Този четвъртък (23.11.2017 г.) имах два повода да се почувствам обиден и разгневен едновременно – и като ПР професионалист, и като гражданин. Края на деня моят син ми сподели, че на въпроса „Какъв искаш да станеш?“, зададен от директорката на неговото училище, той отговорил „Пиар.“. В резултат на което тя му казала, че това е най-глупавата професия. И това се случва в деня, в който неговият клас посети Детски базар на професиите 2017.
Но да оставим личната драма настрани (засега).
Вторият повод бе представянето на комуникационните и репутационни ползи и рискове за България на преди Българското председателство на Съвета на ЕС, организирано от Bulgarian Public Relations Association. Наглед нормално и скучно събитие за хора извън пиарската общност – какво планирате като събития, какви са посланията, имаме ли Twittter акаунт и т.н. Така и вървеше с изложенията на участниците, докато не дойде времето за въпроси и отговори. Това, което ме втрещи бяха отговорите и начина на тяхното арткулиране от страна на директора на дирекция „Комуникация и информация“ към Министерството за българското председателство на Съвета на ЕС.
Въпрос 1, зададен от практик с изключително богат опит и награди:
Имаме ли кризисен комуникационен план по повод на Председателството?
Защото с оглед на качеството на ремонта на НДК, все ще се намери някой, който да снима разбити плочки пред сградата и да се чудим какво да правим.”
Въпрос на необходимост, а не на зрялост за всяка една организация – компания, НПО, министерство или start-up – е да има кризисен комуникационен план. Това е на теория. Същото важи и за даването на качествен отговор пред компетентна аудитория. Това е моя бележка.
Но реалността бе друга.
Полученият отговор: Винаги ще се намери някой, който не е доволен от нещо. Плочките пред НДК са преекспонирани. Ние трябва да не забравяме, че председателството е изключително важно и трябва това да повтаряме.
Качество на получения отговор: Незадоволително, с избягване на конкретен отговор. Не стана ясно има или не антикризисен комуникационен план нашето председателство. Но стана ясно, че въпросите ще се взимат прекалено лично.
Въпрос 2 бе зададен от една от ПР практиците с най-богат и дълъг опит в публичните комуникации у нас:
Какви са посланията, които нашето Председателство на ЕС ще излъчи?
Получен отговор: Работя над 23 години в медии и знам качеството на българската журналистика. Днес Динко витае из телевизията, което е показателно на нивото. Вече сме получили предварителните въпроси от журналисти по повод Председателството – нивото им е отчайващо.
Качество на получения отговор: Нулево – защото не се даде конкретен отговор. Отново. Добавена стойност – нанасяне на обида към всички български журналисти и косвено към българските граждани и ПР практици. Това се случи в контекста на присъствие на директора на дирекция „Информация“ на БНТ и непосредствено след представяне на резултати от социологическо проучване за ползите за България и българите от членството ни в ЕС. Там 68% от отговорилите казват, че не са усетили никаква промяна от членството (при 15%, че са). Нещо повече – избягването на конкретен отговор бе поднесено с хладина (вероятно усещане за професионализъм) и с наставнически тон.
Въпрос 3, зададен от млада жена, която се представи като служител в институции на ЕС в Брюксел и съосновател на мрежата на българите, работещи в структурите на ЕС:
Защо все никоя държавна институция не поема протегнатата ръка тези професионалисти, които искат да помогнат с опита и контактите си на българското председателство?
Българските чиновници в Брюксел са изпращали множество писма с предложения до релевантните български институции – без успех.
Получен отговор: „Виждам, че имат амбиция и опит, така че предлагам да се видим след панела на личен разговор. Професионализмът е тих, посредствеността – крещи.“
Качество на получения отговор: Без думи…
Вероятно, ако не беше тази последна реплика, нямаше да напиша този текст. Но, уви, тя бе изсъскана с поредната доза самоувереност и надменност.
Въпроси, които се повдигат след дискусията и след получените 3 отговора:
- Има ли Българското председателство разработен, проверен и внедрен План за кризисни комуникации?
- Има ли обучени специалисти, които да управляват комуникацията в социалните мрежи в случай на криза?
- Колко добре е разработена мрежата от български специалисти в европейските институции, които биха работили и подпомогнали успешното провеждане на българското председателство?
- Какви са посланията, които българското председателство ще излъчи? Да, ясно е, че вече комуникираме нашето председателство като „Балканско председателство“, но това е по-скоро прекалено амбициозно за нашите дипломатически възможности в момента (и независимо от балканското турне на министър-председателя от последните месеци).
До тук повтарям въпросите на колегите. А иначе, част от породените въпроси, са може би следните:
- Трябва ли директорът, отговаряща за комуникацията и информацията на българското председателство, да дава конкретни отговори, независимо колко от тях са неудобни или с неизвестни отговори за момента? Вероятно това трябва е част от нейния 23 годишен опит в медии, така и от всеобщите високи очаквания за успешно българско председателство и качествена комуникация с всички заинтересовани страни.
- Дали държавен служител на подобна позиция трябва да демонстрира надменност пред аудитория, която има за цел да научи нещо повече за председателството, а и част от нас искат да помогнат за успеха му?
- От каква позиция директорът може да оценява кое действие е посредствено и кое професионално? Особено в публична дискусия с непредубедени професионалисти, които не са пред нея за оценка на тяхното представяне. По-скоро е обратното – с непремерените и дори неадекватни отговори, директорът си заслужи ниската оценка за комуникационната подготовка до момента.
Не ме разбирайте погрешно. Искам България да успее с председателството, а и не само. Но не защото това може да ни е първата и последна подобна задача – в ЕС има дискусия дали има нужда от подобни разходи и мащабна организация на всеки шест месеца. А защото България има уникалния шанс да зададе тон и теми в ЕС, да се опита да очертае неговото положително бъдеще в труден за съюза момент и да покаже, че е способна и пълноправна страна-членка (въпреки всичко негативно, което се случва в държавата). Но това не стана някак видимо, особено на фона на посочените по-горе отговори, от дискусията в панела.
Но вече се питам, дали комуникацията на председателството ни ще бъде успешно, ако подходът на водещи фактори в комуникацията се базира на избягване на точни и конкретни отговори, вероятна липса на планове и изградена мрежа от поддръжници, чувство на превъзходство и демонстриране на надменност?
И дали директорката на училището не е права с твърдението, че пиарът е глупава професия….
