НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

За чифт крака в либертарианска компания

Време за четене: 5 мин.

В последно време, каквото и да правя, се натъквам на Алиса Зиновиевна Розенбаум. Мисля, че не е далеч времето, когато Алиса Зиновиевна Розенбаум ще започне да бъде пробутвана под входните врати на хората, наедно с брошурите с рекламен зеленчук и похвалните стикери за новото поколение немски щрангове.

Нямам търпение Алиса Зиновиевна Розенбаум да стане мейнстрийм. Нищо друго не може да те изтощи и компрометира така, както това прави вниманието на общественото мнение. Тогава Алиса Зиновиевна Розенбаум ще се превърне в клише. Станеш ли герой на жълтата преса, значи си добре сдъвкан и прилежно изплют.

Марио Армандо Лавандейра вече е обект на жълтата преса и сам взима дейно участие в нейното списване. Всъщност Марио Армандо Лавандейра е известен в американските светски/хроникьорски среди с разкрепостеното си поведение и заядливите си коментари. Блогър и журналист, който не се свени да взима отношение по „пиперливи” теми.

Това, което свързва Алиса Зиновиевна Розенбаум с Марио Армандо Лавандейра, е една мис Калифорния. За да ви представя мис Калифорния, трябва да ви върна пет години назад.

На 19 април 2009 г. мис Калифорния се оказва една от претендентките (според други, дори фаворитката) за спечелването на приза „Мис САЩ 2009”. Тогава под светлините на прожекторите (откъдето по принцип той не обича да излиза) се озовава Марио Армандо Лавандейра, който решава да запита Мис Калифорния дали Щатите трябва да легализират гей браковете.

Мис Калифорния, явно обладана от зъл демон, решава да прояви високомерието да не се съгласи с подобно нещо. Тя отговаря: „Страхотно е това, че американците изобщо могат да имат такъв избор. Живеем в страна, в която може да избираш дали да се ожениш за човек от същия пол или от другия. Но знаете ли какво? Мисля, че в моята родина, в моето семейство бракът трябва да бъде между мъж и жена. Не искам да обиждам никого, но това е начинът, в който аз съм възпитана и така мисля, че трябва да бъде”.

Уви, иначе изящната визия на мис Калифорния не успяла да смекчи гнева на Марио Армандо Лавандейра от това, което тя казва. Последният посреща думите на мис Калифорния с парадно възмущение и искрена ярост. За злощастие на мис Калифорния, Марио Армандо Лавандейра е част от състава на оценяващото жури. Последният дори заявява, че ако мис Калифорния спечели конкурса, той ще се качи на сцената и собственоръчно ще махне короната от главата ѝ.

Допълнителна злост в реакцията на Марио Армандо Лавандейра провокирали и следващите думи на мис Калифорния, в които тя споменала, че „това, което мисля, може би не е политически коректно, но е библейски правилно”.

Мис Калифорния не печели „Мис САЩ 2009”. Това е не толкова загуба за мис Калифорния, колкото победа за Марио Армандо Лавандейра. Но най-вече това е триумф за онези гетовизирани радикали, които се етикират като либертарианци.

Либертарианците във философски смисъл са същото ъндерграунд движение, каквито са били в началото лутераните и калвинистите в Централна и Северна Европа, якобинците през Френската революция, болшевиките и меншевиките преди Октомврийската революция. От дистанцията на времето, равносметката за поразиите на споменатите е еднозначна.

Но либертарианството не би било възможно, ако преди това не познавахме и анархизма такъв, какъвто е бил. Анархизмът е симбиоза между лявото хегелианството и утопичния социализъм. Фетишизацията на разума и рационализацията на човешкото съществуване е това, което обединява Михаил Бакунин и Алиса Зиновиевна Розенбаум. Либертарианците в САЩ са на път да компрометират удивителния шанс на страната да не е била въвличана във въртележката на левия инженерен утопизъм.

От Джон Стюарт Мил знам, че всеки човек е длъжен да следва свободата на съвестта, избора и действието си. Когато защитава брака и го аргументира библейски, мис Калифорния прави точно това. От другата страна, по идентична логика, Марио Армандо Лавандейра е свободен да не се съгласи с нейните отговори, но не би трябвало да ги заклеймява. Последният заявява, че „мога да правя каквото си пожелая”. Но, според Алиса Зиновиевна Розенбаум , всяко „уж” право на един човек, което изисква нарушаването на правата на друг, не е и не може да бъде право. Пак според Алиса Зиновиевна Розенбаум, правото на свобода на словото означава, че човек има правото да изразява своите идеи без опасност от потъпкване и, на базата на това, всеки може да взима решения, без обаче да ги налага на другите. Нали, по думите на вицепрезидента на най-влиятелния либертариански мозъчен тръст в света, Дейвид Боаз, либертарианското общество ще толерира всичко, което е мирно.

Тогава, какво за Бога, прави Марио Армандо Лавандейра? Защо не приема това, което мис Калифорния смята за редно?

Марио Армандо Лавандейра е бъг на либертарианството. Той е негов продукт и негов дефект. Оказва се, че релативизираният морал и отказът от вмешателство в разбиранията на другия са само такива на думи. Бракът между мъж и жена и библейската му аргументация са част от ценностна система, спрямо която либертарианците на практика не са толерантни.

Това е конфликт в рамките на либертарианството и като такъв той не е мой. Интересът ми към либертарианството се изчерпва с либертарианките и особено с онези, които нямат по-широки рамене от собствените ми. Не избирам страна между Марио Армандо Лавандейра и Алиса Зиновиевна Розенбаум. Първият е най-известният светски хроникьор в САЩ и практикуващ либертарианец и гей, известен с псевдонима си Перез Хилтън. Втората е най-известният либертариански теоретик и практикуваща до смъртта й наркоманка, известна с псевдонима си Айн Ранд.

Взех отношение тъй като се почувствах лично засегнат, понеже Кари Приджийн, битувала за кратко като Мис Калифорния 2009, имаше крака, достойни като за Мис САЩ.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!