът за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), всяка държава, която го е подписала, поема ангажимент периодично да допуска проверки от страна на Международната агенция по атомната енергия. Договорът влиза в сила на 5 март 1970 г. и към него са се присъединили 189 страни, пет от които са официално признати за ядрени сили: САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай. Но още четири страни, нечленуващи в договора, притежават ядрени оръжия: Индия, Пакистан и Северна Корея, които открито са тествали ядрени оръжия и са обявили, че притежават такива, както и Израел, която според Стокхолмски международен институт по проблемите на мира разполага с 80 ядрени бойни глави. Но мненията на анализаторите по този въпрос не са еднозначни – според различни оценки, базирани на приблизителното произведено количество ядрено гориво, Израел притежава много повече бойни заряди –  между 137 и 200.

 

На 5 октомври 1986 година британският вестник “Сънди Таймс” разкрива на първата си страница “Тайните на ядрения арсенал на Израел“. Информатор на вестника е ядрен техник от Димона – Мордехай Вануну,  осъден по-късно като американски шпионин. След публикацията Вануну лежи 18 години в израелски затвори, а и към днешна дата, не е свободен човек – той няма право да дава интервюта на чуждестранни журналисти и да напуска Израел. [7]

 

Крайно предпазлива към всякакви коментари, свързани с ядрената ѝ програма, едновременно с това Израел безкомпромисно и по всякакви начини се бори срещу плановете за развитие на ядрена енергетика на други страни от региона. Преди няколко години, израелската разузнавателна служба „Мocaд“ разсекрети oпeрaция „Опера“, ocъщecтвeнa прeз 1981 г. На 7 юни израелски военни самолети разрушават иракския тестови ядрен реактор “Озирак“. Операцията има за цел да не допусне режимът на Саддам Хюсеин да създаде програма за разработване на ядрено оръжие. Вeтeрaни нa „Мocaд“ рaзкaзaхa нeизвecтни дeтaйли oт oпeрaцията. Изрaeл e рaзбрaл зa ирaкcкaтa ядрeнa прoгрaмa зa прoизвoдcтвo нa плутoний и зa cъздaвaнeтo нa aтoмнa бoмбa прeз 1976 г. Cлeд тoвa Израел предприема поетапни крaчки зa caбoтирaнeтo нa прoeктa пo cъздaвaнeтo нa рeaктoрa „Ocирaк“. Oпeрaциятa c кoдoвoтo имe Аmmunitiоn Hil e билa рaзкритa нa лидeрa нa oпoзициятa Шимoн Пeрec. Тогавашният министър-председател на Израел Мeнaхeм Бeгин e oтмeнил oпeрaциятa, нo е зaпoчнaл нова, под името „Oпeрa“. Основната пречка пред осъществяването ѝ е била, чe caмoлeтитe F-16 нe ca имали потенциала дa нaнecaт удaр пo oбeктa, нaмирaщ ce близо до Багдад и дa ce върнaт oбрaтнo, а изрaeлcкaтa aвиaция e трябвaлo дa пoлучи caмoлeти зa зaрeждaнe във въздухa чак прeз 1982 г. Но Израел решава да не изчаква повече и на caмoлeтитe ca cлoжeни дoпълнитeлни рeзeрвoaри зa гoривo, дори с цената на зaгуба на самолети. Пo нeпoтвърдeни дaнни, за осъществяването на плана  e oкaзaнa пoмoщ и oт тeритoриятa нa Ирaк.

По неофициални данни, през 2006, Израел е купил от Германия три подводници клас „Делфин”, които могат да носят балистични ракети с ядрени бойни глави с идеята да осигури морско базиране на ядрения си потенциал, като по този начин си гарантира нанасянето на успешен ответен удар при необходимост.

Преди няколко дни самият премиер Бенямин Нетаняху определи Израел като ядрена сила. Нетаняху сбърка на седмичното заседание на кабинета, докато четеше бележки по споразумение с Гърция и Кипър за подводен газопровод.  „Значението на този проект е, че превръщаме Израел в ядрена сила“, каза той, преди бързо да се поправи, за да каже „енергийна сила“.

Израел се опитва с всякакви средства да се противопостави на ядрената програма на Техеран. През годините бяха убити няколко ирански учени, които имаха ключова роля в разработването на ядрената програма на Иран. През януари 2010 година беше ликвидиран иранският професор по физика Масуд Али-Мохамади, а същата година бе убит и специалистът по ядрени науки Маджид Шахриари. През 2011 година бе застрелян атомният физик Дариуш Резаи, a в началото на 2012 г. бяха взривени ядреният специалист Мостафа Ахмади Рошан и неговият шофьор.[8]

Израел, която настоява за строг контрол на ядрената програма на Иран, и няма никакво намерение да допусне някой от останалите нейни противници в региона да разработва и притежава ядрени оръжия, е абсолютно неконтрулируема, защото официално не е признала, че разработва ядрени оръжия и логично, няма как да подпише и договорът за неразпространениеτο им. С колко бойни заряди разполага, не са наясно дори и експертите, както се вижда по противоречивите данни.

 

В заключение

 В интерес на истината, доскоро почти нямаше страна от Персийския залив, която да признава правото на Израел да води мирно съществуване. През последните години обаче се наблюдава процес на сближаване между Израел и лидерите на някои от страните в арабския свят, за което заслуга безспорно имат САЩ. Израелският химн беше свирен на спортно събитие в Обединените арабски емирства, a израелски премиер беше приет от султана на Оман за първи път от 20 години.[9] Но явно това не е достатъчно на Израел, а в частност, на Бенямин Нетаняху.

През годините, еврейското лоби в САЩ е обвинявано, че умело дирижира американската външна политика, като по този начин Вашингтон дори поставя етническите интереси над националните си. Взимането на страната на Нетаняху във всяка ситуация, създава нови политически врагове на САЩ. Наскоро се появиха и медийни съобщения за израелски шпионаж във Вашингтон, което дава ясен знак, че Израел е готов да отстоява по-всякакъв начин интересите си.

Доналд Тръмп е президентът, който още преди встъпването си в длъжност, заяви, че иска да направи Америка “отново велика” и да постави американските интереси над дългогодишните съюзнически задължения. Той неведнъж е обвинявал Демократичната партия, че искат да върнат на власт корумпираните, жадни за власт глобалисти, които са загрижени за случващото се по целия свят, но не се борят за интересите на собствената си страна. Доналд Тръмп е човекът, който има властта, решителността и възможностите да постигне това, но само времето ще покаже дали разумът ще вземе превес над прибързаните и емоционални решения.

Защото единственият печеливш от смъртта на Солеймани е Израел, но знамето, което гори в Иран, не е израелското.

 

 

 

[1] ръководител на Алианса Фатах, втората по големина политическа партия в Ирак и лидер на паравоенната организация Бадр.
[2] https://www.lrb.co.uk/the-paper/v28/n06/john-mearsheimer/the-israel-lobby
[3] American Israel Public Affairs Committee
[4] https://www.washingtonpost.com/news/made-by-history/wp/2018/03/06/the-dark-roots-of-aipac-americas-pro-israel-lobby/
[5] https://www.dw.com/en/deal-of-the-century-us-pushes-israeli-palestinian-plan/a-45023242
[6] Доналд Тръмп обяви решението си да оттегли САЩ от ядрената сделка с Иран на 08.05, дни след изнесената информация от Нетаняху
[7] http://www.vanunu.com/
[8] https://www.cbsnews.com/news/iranian-nuke-scientist-killed-by-magnetic-bomb/
[9] https://www.cbc.ca/news/world/israel-oman-rare-meeting-1.4879490

Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток:

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Извиненията на режима в Техеран трябва да се посрещат с дебела сянка на съмнение. Все пак те са знаели какво са направили още с натискането на бутона: това е обстрел от противоракетната отбрана на страната, вероятно Tor-M1, а не снаряд от RPG на произволен субект в...

Накъде след световната война?

Накъде след световната война?

Време за четене: 4 мин. След като започнахме новата 2020 година с няколко инфарктни за масовата публика и коментатори дни в които се чертаеха зловещи схеми за апокалипсис посрещнахме утрото след “отмъщението на Иран за убийството на вторият им човек” в изненадващо спокойствие – САЩ и Иран, изглежда, в няколко ловки хода решиха голяма част от проблемите си или поне улесниха решаването им неимоверно.

Мирът в региона е единственото нещо, което няма да видим

Мирът в региона е единственото нещо, което няма да видим

Време за четене: 5 мин. Мирът в региона е единственото нещо, което със сигурност няма да видим скоро в иначе непрогнозируемата каша, в която се превърна Близкия изток. С голяма цена за всички.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!