НОВО

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Видео & Снимки: Конференция “Западни Балкани”

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  организирана от Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ Official opening of the Western Balkans Summit Angel Dzhambazki MEP, Vice President of New Direction Foundation Keynote...

Резултатите от PISA: Обичайното, необичайното и невидимата криза

Резултатите от изследването на PISA за моментната картина на образователната ни система предизвикаха маса безсмислени и некомпетентни коментари, които отразиха неразбирането на коментиралите какво означават и какво стои зад тези резултати. Ще се опитам да хвърля...

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън В навечерието на двадесетте години на ХХI век светът е изправен пред редици важни решения, които са от огромно значение за развитието на човечеството. Отново консерваторите се явяват като съществените...

Долу ръцете от капачките!

Честит Десети декември – международният ден на човешките права! Съвременният либерален свят се люшка между свободите и регулациите, като правата са махалото, което отмерва това люшкане. За да бъде човек свободен, нуждае се от права, но за да са гарантирани правата,...

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания?

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания в навечерието на  парламентарните избори на 12 декември? Според вестник Times, Ленин е неугасващият източник на лейбъристкият водач Джереми Корбин. Той е открит и заклет противник на капитализма, НАТО, САЩ,...

Консерватизъм и традиционализъм

Време за четене: 3 мин.

Във времето на триумфализма на 90-те години, непосредствено след края на Студената война, Франсис Фукуяма написва книгата „Краят на историята и последният човек“, в която развива тезата, че с победата на либералната демокрация като модел историята ще намери своя закономерен край. Казано по друг начин общественото развитие ще е достигнало до такъв етап, в който пригоденият към него строй ще е финален, ще се сложи край на различните политически и социални експерименти и всички ще признаят наличието на един общ ценностен порядък. Този подход към историята, имащ много общо по своя инструментариум с този на Хегел и Маркс, се оказва на много сериозно изпитание в зората на новото хилядолетие и бива доведен до състояние, в което самият Франсис Фукуяма се опровергава след случването на определени събития.

Така изведнъж се оказа, че историята не само не е свършила, но и соченият като финален за самата история политически модел не отговаря на придаваната му характеристика. И докато това беше не само признато, но и прието, то една негова присъща черта остана все така неизменна и към текущия момент. Усещането за модерност, желанието за морално превъзходство и непогрешимост на определени ценности, достигащо на моменти до откровено социално инженерство, продължава да бъде все така дейна част от обществения диалог и да има под прицел всичко онова, което от негова гледна точка представлява „назадничаво“, „консервативно“ или „традиционно“.

И така религията и религиозните общности, разбирането за традиционно семейство, разбирането за нормални икономически взаимоотношения, разбирането за присъщи на едно общество традиционни ценности се оказват под продължаващите удари на модерността, която намира израз в явления като политическа коректност, непрекъсната държавна намеса и масово регулативно нормотворчество с цел странно обоснована идея за равенство, която борави с квоти и колективни политики и дезинтеграция на редица традиционни разбирания.

В действителност обаче традиция не е мръсна дума. Традицията не е нещо, от което трябва да се срамуваме, нито нещо, чието изменение да търсим в стремежа си да прегърнем модерността. Отрицанието на нашата собствена същност няма да ни направи модернистични. По-вероятно е да ни направи съвременен вариант на Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин „Печена тиква“. В традицията се съдържа изкристализирана мъдрост на отминалите поколения и техните устойчиви достижения, които имат един от най-добрите възможни гаранти – те могат да функционират, доказали се през времето. Още повече традицията не отрича постиженията на съвремието. Тя просто осигурява надежден принцип за приемственост без изобщо да изключва принципа на подобрението. Придобитото остава непокътнато и се гарантира това, което се придобива.

Традициите са неминуемо свързани с консерватизма. Работейки въз основата на съхраняването на един естествен порядък от ценности, които са се доказали в рамките на едно общество и една цивилизация като работещи, те дават от една страна възможност за съхраняване на устойчив ред, имащ гарантирана защита от социални катаклизми, а от друга гарантират приемствеността и това, че едно подобрение в определен период от време ще стане в рамките на постигнат, изграден, утвърден и полезен обществен модел, а не въпреки него, водейки до тежки обществени диспропорции.

Няма как нещо да бъде изменено въпреки него без това да има съответното противодействие. Опитите за форсирана смяна на един естествен и традиционен порядък в историята са показатели единственият си възможен и закономерен резултат – насилие в различни форми. В крайна сметка и същите тези опити, независимо дали ще бъдат под формата на агресивно налагане на политическа и социална модерност или ще ексалират в директна социална революция, са оставали и собствения си исторически пример, който е бил колкото и краткотраен от гледна точка на хилядолетията, толкова и хаотичен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!