fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин.

Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Когато Бог стана човек

Време за четене: 4 мин.

“И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;

и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата”

Битие 3:14-15

Историята на Рождество Христово е историята на едно изпълнено обещание. Обещанието, дадено от Твореца, Създателя на хората и Вселената при митичното прогонване на нашите предци Адам и Ева от градината Едем – че някога този Рай отново ще бъде постижим.

Как е изпълнено това обещание можем да видим от една картина от епохата на Ренесанса. Тя е на италианския художник Джото ди Бондоне и изобразява Рождество Христово.  Ренесансовия творец е подходил по необичаен начин и е нарисувал Иисус Христос не като един, а двама младенци – символизиращи двете Му природи – човешката и божествената.

Сам Бог стана човек, за да може да извърши най-божественото: спасението. Спасението на човека от самия него. От грехопадналата ни природа и от смъртта. За да бъде извършено това наистина мистично и славно дело, е необходимо нещо по силите единствено на Твореца на света – смирение.

Смирен, Богочовекът Христос дойде и чрез смирението си донесе прошка.

Смисълът на днешното Рождество се разкрива в пълнота по пътя към Литостратон и Голгота. Там където творението осъжда Твореца и изпълнява присъдата си. А тя е най-тежката, на която човечеството, непонасящо Светлината, е способно.

Страданието на най-невинния измежду невинните по прищявка на тълпата. На Онзи, който не просто е най-праведният, но е Правда и Истина Сам по Себе Си. Жестокостта обаче този път – и само този единствен път – носи неочакван отговор – Възкресението. Но този един път, този различен отговор, е достатъчен за цялата Вселена. Защото тя никога вече няма да бъде същата. Никога повече човек няма да понесе тежестта на греха и неправдата по същия начин, защото Един вече я е понесъл. Обновил човека – най-славното си творение – и с това и целия свят. Началото на това Божествено дело започва точно с Рождество.

Раждаме се, не за да умрем, а за да живеем във вечността – защото Онзи, родил Се от Дева и страдал за нас на кръста, приел с невинността и чистотата Си най-тежкото наказание, на което е способно човечеството, е строшил оковите на смъртта за всички нас.

Историята на Рождество Христово не е просто историята на едно изпълнено обещание. Тя е паметта за него. Живият повече от две хилядолетия спомен, че портите на Рая са вече отворени. И ни чакат да влезем. Как да влезем обаче? Христовото пришествие ни учи – да се радваме на Светлината като обичаме и търсим Живота и Истината. Дори когато

„Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират“.

(Мат. 7:14)

Тази най-съществената особеност на нашата християнска религия – нейната неделима и неизменна историчност, историчност, която дръзко твърди и претендира, че чудото е възможно и че чудеса са се случвали. И около вярата, историчната вяра, в най-важното чудо – Христовото Рождение, Неговият живот и чудното Му Възкресение е основана цялата ни вяра. Това е и което я дефинира като  по-различна в сравнение с всички останали религии и в известен смисъл я прави не религия, а нещо повече или поне по-различно – това е именно нейната историчност. Нашият Господ Иисус Христос е по-различен от индуския Кришна, египетския Хор и персийския Митра по един важен начин: живял е наистина и споменът за него ние пазим, спомен за Жив – Човек и Бог едновременно, който е живял, веселил се е на сватбата в Кана, вечерял е с апостолите, молил се е в Гетсимания и е страдал на Голгота – реална личност, оставила своята диря в историята, в паметта на апостолите и народите, а не митологична идейна абстракция, каквато са езическите богове. Разговарял със съвременниците Си и оставил паметта за Себе Си, съхранена в Евангелията. И Жив Бог, до Който можем да се докоснем, като последваме завета Му – изпърво като се смирим и си простим.

Родилият се в плът преди две хиляди години Богочовек днес за пореден път ни подканя да се роди у всеки от нас. Да добием Божественото бидейки хора. Защото, подобно на Него, и ние за това сме родени.

Споделете чрез

Предишен

Следващ