НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Консерватизъм и традиционализъм

Време за четене: 3 мин.

Във времето на триумфализма на 90-те години, непосредствено след края на Студената война, Франсис Фукуяма написва книгата „Краят на историята и последният човек“, в която развива тезата, че с победата на либералната демокрация като модел историята ще намери своя закономерен край. Казано по друг начин общественото развитие ще е достигнало до такъв етап, в който пригоденият към него строй ще е финален, ще се сложи край на различните политически и социални експерименти и всички ще признаят наличието на един общ ценностен порядък. Този подход към историята, имащ много общо по своя инструментариум с този на Хегел и Маркс, се оказва на много сериозно изпитание в зората на новото хилядолетие и бива доведен до състояние, в което самият Франсис Фукуяма се опровергава след случването на определени събития.

Така изведнъж се оказа, че историята не само не е свършила, но и соченият като финален за самата история политически модел не отговаря на придаваната му характеристика. И докато това беше не само признато, но и прието, то една негова присъща черта остана все така неизменна и към текущия момент. Усещането за модерност, желанието за морално превъзходство и непогрешимост на определени ценности, достигащо на моменти до откровено социално инженерство, продължава да бъде все така дейна част от обществения диалог и да има под прицел всичко онова, което от негова гледна точка представлява „назадничаво“, „консервативно“ или „традиционно“.

И така религията и религиозните общности, разбирането за традиционно семейство, разбирането за нормални икономически взаимоотношения, разбирането за присъщи на едно общество традиционни ценности се оказват под продължаващите удари на модерността, която намира израз в явления като политическа коректност, непрекъсната държавна намеса и масово регулативно нормотворчество с цел странно обоснована идея за равенство, която борави с квоти и колективни политики и дезинтеграция на редица традиционни разбирания.

В действителност обаче традиция не е мръсна дума. Традицията не е нещо, от което трябва да се срамуваме, нито нещо, чието изменение да търсим в стремежа си да прегърнем модерността. Отрицанието на нашата собствена същност няма да ни направи модернистични. По-вероятно е да ни направи съвременен вариант на Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин „Печена тиква“. В традицията се съдържа изкристализирана мъдрост на отминалите поколения и техните устойчиви достижения, които имат един от най-добрите възможни гаранти – те могат да функционират, доказали се през времето. Още повече традицията не отрича постиженията на съвремието. Тя просто осигурява надежден принцип за приемственост без изобщо да изключва принципа на подобрението. Придобитото остава непокътнато и се гарантира това, което се придобива.

Традициите са неминуемо свързани с консерватизма. Работейки въз основата на съхраняването на един естествен порядък от ценности, които са се доказали в рамките на едно общество и една цивилизация като работещи, те дават от една страна възможност за съхраняване на устойчив ред, имащ гарантирана защита от социални катаклизми, а от друга гарантират приемствеността и това, че едно подобрение в определен период от време ще стане в рамките на постигнат, изграден, утвърден и полезен обществен модел, а не въпреки него, водейки до тежки обществени диспропорции.

Няма как нещо да бъде изменено въпреки него без това да има съответното противодействие. Опитите за форсирана смяна на един естествен и традиционен порядък в историята са показатели единственият си възможен и закономерен резултат – насилие в различни форми. В крайна сметка и същите тези опити, независимо дали ще бъдат под формата на агресивно налагане на политическа и социална модерност или ще ексалират в директна социална революция, са оставали и собствения си исторически пример, който е бил колкото и краткотраен от гледна точка на хилядолетията, толкова и хаотичен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!