И там, на първия ред на националната конвенция на Демократическата партия в Чикаго, бе Нанси Пелоси, скандираща с всички останали “Ние обичаме Джо”, докато действащият президент на САЩ заемаше подиума на партийния форум.
Инстинктивно се сетих за “Червената сватба”, онзи епизод от Игра на тронове, в който събитието, което трябваше да венчае родовете Старк и Фрей, се превърна в кървава касапница. За разлика от въпросната екранизация, писана по книгите на Джордж Р.Р. Мартин, в сагата на Демократическата партия първо падна главата на настоящия ръководител на Белия дом, а след това дойде обяснението в любов. А в ролята на деспота на Речните земи Уолдър Фрей бе бившият спийкър на Камарата на представителите, който режисира трудното и никак не доброволно оттегляне на Джо Байдън от надпреварата за президент. Оттогава насам Нанси Пелоси даде три интервюта, в които каза, че след въпросната рокада не са се чували с действащия държавен глава. “Направих, каквото трябваше да направя”, заяви влиятелният политик на демократите в ефира на CNN.
И на този етап “Червената сватба” на Нанси Пелоси, в която тя замени староженеца на демократите с по-млад мераклия, се оправдава напълно. Един месец след като Камала Харис бе спусната като новия кандидат за президент на въпросната либерална формация, електоралното разположение на силите изглежда коренно различно. Докато Джо Байдън изоставаше от Доналд Тръмп и в национален мащаб, и във всеки един от 7-те “пурпурни щати” (т.нар. swing states – Пенсилвания, Уисконсин, Мичиган, Аризона, Невада, Джорджия, Северна Каролина), които ще решат изхода на конкуренцията за Белия дом, то днес изглежда така, че на изборите вече няма фаворит. Ако между Тръмп и Харис има електорална дистанция в националните извадки, тя е малка (в рамките на социологическата грешка), но по-скоро в полза на кандидата на демократите. Така например, средната разликата между демократа и републиканеца спрямо цялата страна е в диапазона между 1.5% (RealClearPolitics Poll Averages) и 2.9% (FiveThirtyEight Poll Averages). Но дори значението на популярния вот не трябва да се абсолютизира, доколкото напълно възможно е един от двамата да спечели мнозинство в Електоралната колегия, а да не притежава такова в изборните урни. Така последно направиха Джордж Уокър Буш през 2000-та година и Доналд Тръмп през 2016-та г.; тогава, респективно, Ал Гор и Хилари Клинтън спечелиха популярния вот, но загубиха Електоралната колегия, а с нея и Белия дом. Към настоящия момент, на базата на осреднения резултат на постъпилите социологически изследвания, републиканците имат сигурни 219 делегата в Електоралната колегия, а демократите – 208, при 111 оставащи за преразпределение при необходимо мнозинство от 270 (RealClearPolitics).
Поради това значението на начина, по който ще гласуват споменатите по-горе “пурпурни щати”, става още по-голямо. А битката за това кой ще надделее в тях също е повече от оспорвана. Харис води в Уисконсин и Мичиган, а Тръмп – в останалите пет – Пенсилвания, Аризона, Невада, Северна Каролина и Джорджия. Но не бъдете заложници на тази равносметка, тъй като тя съществува към момента по-скоро на хартия, отколкото на практика: в нито един от тези седем щата разликата между двамата не е по-голяма от статистическата грешка. Това означава, че всеки един от тези топоси може да отиде било в посоката на Тръмп, било в тази на Харис (и с уговорката, разбира се, че поради местната специфика е по-вероятно демократите да спечелят Мичиган, отколкото Аризона, например). Затова “Червената сватба” на Нанси Пелоси даде резултат: днес и “Ръждивия пояс” (т.нар. Rust Belt – Пенсилвания, Уисконсин и Мичиган), и “Слънчевия пояс” (т.нар. Sun Belt – Северна Каролина, Джорджия, Аризона и Невада) са в обхвата на кандидата на Демократическата партия.
Тази моментна “снимка” на електоралната констелация се прави на фона на случващата се демократическа конвенция, която, предвид нормалния ефект на този тип партийни мероприятия, е напълно възможно да бонифицира двойката Камала Харис – Тим Уолц допълнително. Провеждащият се в Чикаго, Илинойс, форум на демократите има следните три основни цели. Първата е да осъществи сравнително гладко прехода от Джо Байдън към Камала Харис, т.е. да замие с парцала кръвта, оставена след намесата на Нанси Пелоси. Втората е да мобилизира електората на партията, опаковайки кампанията в позитивен хоризонт, съчетаващ мотивите за “бъдещето” (Камала Харис) и “надеждата” (Мишел Обама), контрастирайки по този начин на силно негативната кампания, водена от Доналд Тръмп. Третата, да “продаде” на независимите избиратели идеята за тазгодишния президентски сблъсък като битка между “прокурора/полицая” Харис и “престъпника” Тръмп. Всъщност последната цел е може би най-важна, доколкото е ориентирана към всички онези гласоподаватели, които приемат себе си за умерени в политическите си възгледи. Все пак успоредно на swing states съществуват и swing voters. И тук ключова роля изиграха речите на Бил Клинтън и Барак Обама, чиито обръщения бяха насочени не толкова към демократите, колкото към всички онези, които мислят отвъд двупартийната дихотомия демократи – републиканци. А още преди да започне провеждането на националната конвенция на Демократическата партия, Харис повеждаше на Тръмп с 9% именно сред независимите избиратели (според данните на изследване на NPR/PBS News/Marist poll).
Но ако електоралната динамика е в полза на кандидата на Демократическата партия, то обстоятелствата остават по-благоприятни за този на републиканците. Има няколко причини за това. Камала Харис бива възприемана като продължение на управлението на Джо Байдън, което устойчиво бива оценявано като негативно (66% не одобряват работата на действащия президент на САЩ според данните на Pew Research Center). На този фон Доналд Тръмп продължава да бъде предпочитаният избор на своите съграждани, когато става дума за управлението на най-важните проблеми в страната, свързани с икономиката и нелегалната емиграция. Не на последно място, всъщност Камала Харис бе един от най-слабо активните и влизащи в полезрението на американците вицепрезиденти през последните две, три десетилетия. Вероятно поради тази причина достатъчно висок процент от съгражданите й всъщност не са наясно какви политики предлага тя (цели 36%, показват данните на YouGov/CBS Poll).
“Понякога трябва да поемеш удар заради децата”, допълни Нанси Пелоси, след като вече бе заявила по CNN, че е направила каквото трябва. С онази подкупваща усмивка, с която Ал Пачино приканваше Киану Рийвс обратно в обятията на дявола. Все пак бившият спийкър на Камарата на представителите изстреля куршума, който има най-голям ефект в тази кампания.
