НОВО

„За“ или „Против“ избора на Доналд Туск?

Време за четене: 8 мин. Време за четене: 8 мин. Николай Облаков и Кристиян Шкварек в Сблъсък за избирането на Доналд Туск за лидер на ЕНП – добър или лош избор и най-вече – защо:

Споделете чрез

Тръмп – Борисов: За какво трябва да говорим?

Преди посещението си в Белия дом и срещата с американския президент Доналд Тръмп, българската делегация трябва да прояви разбиране спрямо спецификите на домакина си. Най-важната такава е, че Тръмп мисли външната политика икономически: посредством политиката на...

Ще успее ли импийчмънта на Тръмп?

Ще успеят ли демократите да импийчнат Тръмп? Руската външна политика, Европа и Близкият Изток. Казва ли се новият лидер на ЕС Еманюел Макрон? Toва, както и още теми в "Редакция", с участието на Мартин Табаков – Институт за дясна политика, Николай Облаков – Дясна...

Къде отиват парите ни от местните данъци

Дискусията за местните данъци и техния размер в България придобива особена актуалност по време на кампаниите за местни избори и призивите на финансовото министерство за увеличение на налозите. За да разберем доводите на страните в тази дискусия обаче, следва да...

Защо студентските клубове имат място в университетския живот?

По стъпките на една легенда. Защо студентските клубове имат място в университетския живот? Разговор с Десислава Петкова и Любомир Цанев от студентския клуб...

Защо датата 10 ноември е важна и днес?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и Димитър Петров от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Business Daily" по ТВ Европа. Тема на разговора бе датата 10 ноември в българската история. Вижте пълното...

Да бъдеш Алекс Алексиев

В една от последните ни срещи във Вашингтон, Алекс Алексиев спомена, че би се радвал, ако представител на българската диаспора го наследи като експерт по глобална сигурност в Америка.Алекс бе известен най-вече с това, че беше един от най-големите експерти в тази...

Как цялата система се оглежда в един ден болничен

Никой не желае да си признае авторството на дръзката идея първия ден от болничните да не се заплаща на болния. ВМРО отричат. Отрича и Бирник №1. Никой не помнел кой е дал идеята. Нищо чудно и да се е самозародила – нали знаете: има такива идеи, които просто витаят из...

Вторият пенсионен стълб и измислените пирамиди

Всяка година с гласуването на всеки нов държавен бюджет неизменно се повдига и темата с размера на пенсиите. Тази година дебатът е изключително изострен, като дори се стигна до изказвания, че втория стълб на пенсионната система е пирамидална схема. Всеки, който твърди...

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Крайните убеждения на днешната младеж

Време за четене: 6 мин.

Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. От 1979 г. насам, когато близо 62% от гражданите на ЕС гласуваха на парламентарните избори, избирателната активност бележи постоянен спад, достигайки рекордно ниските 43% през 2009 г., увеличавайки се с незначителните 0,9% в следващите избори през 2014 г. Изборите през 2019 г. достигнаха 50,9% избирателна активност, която я прави най-високата за последните двайсет години.

Това е важно по няколко причини, но най-вече поради факта, че парламентарните избори в страните от ЕС до голяма степен се превърнаха в начин, по който европейските граждани да могат да изразяват ревностно своите идеологии и политически убеждения. Повечето разбират, че макар да не са напълно съгласни с меката политика на основните партии в общите избори, техният вот би имал допълнителна тежест като защита срещу опозицията, с която те изобщо не са съгласни.

Този по-диференциран подход към парламентарните избори в ЕС ни помага по-добрe да разберем накъде духа вятърът. Увеличаващата се избирателна активност, съчетана с нарастването на националистическите крайно десни партии, успоредно с възхода на зелените крайно леви партии, е ясен знак, че и от двете страни духа екстремизъм.

Анализът на основните играчи и конкретно победите на дясното и лявото крило са достатъчно добре огласени и не се нуждаят от моя прочит на нещата. По-интересно би било да се види настоящата траектория на политическо развитие какъв ефект би имала върху следващото поколение. Едно поколение, което ще достигне 30% от населението на земята до 2020 година.

Поколението Z, или по-подходящото му прозвище „the Zoomers“ e поколението, родено някъде между 1998-2010 г. Докато мнозина от тях все още не са достатъчно големи, за да гласуват, но почти всички са израснали с интернет и са гледали света през своите мобилни телефони и таблети, то на тази възраст предишните поколения най-много да са можели да въртят глобуса, за да разгледат света. Те са опитните свинчета на менталния глобализъм; планетата никога не е изглеждала по-малка, особено за  онези, които виртуално могат да се разхождат по улиците в целия свят чрез приложението „Street View“ на Google maps (Карти на Гугъл)

Те са пристрастени към стимулите. Интернет им предлага всичко, което биха искали да намерят, високоскоростно, на всеки език. Средният американски Zoomer задържа вниманието си само за 8 секунди, а 98% от тях притежават смартфони. Макар цифрите за Европа да не са толкова стряскащи, разликата не е много голяма. Zoomers искат да се занимават с нещо по-специално, те имат нужда да бъдат стимулирани и копнеят за индивидуална изява. Какво може да бъде по-незначително, по-малко стимулиращо, без да се ангажира отделния индивид от една мека центристка политика?

Както е видно от изборите за Парламент, популярните нови играчи, които изтласкват центризма от политическата сцена, виреят под чадъра на Зеленото движение и националистическите партии. Под широките „защитни сенници” на тези партии и движения чакат тези по-прикрити и екстремни герои. Придържайки се към аналогията с чадъра, по-екстремните представители на всяка партия се комбинират с тези, които са съгласни с общата цел на зелените или националистическите движения, като се опитват да привлекат неориентираните и симпатизантите към своята кауза. Примери за това са движения като AntiFa или Alt-Right.

За добро или за лошо тези движения има всичко, за което мечтаят Zoomers. Те са привлекателни със своя тайствен и загадъчен характер, често изискват пълна проверка, за да стане някой доверен член или да присъства лично на срещите им. Да добавим към това и одобрението им и готовността на Zoomers да бъдат войниците на първа линия, независимо дали по улиците или в интернет. Ангажирайки ги, по тяхното разбиране, за върховната роля, която интернет ще играе в бъдещата политика –  примамлив аспект за едно поколение, което никога не е познавало свят без интернет и го използва по-често и по-ефективно от всеки преди тях. Но може би най-примамливата от всички характеристики, демонстрирани от тези нови екстремни движения, е съмнението, с което политиците на стария свят и техните избиратели се отнасят към тях. Дали леви или десни, цензурата и отхвърлянето са неизбежните компоненти в екстремните им послания и както с всичко в живота, опитите да се заглуши или скрие нещо само увеличава още повече апетита към него.

Това явление накара много Zoomers да търсят най-цензурираните хора в интернет, т.е. крайните десни. Макар да проявяват различна степен на дързост и екстремизъм, демонстриран от псевдонимите им (alt-Lite, Dissident-Right, Alt-Right и т.н.), те се доближават в мнението си по няколко въпроса, както се видя на последните избори за европейски парламент. Национализмът, имиграцията и отвращението от социалната поквара на левицата се оказаха примамливи за Zoomers. Те откриват, че и трите неща се отричат от Матео Салвини, Фрейзър Анинг и Найджъл Фараж.

От друга страна, левицата умее успешно да контролира пропагандните лостове и майсторски да прокарва своите тези чрез тях. Холивудските и повечето социални медийни платформи са склонни да залитат наляво и по този начин крайното ляво среща много по-малко цензура. Google, Facebook, Twitter, Reddit и всичките им дъщерни дружества са ляво ориентирани. С малки изключения като големите медийни гиганти New York Times или BBC, които едва ли ще достигнат нужния баланс. Холивуд е преди всичко микрофон на крайните леви, като платформа за висше обучение. С контрола на университетите дойде и контролът от страна на „експерти” и „учени”, които много добре знаят къде е печалбата. Тази комбинация от фактори дава възможност на зелените партии по света да продават наближаващата гибел на впечатляващи млади умове като поколението Z и да ги подтиква към кампании като Antifa и Extinction Rebellion. С идеята за предстоящата гибел идва и дълбоката омраза към всеки, който не е съгласен с тях. След като учените и „експертите“ казват истината за умирането на планета нима ще спорите с това? В техните очи вие сте съучастник в убийство.

Тази враждебност засилва още повече разделението между двете страни. Действията предизвикват реакции, като всяка реакция действа като рибарска мрежа за привличане на намаляващото количество центристко настроени Zoomers. Ляво настроената младеж вярва, че планетата умира и кипи от гняв, че може да има несъгласни с това и не се прави нищо по въпроса. Дясно настроената младеж пък вярва, че техните народи и култури умират и реагират по подобен начин на подигравателното отношение към техните убеждения. Разликата между двете групи се засилва, а с нея и пълното нежелание за взаимно сътрудничество и още по-голямо втвърдяване на убежденията им. Това от своя страна води до тролене и настървени препирни на кибер ниво и протести, за да се реагира адекватно на външната действителност.

Човек може да остави на въображението си да реши какво ще се случи с последиците от такова диаметрално противопоставяне и враждебно настроено поколение, което с годините постепенно ще намери своя път в кабинката за гласуване. Следващите избори в САЩ през 2020 г. ще бъдат първите, на които ще станем свидетели на участието на голям брой Zoomers, докато меката двупартийна система на американските избори обслужва центристката политика и няма да е показателна за покачващия се екстремизъм както парламентарните избори.Като се има предвид, че една трета от гласуващите ще бъдат членове на поколение Z към момента на изборите, и двете страни осъзнаха, че могат да се възползват от засилената крайна реторика. Изборите през 2016 г. често бяха наричани най-порочните в историята на САЩ – аз бих казал на онези, които мислят така, ами стегнете се!

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!