Сред най-важните умения на един политик за печелене на гласове, е да бъде убедителен. Изкуството на убеждаването е набор от техники за общуване, които водят до по-голяма статистическа вероятност някой да подкрепи това, което казваш, да се идентифицира с твоята позиция, да те хареса или да се съгласи с твое предложение.
Ключовото при убеждаването е повлияването върху нерационалните аспекти на човешката психика, като емоциите и предразсъдъците. Прост пример за такива фактори е подсъзнателното възприемане на по-дълбоките гласове като по-авторитетни, или възприемането на по-високите и мускулести мъже като по-подходящи за лидерски позиции. Все предразсъдъци, за които е потвърдено от научни изследвания, че са широко разпространени сред хората. Целта по време на избори не е да се убеди всеки един избирател. Нито е цел да се обори или докаже някаква теза по рационален начин. Целта е да се повлияе на колебаещите се избиратели извън твърдите ядра, така че по-голям процент от тях да изберат теб. Това, че конкретен човек не е повлиян, не значи нищо за цялостните резултати на масовото убеждаване, което един политик извършва.
Бойко Борисов (ГЕРБ) е най-познатият образ и най-лесен като основа да очертаем важните моменти в изкуството на убеждаването. Изкуството на убеждаването помага да си обясним защо той е на върха на българската политика вече 20 години. Нека се абстрахираме от натрупаните през тези години впечатления и мнения за Борисов и се фокусираме само върху техниките на убеждаване.
Борисов е висок, масивен мъж, с дълбок глас. Както споменах горе, това е много печелившата комбинация на “алфа мъжкар”, която помага на подкрепата и сред мъжете, и сред жените. В ежедневните си предавания “от джипа”, говори просто, народняшки, даже просташки, има и чувство за хумор и самоирония. Всичко това помага средният българин да се идентифицира с него. Ползва много визуален език. В същото време е демонстрирал при нужда способност да говори и една идея по-рафинирано и подготвено, като например в интервюто със Слави Трифонов от 2018 г. Това адаптиране към публиката е ключово умение и се усвоява трудно.
Тук е важно отново да натъртим, че от гледна точка убеждаването на широката публика, на критики не е важно задължително да отговориш рационално, да обориш пряко опонента. Повечето новини се забравят бързо от обществото и в повечето случаи обикновено игнориране или бърза смяна на темата върши работа, за да се излезе от ситуацията. При по-дълго задържали се проблемни теми, Борисов също е проявявал голяма гъвкавост. Най-скорошният пример беше “аферата” с кюлчетата злато в нощното му шкафче, която беше последвана от искания за промени в конституцията. Това успешно отклони вниманието на обществото от голямата тема с кюлчетата, към още по-голяма, което успешно проработи за отвличане на вниманието.
През годините Борисов е показал изключително внимателно поддържане на публичния си имидж и репутацията си. Показал е голямо дебелокожие през годините, което винаги е полезно за един политик. Демонстрацията на голяма енергичност също е знак на добро убеждаване – той често повтаря как спи по 4-5 часа, става много рано да работи преди другите и т.н. В случая самоизтъкването не е порок.
Дългите години в политиката обаче все повече ще му тежат. Способността му да се отърсва от всякакви скандали и обвинения в корупция е наистина впечатляваща, но все повече се стеснява кръгът колебаещи се избиратели, които са отворени към гласуване за него.
Корнелия Нинова (БСП) има потенциал за „майчин“ образ ала Ангела Меркел. Тя говори доста интелигентно, но не се адаптира достатъчно към публиката. В речите си ползва правилните думи (макар и да има какво да се желае откъм визуален език и простота), но интонацията ѝ не е адаптирана към масова публика. Нейната реч работи за пред твърдото ядро на БСП и за търсещите рационални аргументи, но не достига нивото да играе с емоциите на масовия, колебаещ се гласоподавател. Тя прави опити да се покаже пред широката общественост като народна жена (имаше предавания, в които се появява като домакиня), но е твърде интелектуална и това ѝ пречи да слезе на по-ниското ниво на общуване. За нея вероятно е неестествено и трудно и заради това опитите ѝ за народняшко поведение изглеждат насилени и неавтентични.
Много голям удар по способността за убеждаване са и новините, че Нинова съди журналисти. Дебелокожието и издръжливостта на стрес е много важно за доверието в един лидер и беше сериозна грешка да се заведе такова дело. Голям проблем е и излъчваната несигурност в БСП, вътрешни чистки и образът на Нинова като отмъстителен човек, който противниците ѝ лансират. Като наследник на БКП, БСП има по принцип по-висока бариера да убеди колебаещите се избиратели. Публично отразяваните вътрешни боричкания в партията изпращат сигнал на нестабилност и съответно създават недоверие, че Нинова е способна да управлява.
Слави Трифонов (ИТН) покрива всички точки на „алфа мъжкар“, и физически, и от гледна точка репутация, професионален и материален успех. Физическите му проблеми дори могат да му донесат симпатии сред определен сегмент на населението, но там трябва да се подхожда внимателно. Като цяло е високо енергичен, говори просто и визуално, без да простее. Годините на екрана са му дали много. Има репутация на “външен” и критичен към статуквените политици, но името му е познато на всеки българин (подобно на Доналд Тръмп). Десетилетия наред е “вечерял” многократно с повечето българи в зряла възраст, има чувство за хумор и самоирония. Като популист има изключително силна позиция.
От гледна точка убеждаване, в много отношения Слави е огледален двойник на Борисов. Битката между тях ще е крайно интересна.
Красимир Каракачанов (ВМРО) не говори нито твърде просто, нито твърде интелигентно. От гледна точка убеждаването, това не е златната среда, а по-скоро го обезличава и му пречи. Донякъде компенсира с бързо и убедено говорене, а в други отношения речта му има сходни проблеми като на Нинова. Физическата му фигура пречи да бъде възприет като алфа мъжкар, колкото и да се снима с униформи и оръдия. Според мен трудно би пробил извън патриотичния вот, но потенциално може да има доста силна хватка върху този сегмент от населението, особено ако се набляга на резултатите от патриотичната му политика по отношение на Македония и превъоръжаването.
Христо Иванов, (Да, България) показа способност да се наложи в публичното пространство като най-разпознаваемото лице на коалицията и лицето на модерната градска левица по западен модел. Той говори бързо и убедено, без да е прекалено интелектуален за слушателя. Езикът му обаче е твърде абстрактен и невизуален и това ограничава чуваемостта извън твърдото ядро. Добра компенсация на този недостатък са акциите му и протестите, които вдигнаха временно подкрепата за ДБ. Но, както видяхме, такива акции не могат да се правят постоянно и имат намаляваща възвръщаемост на политическите дивиденти.
