Изкарването на 59 депутати от парламента, намерение за което изрази вчера лидерът на БСП Корнелия Нинова, цели предизвикването на единствената реална политическа криза у нас, а именно кворумна такава. За доказване на тази очевидна, но явно трудносмилаема теза, можем да се опрем на сметалото.
Коалицията между ГЕРБ и Обединени патриоти наброява 122 депутати, с един повече от необходимите за подръжане на кворум за провеждане на парламентарни заседания. Тази бройка обаче е крайно недостатъчна за осигуряването на спокойно функциониране на парламента, тъй като от една страна нито една от политическите формации не може да осигури пълния си брой депутати на банките за повече от няколко дни, а от друга търканията в групата на Обединени патриоти и липсващата дисциплина „механичен сбор от депутатите на три партии“ по Валери Симеонов са всичко друго, но не и основа за стабилно Народно събрание.
Приемайки, че БСП във всеки един момент може да изкара и останалите си 20 депутати от зала, тежестта на подържането на кворумната република ляга на 12 депутати на Воля и 25 на ДПС. Дори да приемем, че Веселин Марешки може да осигури всичките си налични 12 депутати за всяко заседание (а емпириката показва, че това е невъзможно), това отново означава, че ГЕРБ и Обединени патриоти трябва да регистрират поне 110 депутати в началото на всяко заседание, което отново е трудно за реализиране.
Така достигаме до поантата на политическия ход на Корнелия Нинова, а именно връчването на отговорността за осигуряването на кворум на ДПС. Така с един добре премерен ход БСП отново дадоха тежест на неотдавнашните си партньори, поставайки ги на централно място при определянето на съдбата на 44-тото ародно събрание. В декларация на Движението от парламентарната трибуна вчера Мустафа Карадайъ намекна за тази новопридобита власт от партията му:
„Смяна на министрите – какво от това? Промяна на формулата – какво от това? Предсрочни избори – и какво от това? По-важният въпрос за нас от ДПС е какво да се прави след това.”.
Така, вместо широкоразпространеното през последните дни схващане, че никой, включително и опозицията, не цели предсрочни избори, фактите говорят точно обратното. Ако това управление падне, то ще стане под натиска и координираните действия на бившите коалиционни партньори БСП и ДПС, както и с любезното съдействие на все по-често говорещия за нов служебен кабинет президент Румен Радев. За добро или лошо те са и единствените, способни да упражнят реален политически натиск в Кворумната република.
