fbpx

НОВО

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Когато Бог стана човек

Време за четене: 4 мин.

“И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;

и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата”

Битие 3:14-15

Историята на Рождество Христово е историята на едно изпълнено обещание. Обещанието, дадено от Твореца, Създателя на хората и Вселената при митичното прогонване на нашите предци Адам и Ева от градината Едем – че някога този Рай отново ще бъде постижим.

Как е изпълнено това обещание можем да видим от една картина от епохата на Ренесанса. Тя е на италианския художник Джото ди Бондоне и изобразява Рождество Христово.  Ренесансовия творец е подходил по необичаен начин и е нарисувал Иисус Христос не като един, а двама младенци – символизиращи двете Му природи – човешката и божествената.

Сам Бог стана човек, за да може да извърши най-божественото: спасението. Спасението на човека от самия него. От грехопадналата ни природа и от смъртта. За да бъде извършено това наистина мистично и славно дело, е необходимо нещо по силите единствено на Твореца на света – смирение.

Смирен, Богочовекът Христос дойде и чрез смирението си донесе прошка.

Смисълът на днешното Рождество се разкрива в пълнота по пътя към Литостратон и Голгота. Там където творението осъжда Твореца и изпълнява присъдата си. А тя е най-тежката, на която човечеството, непонасящо Светлината, е способно.

Страданието на най-невинния измежду невинните по прищявка на тълпата. На Онзи, който не просто е най-праведният, но е Правда и Истина Сам по Себе Си. Жестокостта обаче този път – и само този единствен път – носи неочакван отговор – Възкресението. Но този един път, този различен отговор, е достатъчен за цялата Вселена. Защото тя никога вече няма да бъде същата. Никога повече човек няма да понесе тежестта на греха и неправдата по същия начин, защото Един вече я е понесъл. Обновил човека – най-славното си творение – и с това и целия свят. Началото на това Божествено дело започва точно с Рождество.

Раждаме се, не за да умрем, а за да живеем във вечността – защото Онзи, родил Се от Дева и страдал за нас на кръста, приел с невинността и чистотата Си най-тежкото наказание, на което е способно човечеството, е строшил оковите на смъртта за всички нас.

Историята на Рождество Христово не е просто историята на едно изпълнено обещание. Тя е паметта за него. Живият повече от две хилядолетия спомен, че портите на Рая са вече отворени. И ни чакат да влезем. Как да влезем обаче? Христовото пришествие ни учи – да се радваме на Светлината като обичаме и търсим Живота и Истината. Дори когато

„Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират“.

(Мат. 7:14)

Тази най-съществената особеност на нашата християнска религия – нейната неделима и неизменна историчност, историчност, която дръзко твърди и претендира, че чудото е възможно и че чудеса са се случвали. И около вярата, историчната вяра, в най-важното чудо – Христовото Рождение, Неговият живот и чудното Му Възкресение е основана цялата ни вяра. Това е и което я дефинира като  по-различна в сравнение с всички останали религии и в известен смисъл я прави не религия, а нещо повече или поне по-различно – това е именно нейната историчност. Нашият Господ Иисус Христос е по-различен от индуския Кришна, египетския Хор и персийския Митра по един важен начин: живял е наистина и споменът за него ние пазим, спомен за Жив – Човек и Бог едновременно, който е живял, веселил се е на сватбата в Кана, вечерял е с апостолите, молил се е в Гетсимания и е страдал на Голгота – реална личност, оставила своята диря в историята, в паметта на апостолите и народите, а не митологична идейна абстракция, каквато са езическите богове. Разговарял със съвременниците Си и оставил паметта за Себе Си, съхранена в Евангелията. И Жив Бог, до Който можем да се докоснем, като последваме завета Му – изпърво като се смирим и си простим.

Родилият се в плът преди две хиляди години Богочовек днес за пореден път ни подканя да се роди у всеки от нас. Да добием Божественото бидейки хора. Защото, подобно на Него, и ние за това сме родени.

Споделете чрез

Предишен

Следващ