Красотата ще спаси света

Какво е искал да каже Достоевски с тези слова? Какво е искал да каже авторът (любим въпрос от училище)? Ще ви кажа. Фьодор Михайлович е набожен православен човек. За него Красота, Добро и Истина, написани така – с главни букви, – са имена на Бог, на Христос, нищо друго. Дори по-добрият превод на цитата от “Идиот” (роман, забележителен с това, че в него Достоевски си поставя задача да създаде абсолютно положителен литературен герой и успява) е “светът ще се спаси чрез Красотата”, защото съвсем не е едно и също да се спасиш и да бъдеш спасен, тук нещата опират до синергѝя, но няма да се разпростираме върху това, просто искам да покажа какво е православното мислене на Достоевски и моля да не го забравя никой, който твърди, че Достоевски е любимият му писател, както правят много американци, сами по себе си протестанти.

До извода, че Красотата ще спаси света, са стигнали и в Кардифския университет и в частност някой си Майкъл Люис от “школата по психология към университета”. Проведеното от него изследване казва горе-долу следното: мисленето на хората е еволюирало дотам, че те вече не гледат на медицинските маски като на нещо, което ги загрозява, а като на нещо, което ги разхубавява. Преди човек с маска се е възприемал като болен човек, а сега – като отговорен гражданин и като медицинско лице – герой на нашето време. Както преди шпагата беше белег на благородство, храброст и чест, така днес е хирургическата маска. Нещо повече, хирургическата маска крие грозната саксонска челюст и фокусира вниманието върху очите, което се оказва някакъв признак на привлекателност. По същия начин действало скриването на лявата или дясната половина от лицето. Тоест, ако искате да концентрирате вниманието на другия пол върху красотата на ръцете си, то най-добре е да помолите някой да ви отреже краката.

И ето я логиката: ако хирургическите маски ще спасят света, стига да ги носим упорито и съвестно, от една страна, а от друга хирургическите маски вече не се свързват толкова със здравето или превенцията, колкото с красотата, то спокойно можем да кажем, че красотата ще спаси света под формата на маска или по-широк микс от антиковидни мерки. Ето какво е имал предвид Достоевски!

Не се смейте! Не е смешно, ужасяващо е! Което, разбира се, не му пречи да бъде и смешно, защото на този грешен и мимолетен свят нищо не заслужава напълно сериозно отношение. Въпреки че социалистическата преса (в Англия “Гардиън”, а в България “Дневник”) разпространява тези покъртителни глупости като нещо истинско и заслужаващо едва ли не възхищение заради напредничавия си академизъм.

Всъщност пропагандата работи най-вече с инстинктите. За най-мощен се смята инстинктът за самосъхранение – ако не носите маски, ще умрете! После обаче се видя, че хората не са чак такива идиоти, каквито им се ще на някои, и не почувстваха живота си застрашен, ако не се маскират по пусти улици, паркове и планини, пък и не само там. Тогава решиха да стържат по струната на съвестта и промениха “ако си без маска, ще умреш” на “ако си без маска, ще убиеш другите”. От пиар гледна точка това беше много по-зряло, защото ако си безотговорен към общността си много по-голям изрод, отколкото ако си безотговорен само към себе си, и вече напълно заслужаваш “всеобщата омраза и презрение на трудещите се”. Това даде някакъв резултат и можеха да се наблюдават хиперсъвестни кретени, които шофираха с маска сами в автомобилите си. Но въпреки енергичната си отзивчивост тези кретени не постигнаха желаната масовост и дълбочина на умопомрачението.

Ето защо пропагандата се отказа от инстинкта за самосъхранение и се насочи към инстинкта за продължаване на рода – също доста силен инстинкт в животинския свят. И ето: доживяхме да ни съобщят (посредством нàучно изследване), че маските вече не са въпрос на здраве, а на привлекателност и красота. Но най-вече на привлекателност. Ако сте дебела, тъпа и зла стара мома, не се отчайвайте – носете хирургическа маска и ще ви върже! Ако ли пък маската не помогне, не забравяйте, че ваксините на Pfizer уголемяват вашите цици.

Едно време имаше практика в книжарниците да се продават комплекти книги – една, която ви интересува, заедно с друга, която не ви интересува. Сещам се например за комплекта “Отнесени от вихъра” плюс “Овчарчето Калитко” (тъп комунистически роман за дете-партизанче). Ако искаш вихъра, купуваш и овчарчето. При този маркетингов подход обаче не се постига нищо повече от това да придобиеш “Отнесени от вихъра” на двойна цена. Това, че си придобил и “Овчарчето Калитко”, изобщо не означава, че ще я прочетеш и че ще бъдеш докоснат от комунистическата пропаганда. Но изглежда партийната повеля е била да се продаде огромният тираж на “Калитко”, пък дали ще се прочете – това е вече друг въпрос. Така и с маските. Важно е да се отчете, че много хора носят маски, пък дали го правят за да предпазят себе си, дали го правят, за да предпазят другите, или просто вярват, че така се увеличават шансовете им да си намерят брачен партньор – това не е толкова важно. Същото е и с онази ваксина – ти си я хакни, пък дали вярваш, че от това циците ти ще станат по-големи, нас изобщо не ни интересува.

Не знам. За мен този агитационен подход е леко обиден. Продължавам да вярвам, че хората са личности, а не глави добитък и не заслужават такова отношение. На знам изобщо кому е хрумнало да се държи така с хората. Такава идея може да се роди само в болен ум и осакатена душа. Левичарските университети могат да ме залеят с каквито си искат наукоподобни “изследвания” и “доказателства” и аз ще бъда съгласен с тях, че Красотата ще спаси света, но ще го разбирам в смисъла, в който го е казал Достоевски, а не някой си Майкъл Люис от школата по психология към университета в Кардиф. “Нещо повече – ще отговори Фьодор Михайлович на “истините” на Майкъл Люис, “Гардиън” и “Дневник”, – ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината“. Това, разбира се, е вид каламбур, защото извън Христос (Доброто, Красотата) Истина не може да има. Красотата е мерило за Истината. Болезнен факт за мнозина днес. Дали ще остане с Достоевски или с Майкъл Люис от университета в Кардиф – всеки сам си преценя. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.