Meta – компанията майка на Facebook, Instagram, WhatsApp и конкурента X – Threads, започна да се подготвя за предстоящите избори за Европейски парламент, като обяви план за засилване на политиките си за модериране на съдържанието, за да се бори с дезинформацията чрез изтриване или скриване на подвеждащи публикации.
Според съобщението в блога, написано от Марко Панчини, ръководител на отдела за ЕС на Meta, от платформите се премахва всяко съдържание, което може да допринесе за “предстоящо насилие” или което “има за цел да подтисне гласуването” на изборите за ЕС.
Публикациите, които се отнасят до изборите, но не нарушават тези правила, въпреки това ще се преглеждат и оценяват от мрежа от 26 “независими” партньорски организации от целия ЕС на 22 езика. В подготовка за изборите в ЕС Meta си партнира и с още три организации, които покриват Франция, България и Словакия.
(Б.Р. както стана ясно наскоро, за България това ще е factcheck.bg, инициатива на спонсорираната от фондация “Америка за България” Асоциацията на европейските журналисти в България)
За да помогне на тези организации да преглеждат и оценяват съдържанието по-бързо и по-ефективно, Meta ще им предостави инструменти за “откриване на ключови думи”, както и ще им позволи да използват новия ѝ инструмент за проучване Meta Content Library, така че неговата “мощна възможност за търсене [ще] ги подпомага в работата им”.
Meta създава и т.нар. оперативен център за избори, в който се събират различни експерти от екипите за разузнаване, наука за данните, инженерство и право, за да “идентифицират потенциални заплахи и да въведат конкретни мерки за намаляване на заплахите в нашите приложения и технологии в реално време”.
Когато съдържанието бъде опровергано от някоя от тези местни организации за проверка на фактите, Meta поставя предупредителни етикети и намалява разпространението му, “така че вероятността хората да го видят е по-малка”.
Например през последните шест месеца на 2023 г. в ЕС са публикувани близо 70 милиона публикации във Facebook и Instagram с добавени етикети за проверка на фактите. Според Meta тези етикети са доста успешни, като възпрепятстват 95% от хората да кликнат върху съдържанието.
След това, след като бъде опровергано, съдържанието вече не може да се използва и в политическата реклама. Освен това рекламите ще трябва да отговарят на цяла поредица от критерии. Всичко, което може да обезкуражи хората да гласуват, да съдържа преждевременни твърдения за победа или да поставя под въпрос легитимността на изборите, изборния процес или резултата от него, ще бъде незабавно забранено.
Войниците в армията за проверка на фактите
Един очевиден въпрос е: защо някой би се доверил на Мета да бъде безпристрастна, особено след като “Досиетата Twitter” показаха, че компаниите за социални медии са в джобовете на левия естаблишмънт и различни разузнавателни служби? Но освен това, другият въпрос е – кои са 29-те “независими” организации, избрани да охраняват нашата демокрация, и колко власт всъщност им е дадена?
Поглеждайки към мрежата за независима проверка на факти на Meta, която се състои от 90 организации, занимаващи се с дезинформация на 60 езика в световен мащаб, можем да видим и избраните партньори във всяка европейска държава.
В Европа най-големият партньор, действащ в повече от половината държави от ЕС, е основната информационна агенция на континента – френската AFP (както и DPA във всяка немскоговоряща държава). Подобно на други световни новинарски мрежи, медийният гигант рядко се ангажира с каквито и да било политически коментари, което би трябвало да го направи идеален за безпристрастно модериране. Само че не е така. Страницата на AFP за проверка на фактите е получила най-силната оценка за лява пристрастност от AllSides за избор на истории и думи и е отбелязана за непропорционална проверка на фактите на десни политически фигури – да не говорим за предишни критики, които е получавала и за явната лява пристрастност в популярната си фототека.
Но освен тези две организации, Meta има по една или две местни организации в почти всяка страна от ЕС. Те могат да варират от професионални неправителствени организации за проверка на фактите до популярни новинарски сайтове и дори таблоиди, стига – както твърди компанията – всички те да притежават глобалния сертификат IFCN (International Fact-Checking Network), който трябва да гарантира безпристрастност и прозрачност.
Етикетът IFCN обаче означава точно обратното за тези, които познават вътрешните механизми на американската политика. Мрежата е подразделение на сенчестия институт “Пойнтър”, чието финансиране идва от прословутия триумвират на американската левица: Технологичните гиганти от Силициевата долина, филантропите от фондовите борси и самото правителство на САЩ, ръководено от демократите. Първоначалните основатели на IFCN също са обичайните заподозрени: Фондация “Отворено общество”, Google, Facebook, както и ръководената от Държавния департамент Национална фондация за демокрация, известна с намесата си във вътрешните работи на суверенни държави. Не можеш да станеш по-малко демократичен от това.
В Германия основният партньор на Meta е не кой да е, а Correctiv, непревителствена организация, но финансирана от правителството – същата, която публикува скандалния материал за предполагаемия генерален план за депортация на дяснопопулистката AfD, давайки на левицата големи възможности за мобилизация, но по-късно призна, че си е измислила по-голямата част от него. Оказа се също така, че директорът на Correctiv е имал срещи при закрити врата със самия канцлер Шолц само няколко дни преди публикуването на статията, което едва ли предполага “безпристрастност”.
Списъкът включва и различни други новинарски сайтове, като France24, ирландският Journal и италианският Open, които имат сравнително лека либерална пристрастност. Но можете да намерите и безплатното френско печатно издание 20Minutes или белгийския таблоид Knack на нидерландски с откровено “ляво-либерална” ориентация.
По-голямата част от партньорите на Meta обаче са местни, “независими” неправителствени организации, които се занимават изключително с онлайн проверка на факти.
В Испания имаме Newtral, а в Италия – Pagella Politica, които изглежда са силно вдъхновени от базирания в САЩ (и известен като пристрастен към демократите) PolitiFact. И двата сайта също така изглежда проверяват фактите за популистката десница (Vox, Lega, Fratelli) много по-често, отколкото за други политици, така че може да са виновни за пристрастност чрез избора си на истории. Особено Newtral е създаден и се управлява от известни леви медийни личности в Испания.
В Полша, Словакия и Чешката република работят три взаимосвързани организации, носещи едно и също име (Demagog). На първо четене, че те се занимават предимно с руска дезинформация, но също така често проверяват факти за политици – повечето от тях десни. Чешкият сайт многократно е обвиняван, че се занимава с едностранчиво “оклеветяване” на политици, като същевременно търпи критики, че получава средства от фондация “Отворено общество”.
По време на пандемията хърватският Faktograf е основан и все още се ръководи от журналиста Петър Видов, който преди това е писал за Index, един от най-големите новинарски сайтове в страната, описван като имащ “репутацията на независим, либерален и силно опозиционен канал” със “силно либерално пристрастие”.
Re:Baltica, която обхваща Естония, Латвия и Литва, се фокусира върху освен върху наистина проблемната руска дезинформация и върху изменението на климата и въпросите на ЛГБТ – не е трудно да се досетим за политическата ѝ ориентация.
Датското издание TjekDet на пръв поглед изглежда доста неутрално, но си струва да се спомене, че то принадлежи на седмичното списание MandagMorgen, чиято целева аудитория са лицата, вземащи решения в бизнеса и политиката, и на чиято първа страница във всеки един момент ще има поне една или две статии, в които се оплакват от липсата на “разнообразие” на работното място.
Картината е ясна. Също така е вярно, че цялата индустрия за проверка на фактите е лява по природа и че Мета обикновено избира най-големите организации с най-много ресурси във всяка страна. Но проблемът не е в липсата на дясноориентирани проверители на факти – всяко “накланяне” трябва да е неприемливо, когато става въпрос за демокрация. Проблемът е, че на тези организации се дават инструменти и правомощия да ограничават видимостта или дори да изтриват съдържание и дори им се плаща за това. Технически, разбира се, бутонът се натиска от Meta, но компанията няма да провери независимо всяко твърдение, особено когато става въпрос за местен контекст.
Либералната цензура, маскирана като проверка на фактите, е много по-често срещана, отколкото си мислите – отново си спомнете за “Досиетата Twitter” – и би било особено наивно да мислим, че тя няма да се случи по време на европейските избори през 2024 г., които могат да донесат най-големия пробив от десетилетия насам за консервативните сили.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative”
