fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кой каза, че сме политически грамотни?

Време за четене: 4 мин.

Кой каза, че сме политически грамотни е просто провокация, която цели да ни накара да помислим за нивото на политическата ни култура. Това осмисляне е важно, преди да поставяме теми като тези за мажоритарната система, задължителното гласуване, референдумът, промяната на Конституцията и ред други. Напоследък сме свидетели на едно свръх вълнение от страна на медиите и политиците, не мога да преценя до каква степен и на гражданите (като изключвам тези, които имат пряк интерес) по горе посочените въпроси. Готови ли сме обаче за подобен дебат, дебат между добре осведомени граждани и сравнително подготвени политици?

Близката ни история показва, че политиците нямат интерес от въвеждането на конституционни или други реформи, които дават повече глас на гражданите, както и гражданите често демонстрират слаба заинтересованост по въпроси от съществена важност.

Защо това се случва?

Заради политиците: години наред политическият елит не изпълнява базовата си функция – да информира и ограмотява политически българското общество. Наред с това отказва да модернизира образователната система и да извади българските млади хора от водещите места в класациите по функционална неграмотност.

Заради самите нас: разбира се причините за ниската степен на политическа култура можем да търсим и в семейството, институциите и медиите, можем да ги открием и в травмите от комунизма, които отчуждават хиляди български граждани от политиката, но не можем да ги освободим от персоналната отговорност, която всеки от нас носи.

Какво означава политическа култура и как влияе на демокрацията?

Политическата култура е най-общо казано комплекс от множество съставни елементи като политическото съзнание, политическите убеждения, политическите цели и ориентации, символите на политическата система и ред други периферни въздействия, които се възпитават и често се предават от поколение на поколение.

Десетките изследвания и анализи по въпроса за политическата култура у нас показват, че доминиращата политическа култура е поданическата политическа култура, а най-слабо изразена е участническата политическа култура. Обикновено се смята, че нивото на демокрация е най-високо, там където преобладава участническата политическа култура.

Поданическата политическа култура е низ от различни разбирания за политиката от чисто пораженческото схващане, че каквото е писано това ще стане и каквото и да правим, нищо няма да се промени, до чисто безотговорното отношение към политиката. В този случай политическата култура се определя от начина на живот, където политическите предпочитания се образуват или под въздействието на институциите, или чрез натрупания индивидуален политически опит.

Различни социологически изследвания показват, че хората не живеят много добре, понякога дори трудно задоволяват базовите си нужди. В този смисъл бихме могли да си обясним чувството на тревожност, безсилие и отказ от занимания с политика. Представители на политическата култура на поданика можем да срещнем при по-необразованите, по-бедните и не само, както и при по-възрастното поколение.

Е, ако приемем тази хипотеза за вярна, където поданическото мислене е най-разпространено, то как да очакваме отговорен и премислен избор при евентуално въвеждане на мажоритарна система и задължително гласуване? Към мажоритарната система в чистия й вид имам резерви, защото смятам, че при системи, в които има традиционно силни партии, отново водещ елемент ще бъдат не личните качества на кандидата, а неговата партийна принадлежност. Мажоритарната система може да изхвърли по-малките партии от парламента или в нашия случай да доведе до битка предимно между ГЕРБ, БСП и ДПС. (Иван Стамболов има добра статия по въпроса „Утописти мажоритаристи“) Към задължителното гласуване, макар да имам своите страхове, бих предложила и образователен ценз или поне завършен осми клас, както и ясни финансови санкции при отказ от гласуване.

Най-слабо изразената политическа култура на участието се открива по-често при социални групи (по-млади и на средна възраст) с висше образование или студенти, бизнесмени, експерти и др. Интересно е да се отбележи, че политиката е важна за образованите, но те често не гласуват, както ясно се вижда в едно мащабно изследване на Антоний Тодоров.

Когато говорим за участническа политическа култура, трябва да сме наясно, че тя се състои от различни субкултури. Напоследък сме свидетели на зараждаща се култура на протеста предимно в София и големите градове, което ни кара да говорим за „пробуждане на гражданското общество“, но струва ми се, че тази хипотеза е твърде смела и не бива прекалено да ни ентусиазира. При протестната политическа култура се наблюдава протестът, като предпочитана форма на участие, но не непременно високо разбиране за политиката и нейните публични актьори. Протестът е новото място за „по бира“, „приятни разговори с приятели“ и „ентъртеймънт“, макар подобни констатации да доминират има и други, които са политически обосновани.

Наред с културата на протеста върви и глобалната културна на Интернет, където интернет мрежите са се превърнали в мощен социализиращ фактор. Формират се ад хок групи по конкретен проблем, създават се он-лайн общности, подписват се електронни петиции и подписки, политическата блогосфера – формира мнение, протестът придобива и нови форми като flash mob, sit in, окупирай, графити култура и др. Това е нова култура на участието, чиито основен инструмент са социалните мрежи, можем да я наречем дигитална политическа култура или интернет политическа култура.

От този кратък анализ на политическата култура виждаме, че политическото дистанциране е по-голямо от политическото ангажиране и участие, което поставя нов въпрос за разглеждане: Референдумът защо?

В заключение ще кажа, че доминиращата слаба политическа грамотност, чувството за безпомощност и постоянна тревожност у българските граждани, води до отказ от занимания с политика, а колкото повече се засилва нежеланието за политическа ангажираност, толкова повече дефекти се разкриват пред качеството на демокрацията.

Истинската демокрацията е възможна там, където има добре образовани и информирани граждани.

Споделете чрез

Предишен

Следващ