НОВО

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Децата на царевицата

Едно от углавните морални престъпления срещу цивилизацията и бъдещето е безочливото и безскрупулно използване на деца за политическа пропаганда. Да вземеш малките, неоформени тела и съзнания и да ги превърнеш в реквизит по пътя си към повече власт и контрол е...

Консерватизъм и традиционализъм

Време за четене: 3 мин.

Във времето на триумфализма на 90-те години, непосредствено след края на Студената война, Франсис Фукуяма написва книгата „Краят на историята и последният човек“, в която развива тезата, че с победата на либералната демокрация като модел историята ще намери своя закономерен край. Казано по друг начин общественото развитие ще е достигнало до такъв етап, в който пригоденият към него строй ще е финален, ще се сложи край на различните политически и социални експерименти и всички ще признаят наличието на един общ ценностен порядък. Този подход към историята, имащ много общо по своя инструментариум с този на Хегел и Маркс, се оказва на много сериозно изпитание в зората на новото хилядолетие и бива доведен до състояние, в което самият Франсис Фукуяма се опровергава след случването на определени събития.

Така изведнъж се оказа, че историята не само не е свършила, но и соченият като финален за самата история политически модел не отговаря на придаваната му характеристика. И докато това беше не само признато, но и прието, то една негова присъща черта остана все така неизменна и към текущия момент. Усещането за модерност, желанието за морално превъзходство и непогрешимост на определени ценности, достигащо на моменти до откровено социално инженерство, продължава да бъде все така дейна част от обществения диалог и да има под прицел всичко онова, което от негова гледна точка представлява „назадничаво“, „консервативно“ или „традиционно“.

И така религията и религиозните общности, разбирането за традиционно семейство, разбирането за нормални икономически взаимоотношения, разбирането за присъщи на едно общество традиционни ценности се оказват под продължаващите удари на модерността, която намира израз в явления като политическа коректност, непрекъсната държавна намеса и масово регулативно нормотворчество с цел странно обоснована идея за равенство, която борави с квоти и колективни политики и дезинтеграция на редица традиционни разбирания.

В действителност обаче традиция не е мръсна дума. Традицията не е нещо, от което трябва да се срамуваме, нито нещо, чието изменение да търсим в стремежа си да прегърнем модерността. Отрицанието на нашата собствена същност няма да ни направи модернистични. По-вероятно е да ни направи съвременен вариант на Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин „Печена тиква“. В традицията се съдържа изкристализирана мъдрост на отминалите поколения и техните устойчиви достижения, които имат един от най-добрите възможни гаранти – те могат да функционират, доказали се през времето. Още повече традицията не отрича постиженията на съвремието. Тя просто осигурява надежден принцип за приемственост без изобщо да изключва принципа на подобрението. Придобитото остава непокътнато и се гарантира това, което се придобива.

Традициите са неминуемо свързани с консерватизма. Работейки въз основата на съхраняването на един естествен порядък от ценности, които са се доказали в рамките на едно общество и една цивилизация като работещи, те дават от една страна възможност за съхраняване на устойчив ред, имащ гарантирана защита от социални катаклизми, а от друга гарантират приемствеността и това, че едно подобрение в определен период от време ще стане в рамките на постигнат, изграден, утвърден и полезен обществен модел, а не въпреки него, водейки до тежки обществени диспропорции.

Няма как нещо да бъде изменено въпреки него без това да има съответното противодействие. Опитите за форсирана смяна на един естествен и традиционен порядък в историята са показатели единственият си възможен и закономерен резултат – насилие в различни форми. В крайна сметка и същите тези опити, независимо дали ще бъдат под формата на агресивно налагане на политическа и социална модерност или ще ексалират в директна социална революция, са оставали и собствения си исторически пример, който е бил колкото и краткотраен от гледна точка на хилядолетията, толкова и хаотичен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!