НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата?

Време за четене: 3 мин.

Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която медиите не обърнаха голямо внимание, а тя доста добре отразява абсурдността на споразумението. Едно бързо сравнение между Турция и България го онагледява прекрасно.

През 2015 г. Турция емитира 357 млн. т. СО2 (от изгаряне на горива и индустриални процеси, данни от EDGAR). Това е 7 пъти повече от България и я поставя на 3-то място в Европа след Германия и Великобритания и пред Италия и Франция. Въглеродните й емисии скачат със 132% от 1990 г. до днес, като в последните 10 г. не се наблюдава забавяне на този ръст. Турция е по-богата от България – през 2016 г. има с около 20% по-висок БВП/човек.

През 2015 г. България емитира 53 млн. т. СО2, което е с 34% по-малко от 1990 г. (>45% по-малко от пика на емисиите през 1986 г.). Спадът се случва в периода до 2002 г., като оттогава емисиите на България са стабилни с тенденция на леко покачване, която е характерна за комбинацията от икономически ръст и затваряне на ядрени реактори. България има да догонва не само ЕС, но и Турция в икономически план, тоест тя неизбежно ще има нужда от повече възможности за развитие.

Горните факти правят сравнението между Парижките ангажименти на двете страни особено интересно. Турция се е ангажирала с невероятно „амбициозната“ цел да увеличи СО2 емисиите си само с до 97% (тоест да ги удвои) в периода 2012-2030 г. Турция има 67 работещи, 6 в строеж и 73 планирани енергийни блока във въглищни централи. Другояче казано, тя изобщо не възнамерява да се ограничава по никакъв начин.

Като страна-членка на ЕС, България обаче няма право на собствено мнение (или поне така се държи) по въпроса, а Брюксел иска ЕС да постигне цел от -40% от 1990 до 2030 г. За да се постигне това, трябва: 1) централите и тежката индустрия в рамките на Европейската схема за търговия с емисии да намалят емисиите си с 43% в периода 2005-2030 г. и 2) всички други сектори – със средно 30%. България е постигнала договореност за изменение с 0% по втора точка, тоест ние де-факто сме заложили нулево увеличение на транспорта, а уж искаме бърз икономически растеж!? По-шокираща е обаче първа точка, която обрича единственият ни значим местен енергиен ресурс – лигнитните въглища – на изоставяне. Защото освен централите на Ковачки, ще трябва да закрием ТЕЦ-ове в Маришкия басейн. Последното вече стана неизбежно с приемането на новите изисквания за емисии на серни оксиди, които правят използването на българския лигнит за електропроизводство икономически неизгодно. А ако случайно някой голям инвеститор с енергоемко производство почука на вратата, му казваме да си опита късмета в Турция – там ще има евтин ток.

Не стига това, но наглостта на Ердоган отива дори по-далеч. Той изисква Турция да бъде третирана като „развиваща се“ страна и да бъде нетен бенефициент от Глобалния климатичен фонд, тоест да получава пари от страни като България, за да постига климатичните си „цели“ и да се „адаптира“ към изменението на климата.

В резюме: Имаме две съседни страни. Първата вече емитира 7 пъти повече и е с 20% по-богата от втората, но държи да бъде смятана за бедна и нуждаеща се от развитие и няма никакво намерение да се ограничава по някакъв начин. Втората е постигнала огромно намаление на емисиите си, има нужда да догонва икономически, но й се налага да се ограничава още повече в бъдеще. Политическият лидер на първата има наглостта да негодува и иска още отстъпки, а във втората цари неловко мълчание!?

Може би трябва да разширим въпроса: Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата, кой е прецакан и защо България си трае?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!