НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Корпоративната социална отговорност на добивните компании в България

Време за четене: 5 мин.

Минерално-суровинната индустрия е ключова за останалите сектори, защото създава ресурсите на съвременната икономика и гарантира енергийна независимост на страните. Наличието на подземни богатства в дадена държава е възможност за социално-икономическо развитие и повишаване жизнения стандарт на хората, живеещи там. Европейската инициатива за суровините още от 2010 година с тревога подчертава, че за устойчивото развитие на Европейския съюз (ЕС) като цяло е необходимо създаване и реализиране на дългосрочни стратегии за добиване на собствени суровини от всяка европейска държава. А за България това е особено валидно, защото страната е лидер в европейския добив, заемайки трето място по добив на мед, четвърто място по добив на злато и пето място по добив на лигнитни въглища.

Компаниите от този бранш са важни участници в създаване на устойчиво развитие в конкретните региони, в които работят, и тази тяхна отговорност се разглежда в три основни направления – икономическа, екологична и социална.

Колективни достижения

Начални стъпки за обединение усилията на индустрията са поставени с учредяването през 1991 година на Българска минно-геоложка камара (БМГК). Днес в нея членуват 120 компании, които осигуряват над 90% от индустриалното производство в отрасъла и висока представителност в 8 подотрасла: геология, добив на нефт и газ, въгледобив, рудодобив, индустриални минерали, скално-облицовъчни материали, инертни и строителни материали, логистика.

Чрез своите дейности БМГК припознава устойчивото развитие като основен приоритет и активно си сътрудничи със заинтересованите страни да подпомага компаниите в тази посока. Някои ключови инициативи включват:

  • Създаване на Стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия – доброволен ангажимент на минните компании за прилагане и спазване на най-добрите международни практики. Той включва повишаване на ефективността на добива и разкриването на нови запаси и находища, инвестиции в най-добрите налични техники и продукти, осигуряване на здравето и безопасността на работниците, прозрачно и отговорно управление въздействието върху околната среда, инвестиции в местните общности.
  • Актуализиране на Правилника по безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин.
  • Текущо актуализиране на отрасловия колективен трудов договор за отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини”, който урежда въпросите на трудовите и осигурителните отношения – доходи, трудова заетост, социално обслужване, условия на труд, социално партньорство.
  • Създаване на Браншови модел за подготовка на кадри, чиято цел е покриване на недостига на специалисти и осигуряване на качествено образование за бъдещите кадри в бранша.
  • Участие в проекти с екологична насоченост, включително с партньори от МГУ „Св. Иван Рилски”, държавни институции и екологични НПО.
  • Годишни награди за върхови постижения в областта на опазване на околната среда и социалните инвестиции.

Икономическо благосъстояние

Скорошен анализ на въздействието на бранша показва, че българските минни компании-членове на БМГК осъзнават своята роля за развитието на националната икономика и на своите местни общности – оценяват специфичната си експертиза, полагат грижа за работните места, които създават и услугите, които предлагат. Още по-интересни са непреките ефекти от дейността на добивната промишленост върху седемте анализиани региона (Раднево, Мездра, Мадан, Ябланица, Рудозем, Лъки, Панагюрище и Челопеч) за периода 2011-2015 година. Промяната в качеството на живот може да се проследи най-видимо чрез достъпа до услуги в съответните региони:

  • Средните брутни работни заплати в сектор „Добивна промишленост” са по-високи спрямо тези на областно ниво;

  • Коефициентът на безработица е по-нисък спрямо този на областно ниво (5 от 7);
  • Броят медицински персонал отбелязва увеличение или се запазва постоянен (6 от 7);
  • Нетният коефициент на записване на деца в детските градини е по-висок от средния за страната;
  • Коефициентът на напуснали I – VIII клас е по-нисък спрямо този на областно ниво (5 от 7).

С грижа към здравето и безопасността

Минерално-суровинният отрасъл е свързан със значителни рискове за безопасността и здравето на работещите в него. Според данните на Националния осигурителен институт общият брой трудови злополуки през 2017 година е почти без промяна в сравнение с предходната година – 121 броя. Основен фокус в работата на компаниите от добивната промишленост е превенцията: намиране на причините за травматизма, оценяване на рисковете и начертаване на мерки за намаляването му. Въпреки регистрираните злополуки, предприятията инвестират непрекъснато в най-съвременни технологии, спазване на строги процедури и обучение на персонала.

В надпреварата за човешки капитал

Планирането на човешките ресурси е традиционно приоритетна дейност за минните дружества. Проучването на обучения за повишаване на квалификацията се извършва след прогнозиране от ръководителите на структурните звена, често с 10-годишен хоризонт. Част от предприятията са инвестирали в собствени центрове за професионално обучение. В допълнение, партньорствата с училища, университети и обучителни институции създават контретни колективни инициативи и сближават бизнеса и академичните среди. Някои от най-значимите инициативи включват:

  • Дни на отворените врати за организирани училищни посещения;
  • Участия в професионални изложения и базари на професиите;
  • Дуално обучение
  • Нарочни стипендии за специализирано висше образование в България и чужбина; и стажантски програми;
  • Стипендии за изследователска дейност на млади учени и докторанти;
  • Конкурси за изява на млади професионалисти.

Отговорност към околна среда

Видно от поведението им, водещите добивни компании приемат, че спазването на законодателството е само първата крачка на тяхната екологична отговорност. Техните инвестиционни програми са насочени към постоянни подобрения, усъвършенстване на процесите, планирането и представянето, и внедряване на технологични иновации.

Декларираните разходи за опазване и възстановяване на околната среда в минния отрасъл са относително постоянни през последните години. Те включват разходите за придобиване на дълготрайни и нематериални дълготрайни активи с екологично предназначение, поддържането им, мероприятия за опазване и възстановяване на околната среда и разходи за административна дейност. През 2016 година сумата възлиза общо на 35,4 млн. лева.

Най-голям дял от тях заемат разходите за отпадъчни води – 60%. Следват ги тези за опазване на почвата и подпочвените води с дял от 28%. Разходите за отпадъци са с дял 7,5%. Останалите разходи като тези за отпадъци, въздух, шум, гори и др. заемат съвсем малък дял в структурата.

Сътрудничество с местните общности

В последните няколко години традиционните дарителски договори към общините се транформират в програми за местно развитие, съвместно предлагани от различни представители на общността – НПО, болници, училища, читалища, екологични, спортни и културни клубове. Това създава прозрачност и ангажираност в планирането, както и впоследствие в изпълнението на планираните дейности. Отговорността, както и визията за развитие, се споделя от повече от един участник, а гражданите поемат инициативата да създават, а не да получават наготово.

Ползите, които компаниите отчитат при проследяване на ефекта от социалните им програми, включват обществено доверие и признание, повишаване на конкурентните им предимства, увеличаване на лоялността на служителите и клиентите им, както и съзнателното управление на рисковете от стопанската им дейност.

Пред минната индустрия в България предстоят множество предизвикателства – доказване на ползата от реиндустриализацията, преминаване към нисковъглеродна и кръгова икономика, справяне с демографската криза и битката за таланти, създаването на модели за устойчиви общности. Сигурно е едно, надграждането на законовите задължения с доброволни отговорни бизнес практики и инвестиции в хората и иновациите е доказал се подход за поддържане на устойчив растеж и успех.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!