fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Лешек Балцерович: Икономиката на Русия е слаба като на страна от Третия свят

Време за четене: 7 мин.

– Западът се опитва да изработи действени санкции срещу Русия. Кои може да са особено болезнени за руската икономика?

 Сегашният случай е много сериозен. Не трябва да се анализира ситуацията в Крим откъснато от общите последствия от действията на Русия за световната политика и съдбата на света. Русия е заплашена от изолация. Затова, ако от гледна точка на света възниква някакво усещане, че на Москва й се случиха нещата с Крим, то от страна на Москва може да последват и нови стъпки. За Запада е много важно да няма подобно усещане, че “нещата са станали”.

За хората, които следяха събитията в Крим не само по руската телевизия, но и по световните тв канали, всичко изглеждаше като повторение на най-лошата съветска пропаганда.

Репортажите в реално време от Крим показваха, че там действа не някаква си “самоотбрана”, а обучени военни. Беше видно, че обвиненията срещу Майдана също не са безупречни: че ето на, това е сборище на фашисти и бандеровци. От собствен опит мога да заявя, че Майданът е преди всичко самоорганизирано гражданско общество. Това ми напомни първата “Солидарност” в Полша.

На Запад и особено в САЩ се обсъжда какво означава терминът “гаранции”. Нали на Украйна бяха дадени точно такива гаранции. 

 Но ако в Крим наистина нещата са станали, какво остава от тези гаранции? Това не е локален, а световен въпрос. Ето например Иран с помощта на санкции беше склонен да преговаря за ядрената си програма.

Но главното условие беше да му се дадат гаранции за безопасност при отказ от производство на ядрено оръжие. А каква реакция ще има сега на обещаните гаранции?

Има и друг въпрос – как ще действа Китай (притежаващ ядрено оръжие) и Япония (която засега не разполага с такова)? Двете страни имат териториални претенции към съседите си. Ако се окаже, че присъединяването на Крим е успех, тогава цената на всякакъв род международни гаранции ще бъде много ниска. Не е изключено да се стигне до нов етап в надпреварата във въоръжаването.

По логиката на Запада, ако неговата реакция се окаже прекалено мека, много страни ще се почувстват заплашени. Например Казахстан, където има значителен процент руснаци и богати природни ресурси.

Стратегически в такива случаи се търсят най-слабите места. Тръгва се от факта, че икономиката на Русия е много слаба, нейната зависимост от износа на природни ресурси за 10 г. толкова се е повишила, че сега те заемат 70% от износа й, основно газ и нефт.

Така икономиката на Русия не е по-добра от икономиката на най-малко успешните латиноамерикански страни.

Второ – расте политизацията на икономиката. Къде през явната държавна собственост, къде през неформални връзки с държавата. Не знам нито един пример за страна, която и да е била успешна при такъв модел.

– Някои обаче дават пример с успешния опит на южнокорейските чеболи…

– Там векторът на развитие беше друг. Първо, това са частни предприятия, които не са свързани с политическата власт. Второ – не разполагаха с природни ресурси. Те развиваха износ по линия на преработващата промишленост.

В Русия след 1991 г. настъпиха трудни години за Борис Елцин и Егор Гайдар. Защо на Гайдар му беше по-трудно, отколкото на мен в Полша?

Първо, Гайдар нямаше толкова време, колкото ние. Пред него имаше силни политически спънки. И страната е по-голяма. Но Гайдар направи максимално възможното. В крайна сметка обаче се стигна до кризата през 1998 г., това беше дъното. След него нямаше накъде по-лошо. А след това дойде Владимир Путин.

Провървя му. Започнаха да растат цените на нефта и газа… Дори през първите 3 г. от неговото управление се направиха реформи. От 2003 г. линията на промените тръгна на лошо. Преди всичко със стесняване на плурализма в политиката. Икономическият модел на Русия е такъв, че няма как да има икономически ръст при растящата политизация на икономиката.

Страни като Русия могат да се развиват само при контакти с по-развити държави – да има трансфер на технологии и в бизнеса, и в техниката. А това, което се случи (с Крим), ражда заплаха от изолация на Русия от западния свят. И тя ще расте според заплахите от страна на Русия към западния бизнес и дори неговата национализация.

– Какви все пак може да бъдат санкциите?

– По-скоро това ще са стъпки, които ще въздействат на най-слабите места в руската икономика – например износа на газ. В САЩ има революция на шистовия газ, която може да се случи само при капитализма – благодарение не на държавата, а на частни големи компании в Тексас. Те произвеждат повече газ сега, отколкото Русия. Мисля, че под натиск от различни лобита Барак Обама ще свали ембаргото за неговия износ.

На второ място са газопроводите – “Северен поток” и “Южен поток”. Много е вероятно тези проекти да попаднат под санкции.

Трето – ще се стигне до преразглеждане на сегашната зависимост на Европа от руския газ с преход към други източници. В частност с внос от Саудистка Арабия.

Четвърто, руските компании зависят много повече от западните пазари, отколкото е в сила обратната зависимост. По пазарни цени продукцията на Запада за Русия е 20 пъти повече, отколкото са стоките на Русия за Запада.

Знам, че “Роснефт”, ръководена от един известен “частен бизнесмен”, е купила част от компанията “Moрган Стенли”, но сделката подлежи на одобрение от американските власти. Ясно е, че нейната съдба ще е незавидна.

– Мнозина смятат, че за руските компании практически се затваря международният пазар на банкови капитали, както и кредитните пазари.

– Степента на политическите рискове за такива операции е критичен въпрос. Вижда се по рублата. Рублата отслабна значително.

– Вие сте в Русия за лекцията “Икономическият ръст след социализма”. Защо в Полша и други бивши социалистически страни нещата се случват, а в Русия не?

 Да започнем с фактите. Ако вземем натрупания ръст на БВП на човек от населението от 1989 до 2013 г. и нивото от 1989 г. се смята за 100%, то ще излезе, че най-успешната страна е Албания. После идва Полша, която е удвоила БВП на човек от населението, след нея Беларус. Но това е недобросъвестна статистика.

Какво ме шокира, когато идвам в Русия – първо, всичко в Русия е много по-скъпо от Полша, а трябва да е обратното, защото имате огромен пазар. Това означава монополни ренти, недостиг на конкуренция, политически капитализъм. Второ, много лошите пътища. Тук е забележима разликата с Китай – там са похарчили много пари за инфраструктура – това първо, и второ – за Китай нямаше проблем да анексира Хонконг. Но, трето – не го направиха.

Чиновниците в правителството на Китай и в централната банка са много компетентни, говорят добре английски и не са настроени антизападно. В Русия по правило всичко е точно обратното.

Кой ще има по-добри резултати? Тези страни, които са направили повече пазарни реформи. И то реформи, чиято цел не е политическият капитализъм.

– Ние му казваме държавен капитализъм.

– Така аз наричам режима, при който е прекалено голямо влиянието на държавната политика и на държавния рекет.

Има два вида политически капитализъм: Първият е с явна държавна собственост. Вторият – с частни предприятия, които в крайна сметка зависят от държавата. И двата модела са лоши, защото предполагата конкуренция кой ще има по-добри връзки с властта, а не състезание в областта на иновациите. Затова говоря за пазарни реформи – те трябва да доведат до създаването на частна собственост, независима от политиците.

Разликата си личи при шоковите ситуации. В Полша през последните години нямаше рецесия, монетарната политика е все така строга, производството не се срина. Има мит, че тези шокове идват от свободния пазар. Той не е безупречен. Но истинските шокове са при онези режими, в които политическата власт е свръхконцентрирана. Сталин, Мао Цзедун, червените кхмери. Ако не е геноцид, ще е глупостта на Хрушчов с царевицата или на Кастро със захарната тръстика. За да се избегнат шоковете, трябва да се ограничава политическата власт.

И ако една страна е неуспешна, първо търсете политически причини. Защото в такива режими всичко зависи от личността. Има неголяма група икономически успешни диктатури – Чили, Тайван, Южна Корея, Китай. Русия не влиза в тази категория.

Къде отиват обществените средства в Китай – за инфраструктура. А в Русия? В най-добрия случай за социални плащания. Кога започна икономическият ръст в Китай – когато социалните разходи бяха 30% от всички разходи, после се свиха на 20%, но благодарение на икономическия ръст обемът им се увеличи, на свой ред спадът при социалните плащания също помогна за икономическия ръст. В Русия всичко това е наопаки. Няма по-добра социална политика от тази, която води към бърз икономически ръст и която създава работни места.

– Но има и корупция, която спира развитието.

– Да, така е. Но има и по-лоши режими от корупционните. Чувам гласове от разни “полезни идиоти” на международни форуми, че виждате ли, в СССР нямало корупция. Да, но тоталитаризмът не се нуждае от корупция. Сталин не се е нуждаел от корупция, в ръцете му са били държавната машина, ГУЛаг.

В днешната система е голяма ролята на неформалните институции. Как ще се бориш с малката корупция, ако има търпимост към тази по върховете?

В Полша никога не е имало такава търпимост, нито пък олигарси от такъв мащаб, както в Русия (макар че има корупция на битово равнище). Но нямаше и такива ресурси за преразпределение. А и ние винаги сме се придържали към принципа за еднакви правила за всички.

От 24chasa.bg

Лешек Балцерович е един от най-авторитетните икономисти в Европа, смятан за баща на шоковата терапия и пазарната икономика в Полша. Интервюто му е дадено пред руския вестник“Новая газета” по време на негово посещение в Москва.

Споделете чрез

Предишен

Следващ