НОВО

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Кой се страхува от споделената икономика?

Време за четене: 6 мин.

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора – създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията.

„Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е напълно безотговорно да си невеж по икономика и да имаш гласовито становище по икономическите теми“.

Тези думи са на гениалния икономист Мъри Ротбард, който през по-голямата част от 20-и век се бори със засилващите се леви икономически илюзии в САЩ, довели до не една и две икономически кризи.

Същите думи са и напълно актуални за продължаващите вече години наред опити на редица депутати от българския парламент да се борят срещу икономиката на споделянето, peer-to-peer бизнесите и дигиталните иновации.

Борба, зад която според мен стоят добри намерения и искрени помисли, но и едно тотално неразбиране какво точно представляват и как функционират платформи като Airbnb, Uber, Kickstarter, Neighbor, Lyft, TaskRabbit, Deliveroo и т.н.

Промените в Закона за туризма, които законодателите прокарват тихомълком между първо и второ четене в пленарна зала, ще доведат до огромни негативни последици върху туристическия бизнес в България и ще лишат потребителите от една услуга, която те сами са преценили, че е достатъчно качествена и по техния джоб. Предвидените изменения като задължителна регистрация, категоризация (за която уж беше даден заден ход) и при системно нарушаване на правилата отговорност да носят самите платформи, показва не просто икономически и правен абсурд, но и едно дълбоко неразбиране как функционира споделената икономика – най-бързо нарастващият и популярен начин за правене на бизнес по цял свят.

Споделената икономика преди всичко е икономика на сближаването между ползващия и предлагащия услугите. Споделянето е функция, която гарантира ефективност, бързина и осигурява една по-близка връзка между потребителя и бизнеса, което неизбежно води до сближаване на този потребяващ една стока или услуга и собственикът на въпросните.

Това сближаване по естествен начин изхвърля нуждата от посредници – няма нужда от диспечери на автомобили и тротинетки, няма нужда от ведомствени сервизи, няма нужда от големи лизингови компании, няма нужда от туроператори и туристически агенти, няма нужда от централизирани фасилити мениджъри, няма нужда, ако щете, от централизирано почистване или централизирана рецепция.

Има само един предлагащ услуга и един търсещ услуга. Системата на референции и външното оценяване от потребители, която присъства във всяка една подобна платформа, гарантира, че споделената икономика има капацитет и техническите средства да се саморегулира, що се касае до качеството и сигурността на услугата.

Забелязали ли сте и че недоволните потребители от една услуга на AirBnb не насочват гнева и недоволството си към съответната държава като туристическа дестинация или към самата платформа, а към съответния собственик, който е виновен за неприятното изживяване, предлагайки им подвеждаща или нискокачествена услуга? Такъв тип саморегулиране не може да бъде намерен в традиционния хотелиерски бизнес, където държавата чрез куп вече остарели и ненужни регулации предоставя невъзможни гаранции за качество, чието неизпълнение насочва гнева на потребителите към самата държава и дори народ.

От икономическа гледна точка, това екстернализира финансовите разходи и загуби на конкретен предприемач, а държавата се явява солидарно отговорна за въпросния провал, заради ръководната си роля. Този модел е точната противоположност на философията за ефективни регулации, където държава гарантира свобода на действие и равнопоставеност пред закона на икономическите агенти, а те поемат сами управлението на целия бизнес и отговорността от всеки риск, свързан с извършването на въпросната дейност. Накратко, с предвидените промени в Закона за туризма, държавата вместо да попречи на един предприемач да прехвърли загубите си върху обществото, тя ги прехвърля доброволно и принудително, което е парадоксално.

Борещите сe срещу икономиката на споделянето и peer-to-peer отношенията почти винаги имат няколко аргумента, които са логически абсурдни сами по себе си:

1. Регулациите трябва да важат за всички: Това е така. Трябва да има еднакви правила за всички участници на един пазар, но защо регулациите трябва сами по себе си да бъдат самоцелни, а да не се фокусират върху интереса и добруването на потребителите? Ако една свободна и саморегулираща се пазарна система работи ефективно и съвсем закономерно измества една регулирана такава, трябва да се помисли дали не е по-добре да се отслаби регулаторната тежест върху втората, вместо тотално да се унищожи бизнес моделът на първата и да се принуди да се адаптира към някаква абстрактни и морално остарели правила?

2. Да извадим бизнеса „на светло“: Обвиненията за неплащане на данъци удобно не отчитат, че AirBnB и Uber не могат да носят отговорност за финансовия и административен контрол върху извършващите дейност, а именно потребителите, които ползват платформите за своите начинания. Задължение на държавата е дължимите данъци и такси да бъдат събирани от компетентните държавни органи. От друга страна, идеята, че извършващите дейност чрез въпросните платформи са по-облагодетелствани от данъчна гледна точка е илюзия. Съответните агенти дължат данъци на територията на България – ДДС, имуществени данъци за сградите, данъци за превозните средства, данък общ доход или съответно корпоративен данък, местни данъци и т.н.

Противоположно на тях хотелиерският бранш се възползва от преференциална ставка за ДДС от 7%. Ако основният аргумент на законодателите са подозренията, че част от тези данъци не се плащат, то следва да се концентрират върху ефективното събиране и активната дейност на компетентните органи като НАП и общините, а не да регулират или забраняват цял икономически сектор, защото данъчните са неспособни или нежелаещи да съберат съответния данък.

3. Да защитим конкуренцията: Защитата на конкуренцията е една от най-сложните сфери на правото. Комплексността на дигиталната икономика усложнява този процес, а самата концепция за пазар и дейност често е обект на спорове между юристи и икономисти. Истината е, че може да се спори дали хотелиерският бранш и платформите за краткосрочен наем функционират в един пазар. Има разминаване в профила на потребителите – докато хотелите привличат хора за ваканции и пътуващите по бизнес и работа, Airbnb се използва от сравнително млади туристи, които искат да отскочат за няколко дни до някоя близка дестинация и да открият нови места. Споделената икономика е гарант за липса на монополизация на един пазар, а в допълнение и променя взаимоотношенията между клиент и бизнес, адаптирайки стари бизнеси и стари пазари към нови технологии, които до голяма степен служат в интерес на клиента. Опитите да се защитят хотелите от AirBnb и таксиджиите от Uber всъщност не защитават конкуренцията и равнопоставеността, а ограничават новите бизнес модели на пазара и създават предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията.

В чисто човешки план, идеята да се ограничи достъпа на всички българи до AirBnb, Booking.com, а впоследствие и до самия Facebook (в чийто пазар има също предлагане на имоти), в случай на системни нарушения, би било предателство най-вече към младите хора в България, като те са основните потребители на тези услуги. На второ място ще е и жесток удар върху малкия бизнес, за сметка на интересите на едрия капитал.

Всъщност, как младите българи ще използват възможностите за евтино пътуване и отсядане, за да опознаят света, когато им бъде отнета възможността да резервират апартаменти и стаи от територията на България?

Колко още социални мрежи и модерни начини за комуникация, които ще се появят за в бъдеще ще бъдат забранени от българските институции като странични жертви на недомислени законодателни рамки и под претекст, че се предпазват интересите на обществото?


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!