fbpx

Кой какво (не) е сметнал в битките по ремонта на бюджета

Време за четене: 5 мин.

Актуализацията на бюджета за 2021 г. се превърна в една от основните точки на напрежение между политическите партии, служебния кабинет и президента Радев. Служебното правителство все повече показва голямо притеснение от възможността актуализацията да не се случи. Румен Радев дори си позволи по-остър тон към политическите формации с изискване за бързо приемане на актуализацията на бюджета. Почти сигурно вариантът на служебното правителство, който бе предложен и внесен в Народното събрание, ще бъде променен, и то може би сериозно.

Въпреки всичко преправяне на бюджетната рамка за тази година ще има в близките две до три седмици.

Да започнем с положителните новини. Икономическата ситуация и съответно бюджетната позиция към края на юни-юли е добра. Добрата икономическа конюнктура и повишаването на инфлацията носят позитиви за приходната част. Предварителните данни за юли показват осезаем ръст в приходите на годишна база най-вече при тези от данък добавена стойност и данък общ доход. Част от добрите резултати при представянето на ДДС приходите се дължат на концесионното плащане от 606 млн. лв. за летище София, 110 млн. лв. от които представляват ДДС. Позитивен сигнал е и по-слабият ръст при общите разходи – 4,5% на годишна база.

Като цяло второто тримесечие показа доста добри икономически резултати, което се очаква да продължи и през третото. Важна роля в добрата обща картина има представянето на туристическия сектор, който ще отчете силен летен сезон. От друга страна, пред страната стоят много сериозни предизвикателства.

Здравна, социална, миграционна и политическа криза вече са реалност и очевидно ще се задълбочават.

Не бива да се подценява и инфлационният натиск, който става все по-осезаем. НСИ показа, че ръстът на потребителските цени към юли е 3% спрямо година по-рано. Това са пет поредни месеца на покачване на инфлацията.

Важни групи от потребителската кошница отчитат повишения, като “Хранителни продукти и безалкохолни напитки” – 1,8%; “Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива” – 4,4%; “Транспорт” – 14,4%. Инфлацията може да има положителни краткосрочни ефекти върху бюджетните приходи, но в същото време е силно деструктивна особено за хората с ниски и относително фиксирани доходи, каквито са пенсионерите.Това поставя и въпроса за повишаването на пенсиите според проекта за актуализация на бюджета от служебното правителство.

Пенсиите в България със сигурност трябва да се повишават, макар че още много време ще останат на относителни ниски нива. Това се предпоставя от много фактори, като демография, превес на солидарния стълб, ниски доходи. Важното в настоящия дебат е, че промяна на изчисляването на пенсиите трябва да се направи от редовен кабинет и да се фиксира за есента на 2022 г. Това е конструктивният и устойчив подход, защото ще се гарантира фискалната стабилност в едни доста непредсказуеми времена.

Пенсионните промени са дългосрочен ангажимент, който изисква ясен план и политическа подкрепа. Опитите добавката от 50 лв. да се вкарат като постоянна бюджетна компонента – бързо и на всяка цена, е чиста форма на популизъм. Всъщност популизмът дойде от предходните управляващи с решението да се раздават тези пари на всички пенсионери. А дебатът за актуализирането на бюджета трябваше да се организира още от предишния финансов министър Кирил Ананиев.

Служебният финансов министър Асен Василев анонсира, че очаква до края на годината да се съберат допълнителни приходи в размер на около 2 млрд. лв. над заложеното в Закона за бюджета. Tези позитивни оценки за приходната част се правят при прогнозирана тежка COVID-19 криза. Тежка криза Василев описва като здравната и икономическата ситуация през ноември и декември 2020 г. Важно е да се видят по-подробни анализи как се стига до тези оптимистични разчети за приходите, защото ако се окажат надценени, това би внесло сериозен риск за фискалната стабилност.

В приходната част на проекта за актуализация на бюджета виждаме допълнителни постъпления в Националния фонд по Механизма за възстановяване и устойчивост за 2021 г. Те се дължат на увеличението на авансовото префинансиране от 10 на 13%. Министерството на финансите изчислява, че това се равнява на 400 млн. лв. Очакванията са тези постъпления да се получат през декември.

Заради политическата конюнктура обаче има голяма вероятност получаването на този допълнителен ресурс да се измести през следващата година. Планът за възстановяване и устойчивост не просто не е изпратен в Брюксел, а още дори не е финализиран. Подобна ситуация е напълно неприемлива и поне по подобни теми безумните политически боричкания трябва да спрат.

Бързо трябва да се оформи финалната версия на Плана и служебният кабинет да я внесе за разглеждане от Европейската комисия. Притеснително е, че в мотивите към проекта за актуализация на бюджета липсват подробности за философията и начина на разходване на средствата.

Казва се например, че “за справяне с неблагоприятното въздействие върху икономиката се предвижда осигуряване на средства за подпомагане на бизнеса и програми за заетост в размер до 400 млн. лв.”, но няма разписани методология, модели, цели, анализ на въздействието. В актуализацията четем просто насочване на допълнителни ресурси във вече използвани мерки и от предходното управление. Наблюдаваме и сериозно напрежение в строителния сектор, по-специално в пътното строителство, и липсата на яснота дали и как Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще обезпечи финансирането на започнатите строителни проекти.
Въпросът за разчетите и икономическите прогнози трябва да се разгледа много прецизно от новосформираната бюджетна комисия в парламента. Очаква се изслушване на Асен Василев и отчет за изпълнението на бюджета през първото полугодие на 2021 г.

Политиците трябва да проявят разум и бързо да стиковат позициите си, колкото и трудно да е това във вече започващата нова предизборна кампания.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ