fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Кой се страхува от споделената икономика?

Време за четене: 6 мин.

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора – създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията.

„Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е напълно безотговорно да си невеж по икономика и да имаш гласовито становище по икономическите теми“.

Тези думи са на гениалния икономист Мъри Ротбард, който през по-голямата част от 20-и век се бори със засилващите се леви икономически илюзии в САЩ, довели до не една и две икономически кризи.

Същите думи са и напълно актуални за продължаващите вече години наред опити на редица депутати от българския парламент да се борят срещу икономиката на споделянето, peer-to-peer бизнесите и дигиталните иновации.

Борба, зад която според мен стоят добри намерения и искрени помисли, но и едно тотално неразбиране какво точно представляват и как функционират платформи като Airbnb, Uber, Kickstarter, Neighbor, Lyft, TaskRabbit, Deliveroo и т.н.

Промените в Закона за туризма, които законодателите прокарват тихомълком между първо и второ четене в пленарна зала, ще доведат до огромни негативни последици върху туристическия бизнес в България и ще лишат потребителите от една услуга, която те сами са преценили, че е достатъчно качествена и по техния джоб. Предвидените изменения като задължителна регистрация, категоризация (за която уж беше даден заден ход) и при системно нарушаване на правилата отговорност да носят самите платформи, показва не просто икономически и правен абсурд, но и едно дълбоко неразбиране как функционира споделената икономика – най-бързо нарастващият и популярен начин за правене на бизнес по цял свят.

Споделената икономика преди всичко е икономика на сближаването между ползващия и предлагащия услугите. Споделянето е функция, която гарантира ефективност, бързина и осигурява една по-близка връзка между потребителя и бизнеса, което неизбежно води до сближаване на този потребяващ една стока или услуга и собственикът на въпросните.

Това сближаване по естествен начин изхвърля нуждата от посредници – няма нужда от диспечери на автомобили и тротинетки, няма нужда от ведомствени сервизи, няма нужда от големи лизингови компании, няма нужда от туроператори и туристически агенти, няма нужда от централизирани фасилити мениджъри, няма нужда, ако щете, от централизирано почистване или централизирана рецепция.

Има само един предлагащ услуга и един търсещ услуга. Системата на референции и външното оценяване от потребители, която присъства във всяка една подобна платформа, гарантира, че споделената икономика има капацитет и техническите средства да се саморегулира, що се касае до качеството и сигурността на услугата.

Забелязали ли сте и че недоволните потребители от една услуга на AirBnb не насочват гнева и недоволството си към съответната държава като туристическа дестинация или към самата платформа, а към съответния собственик, който е виновен за неприятното изживяване, предлагайки им подвеждаща или нискокачествена услуга? Такъв тип саморегулиране не може да бъде намерен в традиционния хотелиерски бизнес, където държавата чрез куп вече остарели и ненужни регулации предоставя невъзможни гаранции за качество, чието неизпълнение насочва гнева на потребителите към самата държава и дори народ.

От икономическа гледна точка, това екстернализира финансовите разходи и загуби на конкретен предприемач, а държавата се явява солидарно отговорна за въпросния провал, заради ръководната си роля. Този модел е точната противоположност на философията за ефективни регулации, където държава гарантира свобода на действие и равнопоставеност пред закона на икономическите агенти, а те поемат сами управлението на целия бизнес и отговорността от всеки риск, свързан с извършването на въпросната дейност. Накратко, с предвидените промени в Закона за туризма, държавата вместо да попречи на един предприемач да прехвърли загубите си върху обществото, тя ги прехвърля доброволно и принудително, което е парадоксално.

Борещите сe срещу икономиката на споделянето и peer-to-peer отношенията почти винаги имат няколко аргумента, които са логически абсурдни сами по себе си:

1. Регулациите трябва да важат за всички: Това е така. Трябва да има еднакви правила за всички участници на един пазар, но защо регулациите трябва сами по себе си да бъдат самоцелни, а да не се фокусират върху интереса и добруването на потребителите? Ако една свободна и саморегулираща се пазарна система работи ефективно и съвсем закономерно измества една регулирана такава, трябва да се помисли дали не е по-добре да се отслаби регулаторната тежест върху втората, вместо тотално да се унищожи бизнес моделът на първата и да се принуди да се адаптира към някаква абстрактни и морално остарели правила?

2. Да извадим бизнеса „на светло“: Обвиненията за неплащане на данъци удобно не отчитат, че AirBnB и Uber не могат да носят отговорност за финансовия и административен контрол върху извършващите дейност, а именно потребителите, които ползват платформите за своите начинания. Задължение на държавата е дължимите данъци и такси да бъдат събирани от компетентните държавни органи. От друга страна, идеята, че извършващите дейност чрез въпросните платформи са по-облагодетелствани от данъчна гледна точка е илюзия. Съответните агенти дължат данъци на територията на България – ДДС, имуществени данъци за сградите, данъци за превозните средства, данък общ доход или съответно корпоративен данък, местни данъци и т.н.

Противоположно на тях хотелиерският бранш се възползва от преференциална ставка за ДДС от 7%. Ако основният аргумент на законодателите са подозренията, че част от тези данъци не се плащат, то следва да се концентрират върху ефективното събиране и активната дейност на компетентните органи като НАП и общините, а не да регулират или забраняват цял икономически сектор, защото данъчните са неспособни или нежелаещи да съберат съответния данък.

3. Да защитим конкуренцията: Защитата на конкуренцията е една от най-сложните сфери на правото. Комплексността на дигиталната икономика усложнява този процес, а самата концепция за пазар и дейност често е обект на спорове между юристи и икономисти. Истината е, че може да се спори дали хотелиерският бранш и платформите за краткосрочен наем функционират в един пазар. Има разминаване в профила на потребителите – докато хотелите привличат хора за ваканции и пътуващите по бизнес и работа, Airbnb се използва от сравнително млади туристи, които искат да отскочат за няколко дни до някоя близка дестинация и да открият нови места. Споделената икономика е гарант за липса на монополизация на един пазар, а в допълнение и променя взаимоотношенията между клиент и бизнес, адаптирайки стари бизнеси и стари пазари към нови технологии, които до голяма степен служат в интерес на клиента. Опитите да се защитят хотелите от AirBnb и таксиджиите от Uber всъщност не защитават конкуренцията и равнопоставеността, а ограничават новите бизнес модели на пазара и създават предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията.

В чисто човешки план, идеята да се ограничи достъпа на всички българи до AirBnb, Booking.com, а впоследствие и до самия Facebook (в чийто пазар има също предлагане на имоти), в случай на системни нарушения, би било предателство най-вече към младите хора в България, като те са основните потребители на тези услуги. На второ място ще е и жесток удар върху малкия бизнес, за сметка на интересите на едрия капитал.

Всъщност, как младите българи ще използват възможностите за евтино пътуване и отсядане, за да опознаят света, когато им бъде отнета възможността да резервират апартаменти и стаи от територията на България?

Колко още социални мрежи и модерни начини за комуникация, които ще се появят за в бъдеще ще бъдат забранени от българските институции като странични жертви на недомислени законодателни рамки и под претекст, че се предпазват интересите на обществото?


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ