НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата?

Време за четене: 3 мин.

Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която медиите не обърнаха голямо внимание, а тя доста добре отразява абсурдността на споразумението. Едно бързо сравнение между Турция и България го онагледява прекрасно.

През 2015 г. Турция емитира 357 млн. т. СО2 (от изгаряне на горива и индустриални процеси, данни от EDGAR). Това е 7 пъти повече от България и я поставя на 3-то място в Европа след Германия и Великобритания и пред Италия и Франция. Въглеродните й емисии скачат със 132% от 1990 г. до днес, като в последните 10 г. не се наблюдава забавяне на този ръст. Турция е по-богата от България – през 2016 г. има с около 20% по-висок БВП/човек.

През 2015 г. България емитира 53 млн. т. СО2, което е с 34% по-малко от 1990 г. (>45% по-малко от пика на емисиите през 1986 г.). Спадът се случва в периода до 2002 г., като оттогава емисиите на България са стабилни с тенденция на леко покачване, която е характерна за комбинацията от икономически ръст и затваряне на ядрени реактори. България има да догонва не само ЕС, но и Турция в икономически план, тоест тя неизбежно ще има нужда от повече възможности за развитие.

Горните факти правят сравнението между Парижките ангажименти на двете страни особено интересно. Турция се е ангажирала с невероятно „амбициозната“ цел да увеличи СО2 емисиите си само с до 97% (тоест да ги удвои) в периода 2012-2030 г. Турция има 67 работещи, 6 в строеж и 73 планирани енергийни блока във въглищни централи. Другояче казано, тя изобщо не възнамерява да се ограничава по никакъв начин.

Като страна-членка на ЕС, България обаче няма право на собствено мнение (или поне така се държи) по въпроса, а Брюксел иска ЕС да постигне цел от -40% от 1990 до 2030 г. За да се постигне това, трябва: 1) централите и тежката индустрия в рамките на Европейската схема за търговия с емисии да намалят емисиите си с 43% в периода 2005-2030 г. и 2) всички други сектори – със средно 30%. България е постигнала договореност за изменение с 0% по втора точка, тоест ние де-факто сме заложили нулево увеличение на транспорта, а уж искаме бърз икономически растеж!? По-шокираща е обаче първа точка, която обрича единственият ни значим местен енергиен ресурс – лигнитните въглища – на изоставяне. Защото освен централите на Ковачки, ще трябва да закрием ТЕЦ-ове в Маришкия басейн. Последното вече стана неизбежно с приемането на новите изисквания за емисии на серни оксиди, които правят използването на българския лигнит за електропроизводство икономически неизгодно. А ако случайно някой голям инвеститор с енергоемко производство почука на вратата, му казваме да си опита късмета в Турция – там ще има евтин ток.

Не стига това, но наглостта на Ердоган отива дори по-далеч. Той изисква Турция да бъде третирана като „развиваща се“ страна и да бъде нетен бенефициент от Глобалния климатичен фонд, тоест да получава пари от страни като България, за да постига климатичните си „цели“ и да се „адаптира“ към изменението на климата.

В резюме: Имаме две съседни страни. Първата вече емитира 7 пъти повече и е с 20% по-богата от втората, но държи да бъде смятана за бедна и нуждаеща се от развитие и няма никакво намерение да се ограничава по някакъв начин. Втората е постигнала огромно намаление на емисиите си, има нужда да догонва икономически, но й се налага да се ограничава още повече в бъдеще. Политическият лидер на първата има наглостта да негодува и иска още отстъпки, а във втората цари неловко мълчание!?

Може би трябва да разширим въпроса: Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата, кой е прецакан и защо България си трае?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!